Решение № 771 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330203394 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 38-57/21.05.2025г., издадено от Председател на държавна агенция „Национална сигурност", с което на адвокат В. Г. М., е наложена глоба в размер на 1 000 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

АУАН и НП са издадени въз основа на следните факти:

На неустановена дата бил осъществен контакт между адвокат В. Г.

1

М. с клиента му Д. Д. Бр Б. посредством видеоконференция.

На 13.07.2023 г. Д. Д. Б. Б., гражданин на Великобритания, с дата на раждане 25.01.2002 г. е подписал Пълномощно, с което упълномощава адвокат В. Г. М.:

1. Да го представлява пред трети физически и юридически лица и пред нотариус като от негово име и за негова сметка закупи притежавани от М.

И. Д., ЕГН **********, дялове от капитала на „*** ЕООД, ЕИК **** при цена и ред и условия на договора, каквито намери за добре, като за целта подава, получава и подписва всякакви книжа и документи, договор за прехвърляне на дружествени дялове и др.;

2. Да го представлява в качеството на собственик на капитала на „***" ЕООД, ЕИК **** като от негово име и за негова сметка да проведе общо събрание на дружеството, на което да бъдат взети следните решения: Да се освободи досега действащия собственик и управител на дружеството - М. И. Д.; Да назначи за управители и собственици Д. Д. А. К. и Д. Д. Б. Б., Да приеме нов Устав; Да промени името на дружеството на БРИТЪН КЛАРК; Да промени дейността на дружеството; Да промени адреса на дружеството на ул. С. В. **, гр. П.;

3. Да подава и получава от името и за сметка на Д. Д. Б. Б. всички документи в Търговския регистър към Агенцията по вписванията свързани с промяна обстоятелствата на дружеството;

4. Да подава и получава от името и за сметка на Д. Д. Б. Б. всички документи в Националната агенция за приходите и пред всички служби, фирми, съд и прокуратура, и др.;

5. Да подава годишни финансови отчети.

Всички права, дадени с пълномощното от Д. Д.Б. Б. на адвокат В. М. следва да се тълкуват изключително в полза на упълномощения.

Пълномощното е безсрочно. Предоставеното в хода на проверката пълномощно е подписано на 13.07.2023 г. от Д. Д.Б.Б., гражданин на Великобритания, с дата на раждане ***** г. На 13.07.2023 г. Нотариус рег.

№ 791 с район на действие РС - Пловдив е удостоверил, че подписът положен на пълномощното е на Д. Д. Б. Б., с дата на раждане ***** г.

В изпълнение на пълномощното от Д. Д. Б. Б. адвокат В. М. на 21.07.2023 г. е сключил от името на упълномощителя си договор за покупко-продажба на дял от търговско дружество „***" ЕООД, ЕИК ****.

2

Деловото взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП между адв. М. и клиента му Д. Д. Б. Б. е установено най-късно на 21.07.2023 г. с волеизявлението на адв. В. М. да закупи дяловете от капитала на дружеството от името на упълномощителя си, съобразно полученото пълномощно.

В хода на извършената проверка от ДАНС от адвокат В. М. двукратно с Искане на документи № 3/24.10.2024г. и Искане на документи № 5/25.10.2024г. било изискано представянето на копие от официален документ за самоличност на лицето Д. Д. Б.Б., като в рамките на определения краен срок според двете покани-30.10.2024г. такъв документ не бил представен.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, нещо повече-изрично е призната от жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание, а и се установява по несъмнен начин от приложените към административната преписка писмени документи.

Спорът по делото е правен и се свежда до три основни групи възражения:

-налице ли са процесуални пороци, относими към съдържанието на АУАН и НП;

-съставомерно ли е извършеното като нарушение на ЗМИП при така безспорната между страните фактическа обстановка;

-пропорционална ли е наложената санкция.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА НЕПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА

ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочените възражения са неоснователни. Противно на възраженията в жалбата, както в текста на АУАН, така и в НП изчерпателно са посочени всички норми, които обуславят отговорността на жалбоподателя, както следва:

- чл. 4, т. 15 б. „а“, б. „дд“ от ЗМИП, която норма дефинира легитимирания да спазва мерките на закона субект, в случая: „лице, което по занятие извършва правни консултации, когато подпомага или участва в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или 3 фактическо действие на свой клиент относно учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание“;

- § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП , съдържащ легална дефиниция на „Делово взаимоотношение“, а именно: „стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност“;

-нормата на чл. 11, ал.1, т.1 от ЗМИП, въвеждаща задължение за всички субекти по чл. 4 от ЗМИП преди установяване на делови взаимоотношения да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента;

-нормата на чл. 10, т.1 от ЗМИП, разкриваща съдържанието на понятието мерки за комплексна проверка, а именно: „комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници“

-нормата на чл. 53, ал.1 от ЗМИП, уреждаща съдържанието на понятието идентифициране на клиенти в общия случай, а именно:

„Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него“ -нормата на чл. 53, ал.7 от ЗМИП, уреждаща идентификацията на физически лица в специалния случай на отсъствие на подлежащото на идентификация лице (какъвто е процесния случай, доколкото, както вече се спомена по-горе, между страните не се спори, че контактът между адвокат и клиент е възникнал по видеоконференция), според която норма: „Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.“ От гореизложеното е видно, че противно на възраженията в жалбата, в АУАН и НП са посочени всички норми, които позволяват на съда да извърши проверка дали:

-жалбоподателят е пасивно легитимиран субект на отговорност по ЗМИП;

-дали извършеното е съставомерно като нарушение по ЗМИП.

4

Тоест АУАН и НП не страдат от твърдения порок по чл. 42 и 57 ЗАНН.

Не е допуснат процесуален порок в НП и при индивидуализиране на приложимата санкционна норма- чл. 116, ал.1, т.1 от ЗМИП. Действително, както коректно се сочи в жалбата, визираната санкционна норма съдържа множество предложения. Доколкото НП представлява неразривно единство на мотивна част и диспозитив, по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че санкцията е наложена за твърдяно нарушение по чл. 57, ал. 3 от ЗМИП.

Въпросът за срока, който е бил определен на адв. М. от наказващия орган за представянето на изискваните документи и дали той е бил достатъчен, е ирелевантен за случая, доколкото:

-жалбоподателят не е наказан за това, че не е представил изисканите документи в указания срок, в който случай продължителността и адекватността на срока биха подлежали на проверка, -а за това, че на по-ранна дата, една година преди проверката, не изискал представянето на документи за самоличност от негов клиент преди установяване на делово взаимоотношение между тях.

Че това е така е видно от стр. 1 на обжалваното НП, в която изрично се сочи, че НП се издава за това, че: „Адвокат В. Г. М., в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 15 б. „а“, б. „дд" от ЗМИП, не е идентифицирал клиента си Д. Д. Б. Б., гражданин на Великобритания, с дата на раждане 25.01.2002 г., без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяването на делово взаимоотношение свързано с упълномощаването на адв. В. М. да извършва правни и фактически действия, изразяващи се в организиране на дейността и управление на юридическо лице – „****" ЕООД, ЕИК ****“, с което се твърди да е допуснато нарушение на чл. 53, ал. 7 ЗМИП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установена фактическа обстановка и коректно спазване на процесуалните правила, неправилно е приложен материалния закон.

Това е така, доколкото според настоящия състав, при тежест на 5 доказване, лежаща върху наказващия орган, извършването на нарушение по чл. 53, ал.7 ЗМИП остана недоказано по несъмнен начин по делото.

Съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 при преценката си за правилното приложение на материалния закон (включително и при упражняване на правомощието си да преквалифицира деянието) съдът се ръководи от фактите, така както са описани в АУАН и НП, като не разполага с възможност да потвърди НП въз основа на факти, които не са предявени на дееца по надлежния процесуален ред, доколкото би се касаело за недопустимо изменение в обвинението.

Съгласно безспорните между страните факти, очертани в АУАН и НП, наказващият орган извежда неизпълнението на задължението за идентифициране на клиента от факта, че по време на проверката адв. М. не е представил копие от личната карта на Д.Д.Б. Б..

Този извод на наказващия орган не би подлежал на каквото и да било съмнение, ако контактът между адвокат и клиент е бил присъствен по смисъла на чл. 53, ал.1 ЗМИП, доколкото визираната норма, както се цитира по-горе, урежда, че в този случай идентификацията се състои от две взаимно свързани действия: 1. представяне на официален документ за самоличност и 2. снемане на копие от него. Изискванията са кумулативни и липсата, на който и да било от двата елемента, е равносилно на липса на извършена идентификация по чл. 53, ал.1 от ЗМИП, респективно на допуснато нарушение по този член.

Не така стоят нещата, обаче при неприсъствения контакт между адвокат и клиент (какъвто няма спор по делото, че е налице в случая, доколкото контактът между адв. М. и Д. Д. Б. Б. е осъществен по видеоконференция). В този специфичен случай според текста на чл. 53, ал.7 от ЗМИП липсва изискване за снемане на копие от документа за самоличност, а точно обратното- изрично е посочено, че идентификацията може да се извърши не само на база оригинален документ за самоличност, но и на база представяне на копие на документа за самоличност, като никъде разпоредбата не говори за задължение на адвоката да изготви фотокопие и да съхранява при себе си представените му оригинал/копие на документ за самоличност.

Тази разлика в уредбата на чл. 53, ал.1 ЗМИП и чл. 53, ал.7 ЗМИП е 6 изцяло логична и държи сметка за физическата невъзможност да се изготви копие на документ при липса на непосредствен физически контакт между адвокат и клиент, доколкото възможните начини за неприсъствен контакт са неизброими с оглед съвременното техническо развитие (по видеоконференция, аудио конференция, телефонен разговор, чат и др. )

При липса на нормативно изискване в чл. 53, ал.7 от ЗМИП за снемане на копие на представения документ за самоличност, липсата на съхранявано и представено при проверката такова копие не може да се използва като аргумент, че адвокатът не е идентифицирал лицето.