Решение № 4898 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4898 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330114999 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК 115016602, със седалище и адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез ***** П. против С. Е. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул.

„*********“ № ***, ет. ***, ап. **** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 522,45 лв. (петстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.

*******, ул. „*********“ № ***, ап. *** за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 104,86 лв. (сто и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021 г. да 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 02.05.2024 г. до окончателното погасяване. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. ********. Продажбата на 1 топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която се твърди че ответникът притежава недвижим имот – адрес гр. *******, ул. „*********“ № ***, ап. ***, топлинна енергия. Налице е договор за дялово разпределение на ТЕ сключен между потребителите и „******“ АД. Разпределена е такава за отопление и за сградна инсталация. Начислена е цена на услуга – дялово разпределение. Липсва плащане на задължението в срок от 30 дни от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК – ч. г. д. 7688/2024г. на ПРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника адв. М.. В същия се оспорва притежанието на правото на собственост от ответника по отношение на имота.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства НА *****, том ***, дело № ****/97 г., заявление-декларация от 06.02.2014 г. е видно, че ответника е придобил собствеността върху процесния имот през 1997 г. и е поискал отваряне на партида на негово име през 2014 г.

От представените писмени доказателства-препис извлечение от сметка и фактури (лист 21-32 от делото) се установява, че за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. ищеца е определил на ответника задължение в размер от 522,45 лева, от което 111,72 лв. за отопление, 330,27 лв.-за сградна инсталация и 90,72 лв. за услуга разпределение. Поради незаплащане на същата е начислена лихва 104,86 лв. за периода 02.12.2021 г. да 01.05.2024 г. Задълженията са документирани в 13 фактури издадени в периода 31.10.2021 г. – 30.04.2023 г.

Падежът на задълженията е от 01.12.2021 г. до 01.06.2023 г. От приложените към фактурите справки е видно, че в периода в имота са извършвани отчети на монтирани четири измервателни устройства на отоплителни тела и разпределената отдадена от сградната инсталация ТЕ е определена на база обем от 130 куб. м. Отразените данни съвпадат с начислените задължения по издадените фактури от ищеца.

От приложеното ч. гр. д. 7688/2024 г. на ПРС е видно, че за 2 притендираното задължение ищеца е подал заявлението по чл. 410 от ГПК на 02.05.2024 г. Заповед за изпълнение е била издадена на 07.05.2024 г. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед начина на връчване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д.

7688/2024 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на качеството на потребител на ответника на заявената ТЕ в периода като количество и стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Съобразно установените данни от събраните писмени доказатестваофициален свидетелстващ документ-НА и частен –молба за откриване на партида, съдът намира за доказано притежанието на правото на собственост от ответника върху процесния имот в заявения период. Ето защо същият се явява потребител на доставяните в имота услуги и задължен да заплати стойността им.

С оглед събраните писмени доказателства, съдът намира, че в имота е потребявана ТЕ за отопление в рамките на периода, за който се притендира да са начислени задълженията и сградата е била топлоснабдена. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Поради това ответника дължи заплащане, както на ползваната от него ТЕ за отопление, така и на разпределената му такава за сградна инсталация. Доколкото от негова страна не се ангажираха доказателства оборващи отразените данни в изготвените справки от топлинни счетоводител съдът намира, че същите отразяват правилно елементите формиращи размера на задълженията и обосновават издаването на фактурите за притендираните суми. Предвид това съдът счита иска по отношение на заявената главница за доказан и основателен.

Липсата на ангажирани доказателства от ответната страна за плащане на 3 задълженията, както в рамките на предоставения срок, така и към момента на приключване на устните състезания по делото налага присъждане на обезщетение за забава, което съответства на размера на заявената мораторна и законна лихва в исковата молба. Ето защо съдът намира са основателен иска и по отношение на притендираните акцесорни вземания по чл. 86 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски съобразно депозирания списък и доказателства в размер от 75 лв. за държавна такса и 400 лв. за възнаграждение за особен представител по настоящето производство и 25 лв. за държавна такса по заповедното производство. На същия следва да се определи служебно от съда възнаграждение за представителство от юрисконсулт в минимален размер от 100 лв. по настоящето дело и 50 лв. по заповедното производство поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е С. Е. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. **** дължи на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 522,45 лв. (петстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *******, ул. „*********“ № ***, ап. *** за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 104,86 лв. (сто и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 02.05.2024 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 7688/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С. Е. Я. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул.

„*********“ № ***, ет. ***, ап. **** да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул.

"Христо Г. Данов" № 37 сумата от 575 (петстотин седемдесет и пет) лв. за 4 разноски по настоящето производство и 75 (седемдесет и пет) за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 7688/2024 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5