Решение № 211 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ВеН.н П. Кръстев в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно административно наказателно дело № 20241100600310 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. 2 1 от НПК.

Образувано е по жалба жалба от обв.В. А., депозирана чрез неговия защитник адв. И. С. срещу решение, постановено на 28.11.2023 г. по НАХД № 2612/2023г., СРС, НО, 134 състав, с която съдът е признал обвиняемияза виновен в това, че на 12.12.2022г., около 22:30 часа, в гр. София, жк. **** чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявото ухо е причинил на М.П.Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в рана с морфология на порезна рана, с което причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5, вр. ал. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000лв.

Така постановеното решение не е влязло в сила.

Преди изтичане на срока за обжалването му е постъпила въззивна жалба от обв. В. А., депозирана чрез неговия защитник адв. И. С. .

1

С жалбата се излага, че решението е неправилно, а наложеното наказание е неоправдано високо, като са били взети предвид показанията на пострадалата, която продължава да живее с обвиняемия.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на обв. А., адв. С., моли подзащитния му да бъде оправдан, а алтернативно наложената му глоба да бъде намалена. Излага се, че постъпката на обвиняемия е случайно деяние, настъпило по невнимание.

Акцентира се, че пострадалата св. Ц., с която обвиняемия живее на семейни начела от 20 години е изтеглила жалбата си още на ДП, като съдът неправилно е кредитирал първоначалните й показания, но не и последващите, в които е заявила, че инцидента е станал по невнимание. Твърди се прекомерност на наложената глоба.

В личната си защита обв. А. заявява, че поддържа становището на защитника си и живее на семейни начела към момента с пострадалата, а случилото се е станало по невнимание.

Прокурорът от СГП намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Счита, че деянието на обвиняемия е съставомерно и законосъобразно СРС е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК. Иска се потвърждаване на решението.

В последната си дума обв. А. моли да му бъде намалена глобата.

Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от настоящият въззивен състав, а именно:

Обвиняемият В. К. А., роден на ****г., в гр. София, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес за призоваване : гр. София, ж.к. ****, ЕГН: **********.

Същият от неустановена по делото дата до месец август 2022г. се намирал във фактическо съжителство със св. М.П.Ц.. Двамата обитавали жилище находящо се в гр. София, ж.к. ****, като от съвместното си съжителство имали две деца. Едно от тях било св. А. – М.В. А.а. По време на 2 съвместното им съжителство обв. А. често упражнявал психически и физически тормоз спрямо св. Ц. и двете им деца. Водена от желанието в името на двете им деца съвместното им съжителство да продължи св. Ц. премълчавала тези случаи, като не подавала сигнали в полицията и не посещавала лечебни заведение за оказване на медицинска помощ. Вследствие на упражнявания тормоз отношенията между двамата се влошили, като св. Ц. пожелала да прекратят съвместното си съжителство и обв. А. да напусне жилището, което той сторил, но отказал да върне ключа от него. След прекратяване на отношенията им психическия тормоз върху Ц. продължил, като обв. А. я обвинявал, че има интимна връзка с друг мъж. Започнал да я следи къде и с кого излиза, както и често да звънни на мобилния телефон и да отправя заплахи. Свидетел на конфликтите, често ставала св. А.а, спрямо която също било упражнявано домашно насилие от страна на нейния баща – обв. А..

На 12.12.2022г., около 19:30 часа св. Ц. посетила заведение находящо се в гр. София, ул. Орехова гора № 19, заедно със свои колеги. Обв. А. също отишъл там без да е канен и се присъединил към тях. Тъй като се държал спокойно и не създавал конфликти св. Ц. не възразила. Малко по – късно св.

Ц. си тръгнала и се насочила към близкия магазин за да напазарува. Обв. А. позвънил няколко пъти на мобилния телефон, но тя не му отговорила.

Около 21:15 часа св. Ц. се прибрала в дома си, където били и двете деца.

Около 21:30 часа обв. А. отключил вратата и влязъл в жилището. Същият носел със себе си бутилка с водка, която седнал да пие в кухнята. Св. Ц. седнала при него, за да не провокира нов конфликт, тъй като по това време децата си били легнали да спят. Двамата започнали да говорят за отношенията си, като св. Ц. заявила, че не желае отново да живеят заедно и предпочита да са разделени. Това афектирало обв. А., който стиснал с ръце главата и казал, че ще избие зъбите. След като я пуснал обв. А. взел намиращия се на кухненския плот нож и замахнал към нея, като острието било насочено към врата . Св. Ц. инстинктивно посегнала да се предпази, като отклонила удара към лявото си ухо. Св. А.а чула разправията в кухнята и отивайки да види какво се случва видяла, че от ухото на майка тече кръв, а самата тя я молела да се обади на телефон 112 и да повика помощ. Обв. А. тръгнал да напуска жилището, но се върнал и останал на място до идването на служители на 04 РУ-СДВР. Местопроизшествието било посетено от св. В. М.

3 и П. Д. – полицейски служители при 04 РУ-СДВР, на който св. Ц. обяснила, че по време на скандал обв. А. нанесъл порезна рана в областта на лявото ухо. При пристигането им на място обв. А. бил в явно нетрезво състояние. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при които бил иззет като веществено доказателство ножът, с който било причинено телесното увреждане.

Назначената и изготвена СМЕ дала заключение, че на лявата ушна мида на Ц. е установена рана с морфология на порезна рана. По своя характер същата е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин.

СРС подробно е обосновал приетата от него фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на експертизите, всички те приети по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото и особено свидетелските показания на св. Ц., която се явява и пострадала от престъплението. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че показанията й са основен доказателствен източник относно механизма на получаване на телесната повреда на 12.12.2022г., като същите напълно кореспондират със заключенията на изготвената СМЕ и установените травматични увреждания по пострадалата. Показанията й са конкретни и детайлни относно механизма на нанасяне на леката й телесна повреда, мястото на нараняване, заканите на обвиняемия и изречените от него думи, неговата физическа и вербална агресия

Настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира с преценката на СРС, че показанията на св. Ц., дадени от нея на ДП, следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост като ясни и конкретни, като е била отчетена и близката връзка между пострадалата и обвиняемия и факта, че още преди приключване на делото същата е депозирала отказ за продължаването му.

Правилна е преценката на СРС, че дадените от пострадалата свидетелка показания на ДП се подкрепят от доказателствения материал по делото и найвече от показанията на св. А.-М. А.а, св. М. и Д..

4

Първоинстанционният съд основателно е съобразил, че показанията на св. Ц., дадени от нея пред съдебния състав, не следва да бъдат кредитирани, поради абсолютната им непоследователност, вътрешна противоречивост и липсата на житейска логика за хода на събитията и механизма на причиняване на телесната й повреда. Правилно е било съобразено, че към момента на даване на тези показания св. Цонев отново се е намирала във фактическо съжителство с обвиняемия, който е баща и на двете й деца и показанията й не отразяват обективната действителност,а целят единствено да подкрепят защитната версия на обвиняемия.

В тази връзка се явява неоснователни възраженията на защитника на обвиняемия, че съдът неправилно е кредитирал първоначалните показания на св. Ц., но не и последващите, в които е заявила, че инцидента е станал по невнимание. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и подробни мотиви защо е кредитирал показанията на пострадалата, дадени от нея на ДП, но не и тези дадени в хода на съдебното следствие.

Правилен е и изводът, че показанията на св. А.-М. А.а, св. М. и св. Д., дадени от тях на ДП, следва да бъдат кредитирани напълно. Св. А.а, която е и дъщеря на пострадалата и обвиняемия, е и очевидец на част от събитията от 22.12.2022г., именно тя се е обадила на тел. 112 за да извика помощ по молба на своята майка, след като е заварила майка си с кървящо ухо в кухнята, като преди това е възприела вербален скандал между родителите си. Показанията й са логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия доакзателствен материал по делото.

Същото се отнася и за показанията на св. М. и св. Д., дадени от тях на ДП, които пресъздават спомена си за завареното ан адреса на обвиняемия и пострадалата.

СРС правилно е съобразил, че следва напълно да бъде кредитирано заключението на СМЕ, установяващо нанесеното увреждане на пострадалата св. Ц., като изготвено от компетентни вещи лица, разполагащи със специфични знания в областта на изследване.

Поради изложеното въззивната инстанция намира, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и по несъмнен начин е доказано участието на обвиняемия в деянието, което дава възможност да се направят съответните правни изводи.

5

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от обвиняемия. Решението е правно обосновано. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, дал е отговор на възраженията на защитата и е направил законосъобразни правни изводи. Приетата правна квалификация на деянието на обвиняемия е правилна и обоснована.

От събраните и проверени в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда доказателства се установява, че обв. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 5, вр. ал. 130, ал. 1 от НК .

Доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на този извод.

Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната и субективната страна на престъплението извършено от А..

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно факта, че към датата на извършване на деянието обвиняемият е бил неосъждан.

Видно от съдържанието на мотивите на обжалваното решение съдът обстоятелствено е посочил фактическите елементи на участието на подсъдимия в извършването на това престъпление.

Както основателно СРС е посочил, непосредствен обект на престъпно посегателство са едновременно обществените отношения, които са свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, и отношенията в семейството.