Решение № 23695 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23695 гр. С., 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110176251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Р. И. П., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 4926,22 лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „К.С“, бл. ********* топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2024 г., до окончателното плащане; 623,97 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 21.03.2024 г.; 52,24 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2021 г. – месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2024 г., до окончателното плащане, и 10,82 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2021 г. – 21.03.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 20971/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиент на топлинна енергия“, тъй като бил собственик на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване 1 в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Д.“ ООД (с предишна фирма „Б.“ ООД), като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 10.03.2025 г.) не е подаден отговор от ответника – Р. И. П.. С писмена молба извън срока за отговор, постъпила на 01.07.2025 г. (на лист 50 от делото), като поддържа, че апартаментът негов, но е празен и няма потребление, а освен това не бил сключвал договор с ищеца за топлоснабдяването му, а ищецът бил посочил, че е потребител, което не било резултат от негово искане, като радиаторите в апартамента били затапени, за което представя протокол.

В съдебното заседание страните поддържат съображенията от исковата молба и отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 17 от делото Нотариален акт № ******** г., том XLI, нот. дело № 8143/1969 г. на първия нотариус при Софийския районен съд И.Р.П. и В.С.П.а са признати за собственици на недвижим имот – апартамент, с адрес: С., ж.к. „К.С“ (на ул. „Д.Й“), бл. *********.

Съгласно представен на лист 25 – 26 от делото протокол от общо събрание на собствениците в сграда с адрес: С., ж.к. „К.С“, бл. бл. 13, вх. Б, от 10.03.2002 г., като собственик на апартамент 46 е вписана В.С.П.а, и по т. 1 е взето решение делът на сградната инсталация да бъде 25 % от отдадената в сградата топлина.

Съгласно представено на лист 15 от делото в заверен препис, неоспорено от ответника, Удостоверение за наследници с изх. № РКС********** г. на район „К.С“ на Столичната община, В.С.П.а е починала вдовица на 26.10.2013 г. и е наследена от ответника като неин син

Съгласно представени на лист 62 – 63 от делото отчети от третото лице – помагач на 12.05.2022 г.; 21.05.2022 г.; 10.05.2023 г. и 20.05.2023 г. при посещение на инкасатори не е осигурен достъп до апартамент 46 в описаната по-горе сграда

Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по делото, прието в заседанието от 17.09.2025 г. (на лист 138), а в писмен вид – представено на лист 128 – 135 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.

200, ал. 3, изр. второ ГПК, общите топломери в сградата, до която ищецът 2 твърди да е доставял енергия, са проверени на 11.04.2019 г; 24.11.2021 г.;

06.10.2021 г.; 22.08.2024 г., като макар и проверките да не са в регламентирания 2-годишен срок всички те дават резултат за съответствие с техническите изисквания; разходите за апартамента на ищеца са определени при пълна мощност на отоплителни тела, тъй като не е осигурил достъп до имота си, като за отоплителния сезон от май 2021 г. до месец април 2022 г. задължението му е определено в размер на 2131,62 лева, от които за сградна инсталация – 155,48 лева, определена при процент за отчисления за сградна инсталация от 29,74 %, и за битово горещо водоснабдяване (вода от чешмата) – 379,83 лева, а за отоплителния сезон от май 2022 г. до месец април 2023 г. задължението му е определено в размер на 2681,68 лева, от които за сградна инсталация – 158,62 лева, определена при процент за отчисления за сградна инсталация от 33,32 %, и за битово горещо водоснабдяване (вода от чешмата) – 557,42 лева.

Съгласно представен на лист 22 – 23 от делото договор от 26.03.2002 г. между етажните собственици в сградата, посочена в исковата молба, и третото лице – помагач, цената за отчет на уред по т. 5.4. е по 12 лева на апартамент за редовно отчитане за отоплителния сезон.

Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и изравнителна сметка в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а законна лихва се начислява само за задълженията по изравнителна сметка. В чл. 36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Т.С ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията, този за лихва – при установяване на настъпване на уговорения падеж на задълженията, а по исковете за цена на услуга – доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца, както и по претенцията за лихва за забава – установен падеж на задълженията.

3

По делото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, тъй като е наследник по закон на последната собственица и признава в писменото си становище, че има достъп и контрол в имота, с което е приел наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН с конклудентни действия.

Съдът следва да обърне специално внимание на подробните и повтарящи се съображения на ответника, че същият нямал задължения да заплаща топлинна енергия за апартамент, който не ползва и е демонтирал радиаторите в него. Това не е вярно и противоречи на неговото законово задължение (а законите са задължителни за изпълнение съгласно чл. 58, ал. 1 от Конституцията, като се вземат предвид и правата на другите граждани) по чл. 38, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 41 ЗС – да поема разходите за общите части на сградата, сред които е и отоплителната инсталация. Апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост, т.е. той не е изцяло изключителна собственост на ответника, а е част от сграда, която е обща собственост, а оттук следват и общи задължения спрямо решението на мнозинството от собствениците в цялата сграда. При това, както и много правни задължения (напр. това да се движим от дясната страна на пътя или каква да е паричната единица на страната), това задължение съществува независимо дали ответникът се е съгласявал с него, доколкото става въпрос за права и задължения и на други граждани. Поради това съгласно чл. 1 от Конституцията си Република България се управлява според законите, а не по индивидуалното съгласие на всеки гражданин (което в общество, още повече като българското, в което „всеки сам си преценя“, е невъзможно).

Неколкократно вече е установено, и то не по някаква прищявка на настоящия съд, а от тълкуванията, дадени от Върховния касационен съд (ВКС) в Тълкувателно решение № 2/2016 г. на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК), както и от Съда на Европейския съюз – в т. 69 – 70 от Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17 ЕВН България Топлофикация, че в тези случаи решенията дали в сградата да се ползва централно отопление и всички да заплащат разходите за поддръжката на централните системи, не принадлежат на отделния собственик, а на всички етажни собственици общо по правилата за управление на етажната собственост – вж. чл. 17 ЗУЕС. По делото е представен протокол с решение на мнозинството от етажните собственици от 2004 г., съгласно което в сградата ще се ползва топлинна енергия от ищеца, както и че 25 % от доставената топлинна енергия ще се разпределят между собствениците за разходите на общата топлоснабдителна система (т.нар. „сградна инсталация“). Причината за това разрешение е в интереса на другите собственици да си изберат найудобния за тях начин на отопление, както и в това, че изборът на централно отопление води до отопляване на всички апартаменти в сградата – вкл. и празните през граничните със съседите стени, тъй като от отоплените апартаменти отива топлина в празните, и разпределянето на разходите общо на всички собственици (независимо от обитаването на жилищата) води до косвена финансова принуда да се намалят разходите за отопление на цялата сграда поради лоша изолация – законодателна цел в интерес на цялото общество за икономисване на енергия – в този смисъл са и аргументите в т. 86 4 от цитираното решение на Съда на Европейския съюз C-708/17 и C-725/17 ЕВН България Топлофикация, както и т. 86 – 88 от заключението на генералния адвокат по същото дело от 30.04.2019 г.

Разбира се, ако на ответника не му харесва положението, утвърдено от българския законодател, и допустимо според правото на Европейския съюз, че е обвързан от общото решение в сградата, той, вместо да се обръща към съмнителни правни съвети, вероятно от добронамерени лица, дадени му за да на пише отговора си (съдът знае, че това е така, тъй като подобни отговори по дела на настоящ ищец има стотици и са с проверим произход), има три възможности да брани индивидуалните си права – първата е да продаде недвижимия си имот, който не е на незначителна стойност, и да си закупи друг, индивидуален, в сграда, в която няма други собственици – тогава неговото индивидуално решение за отопление не се влияе от другите; втората възможност е да действа с имота полезно за обществото (а и за съседите си, тъй като празният апартамент изстудява техните жилища, които през стените отдават топлина в него), и вместо да го държи празен във време на оскъдно предлагане на жилищна площ на пазара, да го отдаде под наем, при което наемателите ще решават как да го отопляват, или накрая, ответникът може да обеди съсобствениците с абсолютно мнозинство от общите части в сградата, да вземат решение по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС.