Решение № 125 от 19.06.2023, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Тутракан, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20223430100496 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК (уточнен с Молба вх. № 4715/16.11.2022 г., изменен с Молба, депозирана в прoведеното на 21.03.2023 г. открито съдебно заседание - л. 51 и 53) от ищцата М. Д. И., упълномощила с пълномощно адв. Р. С. от Адвокатска колегия – гр. В. (л. 13), за установяването на правото на собственост, върху: Поземлен имот, находящ се в *******************, целият с площ от 637 кв. м., кв. 68, УПИ Х по плана от 1976 г., по кадастрална карта от 2008 г., с идентификатор № ***, с граници: С – улица № ***; И – им. № ***; Ю – им. № 73496.3072 и № *** и З – им. №

***., придобито:

1. чрез наследяване от родителите , които са придобили имота въз основа на осъществено в периода: 1971 г. - 2016 г. давностно владение, в тази част производството по делото е прекратено с Протоколно определение от 21.03.2023 г. (л. 53);

2. чрез присъединяване на давностното владението на ищеца, осъществено в периода: 2016 г. - 2022 г., към владението на родителите осъществено в периода: 1971 г. - 2016 г.

3. Имотът бил владян от нейните родители по силата на Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 1971 г. на Д. И. М. (баща на ищцата) до 2016 г. От страна на ищеца се твърди, че присъединяването на владението за тези големи периоди е било необходимо, тъй като родителите на ищцата не са 1 могли да придобият собствеността върху поземленият имот в периода на осъщественото от тях владение, с оглед съществуващите нормативни забрани за придобиване на общински и държавни имоти. Въпреки това родителите на ищеца са упражнявали в периода: 1971 г. - 2016 г. фактическата власт върху поземления имот, като са го считали за свой.

4. Д. М. е направил грешка при във волеизявлението си, обективирано в Заявление вх. № ОС-2436/19.05.2010 г. до Община Тутракан, посочвайки, че желае да закупи процесния поземления имот. Твърди, се че същият имал намерение да му се издаде документ за придобиването на имота по давност.

5. Ищецът твърди, че брат И. Д. М. не е имал никога намерение да държи имота като свой, а майка ѝ - М. М. преди три години (2020 г.) се е отказала от субективното намерение да владее имота като свой, поради влошеното си здравословно състояние. Имотът се владеел от 2016 г. само от ищеца.

6. През 2019 г. ищцата придобила собствеността върху жилищната сграда, построена върху имота с идентификатор № ***.

7. За процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № 1608/20.12.1971 г., като със Заповед № ДС-06-155 от 17.02.2006 г. същият бил отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и за същия бил съставен Акт за общинска собственост № 601/08.06.2010 г., по силата на който процесният имот е частна общинска собственост.

2. Ответникът ОБЩИНА ТУТРАКАН, представлявана от Д. В. С. – кмет на общината, е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Същите са упълномощили като проц. представител адв.

П. Й. и адв. М. Г. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 50).

1. Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства не са основание и не доказват придобиване на цитирания имот по давност.

2. Сочи се, че не е заявявано пред Община Тутракан нито от Д. М., нито от неговите наследници, че имотът се владее като собствен. Твърди се, че плащането на данъците от 1998 г. до настоящия момент от страна на ищцата и нейните наследодатели не е било в качеството им на собственици, а на ползватели на имота.

3. Д. М. през 2010 г. бил подал заявление за закупуване на дворното място, което изключвало намерените да владее имота.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца И. В. Б, С. И. Д. (л.

53).

2

4. На 07.05.1971 г. е подписан Договор за отстъпване правото на строеж върху държавни земи, съгласно който на Д. М. се учредява право на строеж на жилищна сграда върху парцел X, в кв. 143-а по плана на гр. Тутракан (л. 9).

5. О т 1972 г. според показанията на свид. Б. и. Д. родителите на ищеца построили жилищната сграда и започнали да живеят в имота. Допълнително в имота били изградени гараж и селскостопански постройки. В дворното място се отглеждали овошки, лози, зеленчуци и домашни животни - прасета и кокошки. Според свид. Б. родителите на ищеца считали поземления имот за техен. Свид. Д., от друга страна, знаела, че дворното място е държавно.

6. От представената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че в имота с построени: Двуетажна жилищна сграда, с площ 71 кв. м. и Гараж, с площ 36 кв. м. (л. 6).

7. На 19.05.2010 г. от Д. М. е подадено Заявление вх. № ОС-2436 до Община Тутракан, което същият желае да му се „издаде право на закупуване” на процесното дворно място (л. 39). Свид. Б. твърди, че синът ходил в „Съвета” и разбрал, че мястото се

„води държавно”. Д. М. искал мястото да е негово, да си го „узакони, като негово място”. Объркал се, като написал в общината, че желае да закупи имота.

8. На 08.06.2010 г. е издаден Акт № 601 за частна общинска собственост на имота (л. 8).

В акта не е посочено конкретно придобивно основание (посочен е чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС - „Общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон.”).

9. На 16.04.2016 г. Д. М. починал (л. 7).

10. На 18.11.2019 г. между наследниците на Д. М. (л. 7) е подписан договор за доброволна делба на Жилищна сграда с идентификатор № *** по плана на урбанизираната територия на гр. Тутракан (л. 10). Жилищната сграда с договора е поставена в дял на ищеца М. И.. Брат И. М. е получил парично уравнение на дяла си, а на майката М. М. е учредено пожизнено вещно право на ползване на сградата.

11. Според свид. Б. за имота след смъртта на Д. М. се грижили ищецът и майка . М. М. в „последните години вече не можела”, поради което за имота се грижела ищеца М. И..

12. Тези показния не кореспондират с показанията на свид. Д., Последната твърди, че М.

М. живела във В. и посещавала майка си всяка седмица. От около две години (2021 г.) ищецът И. започнала да взема майка си със себе си от есента до пролетта на следващата година. В периодите, когато майката пребивавала в гр. Тутракан, през една - две седмици я посещавали ищеца И. и брат ѝ.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

1. По допустимостта

3

13. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

1. По основателността

14. Между страните не се спори фактът, че процесният поземлен имот е бил държавна собственост, като върху него е учредено право на строеж на Д. М. по време на брака му с М. М.. В резултат на учредената суперфиция, в имота е построена жилищна сграда.

15. Оспорва придобиването на имота от ищеца в резултат на осъществено от нея и нейните праводатели давностно владение.

16. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.

17. Относно владението на Д. и М. М. (1972 - 2016 г.)

4. От свидетелските показания се установява, че Д. и М. М. са осъществявали фактическата власт върху поземления имот от 1972 г. до смъртта на Д. М. през 2016 г. Субективното намерение на Д. и М. М. за своене на имота обаче не може да бъде установено по категоричен начин.

5. На първо място следва да бъде съобразен факта, че в договора за учредяване на правото на строеж изрично е посочено, че се учредява суперфиция върху държавно дворно място. В тази връзка Д. М. е бил наясно, че дворното място е било собственост на държавата. В този смисъл са и показанията на свид. Д., която твърди, че е била наясно с факта, че дворното място е „държавно”.

6. Съгл. чл. 15, ал. 3 от ЗС (ред. ДВ, бр. 87 от 1974 г., отм. ДВ, бр. 33 от 1996 г.) правото на строеж включва и ползването и на незастроената част от земята.

Следователно Д. и М. М. са имали правно основание за ползването на дворното място.

7. Поради тази причина промяната на намерението им да ползват имота в намерение да държат имота като свой е следвало да бъде манифестирано по несъмнен начин спрямо държавата, а впоследствие и спрямо общината.

8. Такова манифестиране на намерението не само че не налице, а през 2010 г. Д. М. е подал заявление до общината за закупуване на дворното място, която ясно обективира виждането му, че не е собственик на имота.

9. Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, че същият се е „объркал” при подаването на заявлението. Тези показания пресъздават 4 твърдения на самия Д. М., касаещи изгодни за него и правоприемниците му факти, поради което те нямат доказателствена стойност. Освен това те не кореспондират и с останалите доказателства по делото. Както вече бе отбелязано, Д. М. e знаел, че му е учредено право на строеж върху държавен имот. След като узнал от сина на свид. Б., че имотът е вписан като държавен, той поискал да го „узакони”. Следователно Д. М. е знаел, че имотът „по закон” не е негов и именно поради тази причина е подал заявление за закупуването му.

10. С оглед всичко изложено, съдът приема, че владението на Д. и М. М. не било несъмнено, поради което следва да се приеме, че те не са владели имота като свой. Последното налага извода, че придобивна давност в тяхна полза не е текла в периода до 2016 г., поради което периода на лично владение на ищеца (2016 г.

- 2022 г.) е недостатъчен за придобиване на правото на собственост на осн. чл.

79, ал. 1 от ЗС. Следователно искът се явява неоснователен само на това основание.

11. Независимо от това за пълна яснота следва да бъде разгледано и твърдението за осъществено лично владение на ищеца, което според съда също остава недоказано.

18. Относно личното владение на ищеца (2016 - 2022 г.)

1. Съгласно свидетелските показания в имота след смъртта на Д. М. е живяла М.