Решение № 71 от 28.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пазарджик, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220201608 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. С. С. - гр.София, ЕГН ********** против Електронен фиш за глоба, серия К № 9898408, издаден от ОДМВРПазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .

В съдебно заседание жалбоподателят , чрез писмено становище на своя процесуален представител, настоява да се отмени фиша по подробно развити съображения.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на 1 чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 14.07.2024г. , 16.09ч., с АТСС за контрол на скоростта на МПС - с АТСС било заснето движение на АМ Тракия, км 105+800 на лек автомобил с рег. номер ... със скорост 158 км/ч при действащо ограничение за движение там до 140 км/ч.

Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателя (СРМПС, л.6) и с обжалвания ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 153 км/ч ( редуцирана спрямо установената след зачетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.

Няма данни същата да е платена.Фишът е връчен на жалбоподателя на 01.11.24 - л. 14, разписка и предвид датата на пощенското клеймо ( л. 4) , жалбата против него е подаден в законоустановения срок, лично от жалбоподателя.

Отделно от това и въпреки липсата на възражения, при липсата на постановено решение от ВАС и ВКС по тълкувателно дело, следва да се обсъди и допустимостта на жалбата, с оглед наложената размера на наложената с атакувания фиш глоба. Въпреки, че в ал. 4 на чл. 39 се съдържа понятието „необжалваем минимум по ал.2“ , самата ал. 2 не предвижда и такъв. Тъкмо това предпоставя неяснотата относно глобите от 10.00 лв. до 50.00 лв., които погрешно се приемат за необжалваем минимум, при положение, че не е изключена възможността за оспорването им, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им и то при съгласие на нарушителя с нарушението и плащането на глобата. Несъгласието на нарушителя с такава глоба активира провеждането на процедурата по съставянето на АУАН, с който се образува административно-наказателно производство по общия ред .

Необходимо е рамките на този аналитичен анализ да се разширят със съответния исторически и логически подход, като се държи сметка за духа на закона и целите на създателя му. Явно е, че въвеждането на разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН е плод на една ясна и конструктивна концепция за законодателни промени. При приемането й през 2011г. разпоредбата на чл. 39, 2 ал.4 от ЗАНН е била съобразена с действащата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, която също е изменена ( ДВ бр. 10, 2011г.) спрямо редакцията си от 2002г. , но само за да се отнася до „ електронните фишове“. Изменението е само в този смисъл. Текстът от 2011г. предвижда, че „не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго“. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва и възможността за издаване на електронни фишове под 50.00 лв., включително и за налагане на глоби в размер на 10.00 лв. Затова, с оглед и семантичното тълкуване на понятието, употребено в чл. 39, ал.4 ЗАНН „необжалваем“ – несъмнено е, че то се е отнасяло до глоба в размер на 10.00 лв. При въвеждането й разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН е била съобразена с действащия тогава чл. 59, ал. 3 ЗАНН, отменен на 09.10.2012г. След тази отмяна, не е въвеждана забрана за обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от размера на наложената санкция.

Останалите съображения също подкрепят извода, че чл.39, ал.4 от ЗАНН не забранява издаване на ЕФ за глоби от 10-50 лева. Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е действала не само разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, но са приети и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и на ал. 13 (пред. ал. 5) от ЗДвП. С чл. 189, ал.13 ЗДвП е въведена необжалваемост на наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. вкл. С Решение 1/ 01.03.2012 г. на КС на Република България тази норма бе обявена за противоконституционна.

Текстът й обаче към момента на въвеждането й само доказва, че законодателят е признал възможността за издаване на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. и дори е решил да бъдат необжалваеми, което решение е отменено от КС.

Част от коментираната нормативна концепция е приетият със същия изменителен закон ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ) чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административно-наказателния процес при нарушения, установени с 3 техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Нормата въвежда субсидиарно приложение на специалните норми от ЗДвП, но само по отношение правилата, касаещи нарушенията, установени по посочения в чл. 39, ал.4 ЗАНН , за които се издава ЕФ.

Обратното ( абсурдно; доколкото е и от специален към общ закон) препращане е регламентирано с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП - „за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН“.

Накрая, контрапункт на поддържана позиция, че за глоби до 50 лева е недопустимо издаване на ЕФ, е аrgumentum a fortiori / аргумент за посилното основание като метод на правоприлагане по аналогия/. Според правилото „който е длъжен да извърши по-голямото, той има правото да върши по-малкото“ , тоест , ако процедурата по издаване на ЕФ ( при който, както дори ВАС призна с Тълкувателно решение 1/26.02.2014г. „са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител“) може да се приложи за реализиране на административно-наказателна отговорност чрез налагане на глоби над 50 лева , то на по-силното основание би следвало да се прилага и за глоби до 50 лева, тъй като размерът не засяга в такава степен ( както тези над 50 лв.) имуществената сфера на нарушителя .

Предвид изложеното горе ,нормативният регулатор не изключва издаването на процесния фиш.

Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, 4 представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което 5 като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„

С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е 6 призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. л.36 и л. 64.65 и 66 ( уостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка за изпитване )