Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1500 от 23.08.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1254/2018
Вид
Решение № 1500
Подписан
23.08.2018
Състав
МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, НИКОЛА ДОЙЧИНОВ ДОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 2018г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание проведено на четиринадесети август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

МЛ.С-Я

НИКОЛА ДОЙЧЕВ при участието на секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА

ХРИСТОВА въззивно гражданско дело № 1254 по описа за

2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА, срещу Решение № 627/19,02,2018г., постановено по гр. дело № 16354 по описа за 2017г. на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЕНО уволнението на К.Н.Л., извършено със Заповед № РД 07-64/11.10.2017г. на Директора на ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ВЪЗСТАНОВЕНА е К.Н.Л. на заеманата до уволнението длъжност „Заместник-директор учебна дейност“ при ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА, на основание л. 344, ал.1, т.2 КТ, ОСЪДЕНО е ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Л. сумата 7469.40лв., представляваща парично обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, за периодите от 11.10.2017г. до 16.10.2017г. и от 25.10.2017г. до 11.04.2018г., но за не повече от 6 месеца, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.10.2017г. до окончателно изплащане на задължението, ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Л. сумата 418.79лв., представляваща парично обезщетение за периода от 16.10.2017г. до 25.10.2017г., в който ищцата е работила на по-ниско платена работа, изчислено като разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата получавала като „Заместник-директор учебна дейност“ при ответното училище и брутното трудово възнаграждение получавано в посочения период, като технически секретар в „Зенит 94“ ООД, на основание чл.225, ал.2 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.10.2017г. до окончателно изплащане на задължението, КАКТО и сумата 784.10лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, КАКТО И ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 565.53лв., представляваща дължими в производството такси и разноски.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба К.Н.Л. твърди, че от 1991г. работила в ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА на длъжност „Помощник директор учебна дейност“, а след влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, длъжността била преименувана на „Заместник-директор по учебната дейност“. тогава били въведени допълнителни изисквания чрез нова длъжностна характеристика.

На

11.10.2017г. получила Заповед № РД 07-64/11.10.2017г. на директора на училището, с която на основание чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 195, ал. 1 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, т. 3 КТ и било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 320, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение с ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА - прекратено.

Твърди, че заповедта и наложеното с нея наказание са незаконосъобразни поради следното:

Учебната

2016/2017г. започнала на 15.09.2016г., а от 08.02.2017г. Д.С.Д.изпълнявал временно длъжността „Директор“ на ответното училище, след като се пенсионирал предходния директор К.Ц., който заемал длъжността от 1991г. до 2017г. Преди 08.02.2017г. Д.С.Д.работел като учител по география. Преди години подал жалби срещу ръководството на училището адресирани до МОН и РИО, а след като усилията му били неуспешни, станал председател на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в училище. Твърди, че наложеното и наказание дисциплинарно уволнение е само поради причина, че заявила желание да участва в конкурс за заемане длъжността „директор“ в ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА, за да и бъде попречено да стори това.

Твърди, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 8 КТ, тъй като била член на синдикалната организация към СБУ на КНСБ и Д.С.Д.неравно третирал членовете на двата синдиката. Била секретар на синдикалната организация с право да замества председателя и като такава била член на ръководството от 04.10.2017г. Преди налагане на дисциплинарното наказание не е изискано и дадено предварително съгласие от синдикален орган на синдикалната организация на СБУ към КНСБ, което е нарушение на чл.333, ал.3 КТ. От 09.10.2017г. до 13.10.2017г. Председателя на синдикалната организация на СБУ към КНСБ ползвал отпуск поради временна неработоспособност и бил заместван от ищцата, поради което към момента на уволнението тя се ползвала от закрила от уволнение по чл. 333 КТ на основание разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ. Към 04.09.2017г. /датата когато работодателя е изискал информация по чл. 333 КТ/ ищцата нямало как да знае и да посочи, че месец по-късно ще бъде предложена и избрана в синдикалната организация на училището, а след избора не ѝ била изисквана такава информация. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 8 КТ извършено при уволнението, тъй като е дискриминирана защото е член на синдикалната организация СБУ към КНСБ, както и защото е заявила ясно намеренията си да участва като кандидат в конкурса за директор на училището. Отговаряла на всички останали изисквания за допускане до участие в такъв конкурс и само налагане на дисциплинарно наказание уволнение ограничавало възможността да подаде документи за участие. Откриването на конкурсна процедура за длъжността директор щяло да стане в рамките на година.

Оспорва, че е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, които да дават основание за налагане на най-тежкото наказание. Нямала възможност да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ, защото отправените обвинения били за нарушения свързани с училищната документация – дневници, Главна книга и Образец 1, които към датата на изискване на обясненията се намирали при директора.

Съгласно заповедта за налагане на наказанието нямала дължимото правно поведение свързано с работата и като учител по предмета информационни технологии, изразяващо се в непоставяне на оценки и неоформяне на учениците по съответния предмет. Като последица от тези нарушения в Главната книга на училището е допусната липса на тези класове, а също така има и невписване на оценки в дневниците на тези класове. През месец юни 2017г. Главните книги след проверка от страна на директора били заверени с подписа му, като към датата на проверката имало забележки, които ищцата следвало да отстрани, между които нямало забележки свързани с оценяването на учениците. Ищцата твърди, че всички ученици са своевременно оценени, а разделянето на групи било заради възможността всяко дете да стои пред компютър и да изпълнява задачи с цел придобиване на практически умения.

Всички часове по тематични разпределения били взети и ищцата не се възползвала от поста си на ЗДУД за да повлияе върху поведението на класните ръководители на 2а, 2д и 3в класове.

Пропускът за вписване на ред и оценка за предмета „Танци“ от свободноизбираема подготовка при издаване на удостоверение за преместване на ученика К.Т.П. от 4а клас за учебната 2016/2017г. не можело да се определи като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 КТ, което да дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Ищцата твърди, че в заповедта за уволнение се сочело част от нарушенията да са били налице към 07.04.2017г., което ако било вярно означало, че на 07.06.2017г.

/преди издаване на процесната заповед/ срокът за налагане на дисциплинарно наказание за тях е изтекъл.

Заповедта е изадена и в нарушение на чл.189 КТ, т.к. няма извършена оценка от страна на директора на обстоятелствата във връзка с посочените нарушения на трудовата дисциплина и поведението на ищцата като служител. Използвани са формулировки от закона без да бъде вложено съдържание в тях. Няма положени усилия за събиране на данни да се изяснят обстоятелствата и не е осигурена възможност ищцата да се защити.

Претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност, присъждане на сумата 10153.01лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периодите от 11.10.2017г. до 16.10.2017г. и от 25.10.2017г. до 11.04.2018г., но за не повече от 6 месеца, на основание чл.225, ал.1 вр. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.10.2017г. до окончателно изплащане на задължението, както и присъждане на сумата 418.79лв. обезщетение за периода от 16.10.2017г. до 25.10.2017г., в който е работила на по-ниско платена работа, изчислено като разликата между брутното трудово възнаграждение, което получавала като „Заместник-директор учебна дейност“ при ответното училище и брутното трудово възнаграждение получавано в посочения период, като технически секретар в „Зенит 94“ ООД, на основание чл. 225, ал.2 вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.10.2017г. до окончателно изплащане на задължението.

Ответникът ОУ

„Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА излага становище за допустимост но неоснователност на предявените искове. Възразява, че е налице соченото нарушение на трудовата дисциплина, като ищцата не е предприела активни действия и не е приложила мерки за спазване на правилата за водене на учебната документация и спазване на учебния план. Възразява и, че преди налагане на наказанието изпълнил задължението си по чл.193 КТ като изискал обяснения от ищцата и събрал и оценил доказателства. Изискал и сведения за закрила по чл.333 КТ, като ищцата не отговорила на поставените ѝ въпроси, което на практика означавал отказ от правото на закрила.

Възразява, че до уволнението ищцата не развивала синдикална дейност, по повод на която да е наказвана. Оспорва се да е провеждано събрание на СО на СБУ при КНСБ на 04.10.2017г., а само били съставени документи за такова. Съгласно устава на СБУ ищцата отдавна се била самоизключила от членство в синдиката поради неплащане на дължимият членски внос повече от 3 месеца, поради което не можела да бъде избирана в синдикалния комитет след като не е член на синдикалната организация.

Ищцата получила възможност да даде обяснения по чл.193 КТ, като изразила благодарност, че са и предоставени преписи от констативния протокол и от удостоверението с невярно съдържание за ученика К.П., както и че и е предоставена възможност да свери информацията в дневника на класа и Главната книга.

Неправилното отразяване на учебния процес в училищната документация било открито през м. август 2017г., когато било открито и нарушението по отношение на невярно удостоверение за оценките по предмети на преместен ученик и срокът по чл.193, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание бил спазен.

Заповедта отговаряла на изискванията за съдържание по чл.195 КТ.

След

25.10.2017г. ищцата останала без работа, поради уволнение от „Зенит 94“ ООД, а не по причина на атакуваното уволнение, поради което и ответника не дължал обезщетение за оставане на работа след тази дата.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска на К.Н.Л. предявен срещу ОУ „Г.С.РАКОВСКИ“ ВАРНА, за присъждане на сумата над 7469.40 лева, до която искът е уважен, до пълния претендиран размер от 10153.01лв., представляваща парично обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, за периодите от 11.10.2017г. до 16.10.2017г. и от 25.10.2017г. до 11.04.2018г., но за не повече от 6 месеца, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.10.2017г. до окончателно изплащане на задължението.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи: