Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 20.06.2022, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1409/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
20.06.2022
В сила
13.11.2023
Състав
Андрей Иванов Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. П., 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101409 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначални искове по чл. 127, ал. 2 и по чл.

149 СК, както и насрещен такъв по чл. 127, ал. 2 от същия кодекс.

Ищецът М. ИВ. К., с адрес в гр. П., ул. „Хр. Ч.“ № 1, ЕГН **********, твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете Т. М. К.а, ЕГН **********.

Поддържа, че от месец септември на 2014 г. до месец юни на 2017 г. с майката на детето са живеели на семейни начала, след което са се разделили. Сочи, че с последната не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи правното положение на детето им. Смята, че той трябва да упражнява родителските права и местоживеенето му да бъде при него, а на майката да бъде формиран режим на лични отношения и тя да заплаща издръжка за бъдеще време от 350 лв. месечно. Изтъква, че ответницата дължи на детето и издръжка за минал период – от месец октомври на 2020 г. до месец септември на 2021 г., в общ размер на 4 200 лв., тъй като през този времеви отрязък то е било отглеждано от него, без тя да участва в издръжката му. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните въпроси да бъдат разрешени, като върху издръжката за минало време се присъди и законна лихва от датата на подаването на исковата молба – 05.10.2021 г., до погасяването.

Ответницата В. ОГН. М., с адрес в гр. С., ул. „О.“ № 22, ЕГН **********, счита, че в интерес на детето е то да живее при нея и тя да упражнява родителските 1 права по отношение на него, а на бащата да се определи режим на лични контакти и той да му заплаща месечна издръжка от 350 лв.

Съдът приема следното:

1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1. Относно родителските права и местоживеенето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

Поначало обаче и при равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).

Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели Т. К.а, К. Т., И. К. и Л. М.), немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК и социалните доклади, представени от Дирекциите „Социално подпомагане“ в гр. П. и в гр. С..

2

Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за следните фактически констатации:

- Детето Т. М. К.а е на 7 години.

- Страните по делото са неговите майка и баща, като двамата не са сключвали граждански брак, а от месец септември на 2014 г. са заживели на семейни начала, но около 3 години по-късно са се разделили.

- След раздялата им ответницата, заедно с детето, се е установила в дома на своите родители в гр. С., където до средата на 2020 г. е полагала непосредствените грижи за същото. В тази връзка тя, подпомагана от родителите си, е успявала адекватно да задоволява всичките му базисни потребности.

- През пролетта на 2020 г. ответницата е останала без работа, поради което е решила да замине да работи в Кралство Великобритания. Тогава, след съгласуване с ищеца, двамата са преценили, че за времето, през което тя ще бъде извън страната, детето следва да бъде при баща си. По този повод и след настояване на ищеца, той и ответницата са сключили писмено споразумение, което не е било предоставяне за одобряване от съда. Според неговите клаузи, местоживеенето на детето ще бъде при бащата в гр. П. и той ще упражнява родителските права спрямо него, а на майката се определя режим на лични отношения и се приема, че тя няма да заплаща месечна издръжка.

- Към средата на 2020 г. отглеждането на детето е било поето от бащата, което положение продължава и понастоящем. Той, получавайки подкрепа от родителите си, също съумява да удовлетвори всички негови нужди от базисно значение.

- Ответницата е заминала за чужбина към края на 2020 г., но около 5 месеца по-късно се е прибрала в Република България и отново трайно се е установила в гр. С..

Тогава тя е поставила пред ищеца въпроса детето пак да се върне за отглеждане при нея, но той не е бил съгласен.

- Понастоящем личните отношения между страните по делото са влошени, но комуникацията им по проблемите, отнасящи се до самото дете, не е прекъсната.

Същевременно всеки от тях добре осъзнава, че детето не трябва да се дистанцира от другия родител, поради което както през времето, в което то е било отглеждано от майката, така и през онова, в което е при бащата, контактите му и с двамата родители са чести и пълноценни. По този начин детето има силна емоционална връзка и с майката, и с бащата, а също така и със своите баби и дядовци от майчина и от бащина страна.

- Както в жилището на родителите на ответницата в гр. С., така и в онова, което ищецът ползва в гр. П., са създадени нормални условия, които позволяват отглеждането на детето.

3

- И бащата, и майката са трудово ангажирани, реализирайки брутно месечно възнаграждение около минималната работна заплата. Няма данни да получават други имуществени доходи.

- Детето сега посещава детско образователно заведение, но за предстоящата учебна година ще бъде ученик в първи клас, като бащата го е записал в основно училище в гр. П..

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на децата.

- И ищецът, и ответницата изразяват категорично желание да упражняват родителските права спрямо детето и то да живее при тях.

Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че и двамата родители притежават висок родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат значителен потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Майката обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща от факта, че детето е момиче на сравнително ниска възраст. Затова тя трябва да упражнява родителските права и при нея да бъде местоживеенето му, на адреса й в гр. С., ул. „О.“ № 22.

1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възраст на детето, сравнително близкото местоживеене на бащата и силната емоционална привързаност помежду им, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:

- всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преписване;

4

- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 01 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година;

- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември;

- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 03 януари;

- за рождения ден на детето (18 май), в нечетна година – от 10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.

- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.

1.3. Относно издръжката за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.

1 СК).

Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд).

Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС)

При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на Министерския съвет на Република България (обнародвано в бр. 25 от 29.03.2022 г. на ДВ), сегашният размер на минималната работна заплата се равнява на 710 лв., поради което минималната издръжка на едно дете възлиза на 177,50 лв. (1/4 от 710 лв.).

При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде доставяна на детето Т. К.а, трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст; произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 29 години, а бащата – на 32 години), без данни за здравословни проблеми; отсъствието на техни алиментни задължения към други субекти.