Решение № 727 от 17.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, представлявано от синдика Т. и приподписана от нея, чрез адв. А. срещу решение № 560 от 16.04.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по описа на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, с което решение са отхвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ срещу „ТСБГ хостинг“ ЕООД, за сума в общ размер на 158 991,68 лева, представляваща вземания за продажна цена, консумативни разходи и предоставена свързаност, за които са издадени фактури: № 2575/25.05.2017г., № 2588/29.09.2017г., №2589/29.09.2017г., №2594/29.12.2017г., №2595/29.12.2017г., №2596/29.12.2017г.,№2597/29.12.2017г., №2598/29.12.2017г. и № 2599/31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер от 66 809,07 лева, считано от 08.06.2017г. до 14.01.2022г. и е осъден да заплати държавна такса в размер на 9 032,03 лева по сметка на СГС.

Въззивникът/ищецът – „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно не е разгледал другите основания за нищожност на сключените между страните протоколи за прихващане, а именно: противоречие и заобикаляне на закона, и привидност, основани на обстоятелства – свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите 1 след датата на неплатежспособността на ищеца и увреждане на останалите кредитори на несъстоятелността. На следващо място твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в доклада по делото на ищеца, относно плащането на задълженията от ответника. Неправилно съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца по чл. 192 и чл. 186 ГПК. Ответникът бил свързано лице с представителят на ответното дружество – съпруг на управителя, която е препятствала и не е предоставила на синдика документацията в пълен обем. Първоинстанционният съд неоснователно не се е съобразил с възраженията на ищеца по повод представените с отговора на исковата молба незаверени преписи от писмени доказателства и неправилно е отхвърлил искането за представянето на оригинали по реда на чл. 183 от ГПК, както и искането да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че по делото било доказано съществуването на вземанията на ответника, предмет на процесните прихващания. Не ставало ясно защо съдът считал, че едно дружество можело да се освободи в полза на друго от всички свои права, и същевременно да носи всички задължения и тежести. Счита, че неправилно първоинстанционният съд се позовава на съдържанието на споразуменията за прихващане, които изрично се оспорват и сочат за недействителни от ищеца, поради липса на основание за сключването им, произтичаща от несъществуването на описаните в протоколите насрещни вземания на ответника. По същество на спора твърди, че възраженията за прихващане на ответника са неоснователни и недоказани, поради липса на възникнало мандатно отношение за ответника да заплаща задължения на ищеца. Освен това, ответникът е ползвал правата по договорите с трети лица, като изпразвал от съдържание дейността на неплатежоспособния длъжник и заплащал формално задълженията по тях като лице, което се ползва от правата по съотвентните договори, след което прихващал плащанията по задълженията на ищеца. Ответникът е знаел за финансовото състояние на неплатежоспособност на ищеца и са прехвърлили активите му в ответното търговско дружество, като са започнали действия по генериране на задължения за несъстоятелното дружество с цел да увредят неговите кредитори. Това означавало, че на практика „ТСГБ хостинг“ ЕООД е извършвало дейност чрез неплатежоспособен длъжник – „Телеком Сервиз България“ ЕООД. По отношение на неформалния договор/уговорка, което е генерирало изкуствени задължения за ответника, счита твърдението за невярно и недоказано, а в случай, по че по делото се установи такава уговорка, същата противоречала на закона и добрите нрави, както и на императивните норми на търговската несъстоятелност. По отношение задълженията на „Телеком Сервиз България“ ЕООД към трети лица, които били платени от „ТСГБ хостинг“ ЕООД, следвало да се има предвид, че от факта на плащането не можело да се презюмира сключването на някакъв вид друг договор/заем, поръчка, даване вместо изпълнение и др./. На последно място твърди, че всички изявления за прихващане били отправени след началната дата на неплатежоспособността на ищеца – 31.12.2016г., поради което по аргумент от чл. 645, ал. 3 можели да се обявят за недействителни. Информация за процесните прихващания умишлено не била представена на синдика, в който той можел да предяви иск на посоченото основание. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение 2 и да постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции. Прави искане за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху главниците, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - „ТСБГ хостинг“ ЕООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, както и писмена защита в определения от въззивния съд срок. Твърди, че с извършени прихващания и договори за новация, били погасени всички вземания на ищеца по процесните фактури. Излага подробни твърдения по всеки един от доводите във въззивната жалба, които ще бъдат съответно обсъдени при разглеждане твърденията на въззивника. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е частна жалба от ищеца - „Телеком сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, чрез синдика Т. срещу определение № 2790 от 18.07.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по описа на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, в частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата от 9 000 лева.

Препис от частната жалба е връчен на ответника – „ТСБГ хостинг“ ЕООД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. Д.. Счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и правилно и моли да се потвърди от въззивния съд.

Въззивната и частната жалби са подадени в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащи на въззивно обжалване решение и определение на СГС, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Във въззивното производство страните не спорят, че между „Телеком сервиз България“ ЕООД/продавач/ и „ТСБГ хостинг“ ЕООД/купувач/ са сключени девет договора за търговска продажба на движими вещи, както следва: 1. Договор от 25.05.2017г. и фактура № 2575/25.05.2017г., с продажна цена в общ размер на 16 680 лева с ДДС, от която са платени 2 800 лева и са дължими 13 880 лева. 2. Договор от 29.09.2017г., приемо предавателен протокол от същата дата и фактура № 2588/29.09.2017г., с продажна цена в общ размер на 37 020 лева с ДДС. 3. Фактура № 2589/29.09.2017г. с продажна цена в общ размер на 28 377,71 лева с ДДС. 4. Фактура № 2594/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 15 298,86 лева с ДДС. 5. Фактура № 2595/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 5 463,64 лева с ДДС. 6. Фактура № 2596/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 2 000 лева с ДДС. 7.

Фактура № 2597/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 2 086,69 лева с ДДС. 8.

Фактура № 2598/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 17 064,78 лева с ДДС. 9.

Фактура № 2599/31.01.2018г. с продажна цена в общ размер на 37 800 лева с ДДС. Общият размер на дължимите суми по тези договори е 158 991,68 лева.

3

За да отхвърли предявените искове като неоснователни, първоинстационният съд е изложил кратки мотиви, че от събраните доказателства в производството по делото се установява възникването на вземанията за платени от ответника суми за погасяване на задължения на ищеца към трети лица, представляващи извършени от ответника плащания за погасяване на задълженията по фактурите с банкови платежни нареждания за суми, които съвпадат със сумите по фактурите. Приел, че възраженията на ищеца срещу действителността на договорите за прихващане и договора за новация, поради сключването им при заобикаляне на закона, са основани на обстоятелства (свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите след датата на неплатежоспособността на ищеца, увреждане на останалите кредитори на ищеца), не покриват основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а могат евентуално да имат отношение към основания за недействителност на договорите по чл. 645 – 647 ТЗ, които могат да бъдат релевирани с искове по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ, каквито не са предявени от синдика на ищцовото дружество.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

По направените възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Неоснователно е възражението на въззивника, че СГС не се е съобразил с възраженията на ищеца по повод представените с отговора на исковата молба незаверени преписи от писмени доказателства и неправилно е отхвърлил искането за представянето на оригинали по реда на чл. 183 от ГПК, както и да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Всички представени от ответника преписи от писмени доказателства са заверени с печат „вярно с оригинал“ и съдържат ръкописен подпис на лицето извършило заверката. Тази заверка е идентична със заверката на представените от ищеца преписи на писмени доказателства. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по доказателственото искане на ищеца по чл. 183 от ГПК, за представяне на оригиналите на тези преписи, своевременно направени с допълнителната искова молба. Това съществено нарушение на съдопроизводствените правила, дава право на ищеца да поиска от въззивния съд да се произнесе по това доказателствено искане и да задължи ответника да представи тези оригинали, както и евентуално при тяхното непредставяне да приложи последиците на чл.

183 от ГПК. Във въззивната жалба няма никакви доказателствени искания, поради което въззивният съд не може служебно да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК и да наруши принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

По вече изложените съображения са неоснователни и възраженията на въззивника, че неправилно са оставени без уважение доказателствените искания по реда на чл. 192 и чл.

186 ГПК. Освен това, тези твърдения се отнасят за събиране на доказателствени средства за неотносими факти, които нямат значение за правния спор по делото.

Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в доклада по делото на ищеца, относно плащането на задълженията от ответника. Неправилно разпределената доказателствена тежест не обвързва 4 ищеца и по никакъв начин за него няма правни последици от неустановяването на тези факти.

По направените възражения за нищожност:

Невярно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд не е разгледал другите основания за нищожност на сключените между страните протоколи за прихващане, а именно: противоречие и заобикаляне на закона, и привидност, основани на обстоятелства – свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите след датата на неплатежоспособността на ищеца и увреждане на останалите кредитори на несъстоятелността.