Решение № 47 от 21.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Горна Оряховица, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20214120200824 по описа за 2021 година Производството е по жалба на В. ИВ. В. против Наказателно постановление/НП/ № 21-0268-001316 от 04.10.2021г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ - гр.Горна Оряховица – Ив.Н..

С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 448319/ 25.08.2021год., с което на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В. ИВ. В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 25.08.21г. в гр.Г.Оряховица, като водач на МПС, управлявал автомобил „Фиат 131” с рег.

№ ВТ ****АН, като при движение за да се отклони вляво по посоката си на движение, водачът не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и с предна дясна част блъска спрелия за престой на ул.“Хан Крум“ лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ ВТ ****КН, с което се сочи да е реализирал ПТП с матер.щети, като след настъпилото ПТП водачът В. ИВ. В. се твърди да е напуснал мястото на произшествието, не спрял на място да установи щетите и не уведомил органите на МВР, с което следвало да се приеме, че виновно е нарушил и законовата разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Санкция е наложена за това, че като водач на МПС, управлявал автомобила с горепосочения рег.номер и предприемайки 1 маневра, създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което реализирал ПТП- виновно нарушил законовата разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.179 ал.2, вр.ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. Със същото наказателно постановление В. е санкциониран и по реда на чл.181 т.1 от ЗдвП за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 50лв.

В законоустановения срок В. ИВ. В. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени като незаконосъобразно наказателното постановление и наложените с него наказания. В съдебно заседание се представлява. Поддържа се депозираната жалба.

Ответникът по жалбата не заема становище.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбоподателят не оспорва, че притежава автомобил „Фиат 131” с рег.

№ ВТ ****АН, но оспорва, че на 25.08.21г. в гр.Г.Оряховица същият е управлявал този автомобил и че с него е реализирал ПТП на кръстовище с ул.“Хан Крум“-„Мано Тодоров“. Процесният автомобил „Фиат 131” с рег.№ ВТ ****АН бил установен от св.К. и св.Л.Б./полицейски служители/ на ул.“Ст.Караджа“ № 7 с козметични забележки-леко одраскан /по думите на св.К.- с „нещо като охлузване“/. На жалбоподателя В. ИВ. В. е съставен АУАН- Акт за установяване на административно нарушение № 448319/ 25.08.2021год. /л.11/. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 21-0268-001316 от 04.10.2021г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ - гр.Горна Оряховица – Ив.Н. /л.10/, връчено на 19.11.21г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно т.30 от § 6 на ДР към ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно по делото се установи, че по автомобил „Фиат 131” с рег.№ ВТ ****АН и по автомобил „Фолксваген Шаран” са установени 2 минимални щети/охлузвания/, които обаче не се установява по безспорен начин, че са резултат от реализирано ПТП по вина на В. ИВ. В.. Съществуват само индиции в тази насока. Свидетел очевидец на настъпило ПТП според полицейските служители св.К. и св.Л.Б., е пътник от автомобила

„Фолксваген Шаран”. Тъй като водачът на този автомобил е бил в ситуация на престой и е бил разположен на неразрешено за спиране и паркиране място, възпроизведено пред св.Б. и впоследствие заявено от същия пред съда в свидетелските му показания, като веднага след реализираното ПТП същият водач е последвал автомобил „Фиат 131” с рег.№ ВТ ****АН, то нямало е възможност за запазване на мястото на удара/местопроизшествието/, което е от съществено значение. Ако водачът на„Фолксваген Шаран” не бе напуснал мястото на ПТП в разрез с изискването на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП /очевидно не е имало как да настъпи съгласие между участниците в ПТП, тъй като единият вече е напуснал/, при запазено местопроизшествие е можело да се установят важни обстоятелства, свързани с механизма на ПТП/отстояния, оставаща широчина на платното за движение и др./, за да се направят и безспорни изводи за причините на произшествието, както и за да се проверят евентуално показания на свидетели очевидци. След като мястото на ПТП не може да бъде фиксирано точно, невъзможно е да се допусне експертиза, за да се онагледи с точност това място със съответната маркировка, вертикална и хоризонтална сигнализация, да се изготви и прецизно и точно заключение, а оттам да се направят и изводи относно обосноваността на административнонаказателното обвинение, както и да се проверят показания на свидетели. Липсват данни като резултат от замервания на разстояния и височини по купетата, с оглед спецификите на двете ППС, които да послужат като база за допускане на техническа експертиза. Дори да се приеме, че откритите поражения са именно от съприкосновението между тези две МПС, не се установява безпротиворечиво, че именно жалбоподателя В. като участник в ПТП по смисъла на т.27/§ 6 на ДР от ЗДвП/ с виновно свое поведение е допринесъл за настъпването на това ПТП. Свидетелите Б. и К., възприели визуално двата автомобила, правят предположение относно механизма на ПТП и местоположението на всяко ППС. Няма специфични следи.

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление, съдът намира:

3

По първото административнонаказателно обвинение:

Санкционната норма, посочена като приложена от АНО, е тази на чл.179 ал.2 от ЗДвП. Както е видно, нормата включва три хипотези на ПТП1/ при управление с несъобразена скорост, 2/неспазване на дистанция или 3/ при допускане на някое от нарушенията по чл.179 ал.1 от ЗДвП. С оглед на направеното препращане към ал.1 от цитирания текст, административнонаказващият орган/АНО/ е прецизирал към коя от точките от една до шест отнася описаното нарушение/ посочената точка 5/, но не и към кое законово предложение, след като в текстовата част не се твърди движение по път с предимство, не се посочва, нито се описва и някое от другите, посочени в чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП деяния- неспазване предписание на пътен знак, правила за предимство, за разминаване, за изпреварване, за заобикаляне. С необходимото уточнение относно законовото предложение и с необходимото привързване в хипотезата на препращане/ако става дума за някое от нарушенията по ал.1/, АНО е следвало да внесе яснота по въпросите, касаещи избора на санкционна разпоредба. Само в този случай може да се правят изводи за нейната приложимост при нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, каквото се сочи, че е извършено. Сочената като нарушена разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП изисква жалбоподателят да не е изпълнил предписанието на закона, дадено в чл. 25 ал.1 от ЗДвП- заобикаляне, излизане от реда на паркирани превозни средства, влизане между тях, отклоняване наляво или надясно от платното за движение, преминаване в друга пътна лента, завиване и пр. Текстът на сочената като нарушена разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП изисква също така да не се създава от водача опасност за участници в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, което очевидно не отговаря на описаната хипотеза: водачът да е осъществил „маневра за да се отклони вляво по посоката си на движение“ като с предната си дясна част ”блъска спрелият за престой…“. Очевидно от описанието, спрелият за престой автомобил не се движи след автомобила на В., преди него и не минава покрай него, а от цитираната по-горе сочена като нарушена норма се изисква да не е създадена опасност за участници в движението, които са пояснени от законодателя като 4 такива, „които се движат след него, преди него или минават покрай него“.

Определението за участници в движението се съдържа в § 6 т.28 от ДР на ЗДвП.

Жалбоподателят е наказан за това, че е причинил пътнотранспортно произшествие в резултат на неспазване на правилото за извършване на маневри по чл.25, ал.1 от ЗДвП при извършване на маневрата завиване наляво. Съставът на административното нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е осъществен само в случаите, когато пътнотранспортното произшествие е резултат от нарушаването на изчерпателно изброените в текста на разпоредбата правила за движение, а именно правилото за спазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране и правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. В процесния случай наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП за причиняване на пътнотранспортно произшествие в резултат от нарушаването на правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП при осъществяването на маневра завиване наляво. Нито правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП, нито правилата за 5 извършване на маневрата завиване наляво са предвидени в закона като елемент от състава на нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от

ЗДвП. Поради това, като е приел, че описаното в наказателното постановление деяние осъществява състава на това нарушение, наказващият орган е нарушил материалния закон. Това налага съдът да отмени обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.25, ал.1 от същия закон.

Освен поради изложеното по-горе, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради необосноваността на приетите от наказващия орган фактически констатации. Не са извършени съответни замервания на мястото на ПТП и не може да се отговори на много от въпросите по същество.

По второто административнонаказателно обвинение:

Водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да остане на мястото на произшествиетобез да напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът/така, както е описано в 6 наказателното постановление/-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора/чл.123 ал.1 т.2 ЗДвП/, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него/чл.123 ал.1 т.3, б.”в” от ЗДвП/. Доколкото в ПТП има участие друг автомобил и няма данни за пострадали хора, като норма, установяваща задължение за жалбоподателя В. в конкретния случай, следва да бъде посочена разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Той е имал задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, респ. да остане на мястото- да окаже съдействие за установяване на вредите/т.3, б.”а”/, респ.-ако няма съгласие между участниците в ПТП-да не напуска местопроизшествието и да уведоми контролните органи/т.3, б.”в”/. В конкретния случай се установи, че водач, предизвикал ПТП не е спрял с оглед задължението за оказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП/чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП/, но административнонаказателното обвинение, така, като е описано се съотнася не само към цитирания законов текст, а евентуално по текста на чл.123 т.3 б.“в“ от ЗДвП, тъй като в обстоятелствената част на НП е описано,че „водачът не спира да установи щетите”, както и „ да уведоми компетентните за това органи на МВР”, което не кореспондира със сочената като нарушена разпоредба на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, при която няма задължение за уведомяване. В конкретния случай описаната хипотеза корелира с текста на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Административното нарушение следва да се опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която се сочи като нарушена. Органът е следвало да прецизира налице ли е текст от закона, по който да се реализира отговорност именно за нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, съответстващо на текстовото формулиране на административнонаказателното обвинение, като правилно се посочи нарушената разпоредба от ЗДвП. Очевидно е, че след твърдяния удар/съприкосновение/ между двата автомобила, след като единият от водачите не е спрял за да установи последиците от ПТП, то между участниците в произшествието няма как да има съгласие/ чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП/, от което следва описаното в НП и изискуемо условие за уведомяване на компетентните органи.