Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2202 от 15.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12622/2021
Вид
Решение № 2202
Подписан
15.04.2024
Състав
Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.4 · Закон за държавната собственост
  • чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за наследството
  • § 16 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2202 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П.а като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100112622 по описа за 2021 година

Предмет на делото са субективно съединени искове с правно основание чл.

108 от ЗС, както и приет по реда на чл.211 ГПК насрещен иск с пр. основание чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗС

Производството е образувано по предявени от М. В. Н. ЕГН **********, С. В.

П. - Д.а ЕГН ********** и В. Г. П. ЕГН ********** срещу Р. О. Т., субективно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: ТЪРГОВСКА СГРАДА - СКЛАД, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение със заповед за изменение - няма издадена заповед за изменение на КККР, находяща се в имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. *******, с площ от 145 квадратни метра, състояща се от едно складово помещение, брой етажи на обекта - 2; предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, при съседи: север - триетажна сграда; запад - ул.

******* река; изток - двор; юг - двор.“, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, както и за осъждане на ответника Р. О. Т. да предаде фактическата власт върху посочения недвижим имот. Претендират разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици при равни квоти, поради наследяване от П.В. П., починал на 21.12.2017г. на следния недвижим имот: търговска сграда – склад с идентификатор *** находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. *******, с площ от 145 квадратни метра. Ищците поддържат, че процесният имот е придобит от тях на основание наследствено правоприемство и давностно владение осъществено от техния наследодател П. П.. Сочат, че общият им наследодател приживе събирал необходимите документи за изготвяне на констативен нотариален акт за процесния имот. Сочи се, че така наследодателят на ищците П. П. се снабдил със скица, декларирал имота като своя собственост в отдел „Местни данъци и 1 такси“ в район „Подуяне“ на СО. Наследодатеят на ищците заплащал и дължимите местен данък и такса „Битови отпадъци“. Наведен е довод наследодателят на ищците е владял имота от 01.10.1998г. до 01.10.2016г., респективно до смъртта му. Сочи се, че единствено влошеното му здравословно състояние му е поречило да се снабди с констативен нотариален акт за имота. Ищците излагат, че през последните две-три години от жИ.та му техният наследодател П. П. бил във влошено здравословно и психично състояние, което му пречело разумно да изразява волята си и да извършва валидни правни действия.

Ответникът Р. О. Т. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва, че владее имота. Оспорва твърдението, че ищците са наследници на П.В. П.. Оспорва исковата претенция като изцяло недоказана и неоснователна, доколкото с исковата молба не са представени доказателства предявилите иска лица, респ. техния праводател, да притежават правото на собственост върху имота. Твърди, че правото на собственост по отношение на процесния имот е придобито от ответника по давност, като владее същия от началото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. Навежда възражение за настъпила придобивна давност на основание 79, ал. 1, алтернативно чл. 79, ал. 2 от ЗС.

Твърди, че по отношение на имота липсва законова забрана за придобиване на същия по давност, приложима относно държавната собственост, тъй като същият е бил включен в капитала на „СИМКО” АД, peг. по ф.д. № 536/1998г. на Софийски Окръжен съд, с което правото на собственост върху същия е преминало в патримониума на дружеството и имотът е изгубил статута си на държавен, съгл. чл.2, ал.4 от ЗДС, което изключва приложимостта на законовите забрани за придобиване на държавни имоти към спорното правоотношение. Ответникът твърди, че на 20.10.2016г. в качеството на купувач е сключил с П.В. П., в качеството на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В чл. 1 от същия страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот. В чл. 2 от договора е уговорена продажна цена в размер на 15 000 лева, платима по банков път в седем срок от сключване на същия. В договора не е определена конкретна дата за сключване на окончателния договор, като в чл. 5 от същия страните са се съгласили да сключат окончателен договор за покупко-продажба след окончателното снабдяване на продавача с всички необходими документи, установяващи правото му на собственост, тъй като към датата на сключване на предварителния договор продавачът не се е легитимирал с документ за собственост. Ответникът поддържа, че е изправна страна по предварителния договор, тъй като е платил цялата договорена продажна цена от 15 000 лева по банков път, с четири отделни плащания, направени на 20.10.2016г., 21.10.2016, 24.10.2016г. и на 25.10.2016г. по банковата сметка на П.В. П.. Твърди се още, че през 2019г. ответникът извършил ремонтна дейност в процесната сграда, свързана с подмяна на покрива на недвижимия имот, като заплатил сума в размер на 18 200 лева.

В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът по първоначалния иск Р. О. Т. е предявил за съвместно разглеждане с насрещна искова молба, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, да бъде признато за установено по отношение на С. М. Н. /като правоприемник на М. Н./, С. В. П. - Д.а и В. Г. П., че Р. О. Т. е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от С. М. Н., чрез адв. И. С., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. В отговора е релевирано възражение за унищожаемост на сключения между П. П. и Р. Т. предварителен договор, поради факта, че при сключване на договора П. П. е бил в състояние на временна недееспособност, не е могъл разбира свойството и значението на постъпките си, нито да ръководи действията си. Уточнено е, че именно поради това състояние на П. П. близките му завели дело за поставянето му под запрещение.

2

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от С. П. и В. П., чрез адв. В. Т., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че самият факт на сключване на предварителен договор прави противната страна държател на имота, който не може да се позовава на придобивна давност. Навеждат възражение за унищожаемост на сключения между П. П. и Р. Т. предварителен договор, като твърдят, че П. е бил в състояние на временна недееспособност и не е разбирал свойството и значението на своите постъпки и да ръководи действията си.

С определение № 2012 от з.с.з. на 09.03.2022 г., на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. В. Н. ЕГН ********** като ищец е конституиран нейния законен наследник С. М. Н. ЕГН ********** /син/ на основание чл. 227, ал.1 от ГПК.

В хода на процеса – на 07.06.2023г. е починала и ищцата С. В. П. - Д.а ЕГН **********, като с протоколно определение от о.с.з. на 13.02.2024г. на основание чл.

227, ал.1 от ГПК на мястото на починалата ищца са конституирани нейните наследниците В. Х. Д. с ЕГН ********** /син/ и Р. Х. Д. с ЕГН ********** /син/.

В открито съдебно заседание ищецът С. Н., чрез пълномощника адв.И. С. поддържа предявените субективно съединени ревандикационни искове и оспорва насрещения иск.

В съдебно заседание ищците В. П., В. Д. и Р. Д. /правоприемници на С. В. П. /, чрез адв.Т. подържат ревандикационните искове и оспорват насрещения иск.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ответника Т. чрез пълномощника си адв.М. Х., оспорва предявените срещу него искове и поддържа предявения насрещен иск. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.

2 и, ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото неоспорено Удостверение за наследници № РВТ18-УГ01-1736/ 15.02.2018г. издадено от СО, район Витоша се установява, че ищците М. В. Н., С. В. П.

- Д.а и В. Г. П. са наследници по закон на П.В. П. ЕГН **********, починал на 21.12.2017г., като първите две са негови сестри, а третият ищец е негов племеник ./ л.4 от делото/

Приета е неоспорена молба – декларация вх.№87-00-13 от 21.06.2004г. на П.В. П. чрез Столична община, р-н Подуене до нотрариус с район на действие СРС, за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на имота на П., описан от него като търговска сграда – склад находяща се в гр.София, ул. *******, с площ от 146 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото, на което е построена, представляващо УПИ ХIV – 830 от кв.9 по плана гр.София, местността КЗП „Хаджи Димитър -Малешевци“./л.137-л.138 от делото/

От прието Удостоверение за данъчна оценка изх.№1218 от 20.06.2004г. издадено ТДД – София град, ДП – Подуене, се установява, че наследодателят на ищците П. П. е декларирал, че e собственик на сграда – склад находяща се в гр.София, ул. ******* към 20.06.2004г., като не е имал непогасени данъчни задължения за имота. /л.142 от делото/ С писмо изх.№ 87-0013/ 07.07.2004г. на Столична община, р-н Подуене на П. П. е указано, че следва да конкретизира границите на складовото помещение от 146.50 кв.м., описано в молба – декларация вх.№87-00-13 от 21.06.2004г./л.139 от делото/ С молба от 14.07.2004г. до Кмета на Столична община, р-н Подуене, наследодателят на ищците П. П., в изпълнение на указанията в писмо изх.№87-0013/ 07.07.2004г. конкретизирал границите на имота както следва: от запад: ул. „ ******* река“, от изток – УПИ ХIII 25, от север -УПИ ХIV 830 и триетажна срада с пл.№830./140 от делото/ Приета е неоспорена молба – декларация вх.№РПД16-ГР94-1798 от 21.09.2016 г. на 3

П.В. П. чрез Столична община, р-н Подуене до Нотариус с район на действие СРС, за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, съгласно чл.587, ал.2 ГПК, чл.79 ЗС на основание давностно владение за имота на П. П. относно имот представляващ търговска сграда – склад с площ от 146,50 кв.м , състояща се от едно складово помещение, с административен адрес в гр.София, ул. *******, при съседи: север – триетажна сграда, запад: ул. „******* река“, изток – двор, юг – двор, както и съответното на сградата право на строеж върху мястото, представляващо УПИ I ./л.180 от делото/ Прието е удостоверие издедено от нотариус М. И., вписана в НК под №260, в което отразено, че за извършване на нотариален акт за признаване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка на търговска сграда – склад на един етаж с площ от 140 кв.м. находяща се в гр.София, ул. *******, е необходимо да представят скица издадена от АГКК, данъчна оценка на имота, строителни книжа и удостоверение по § 16 от ЗУТ. /л.183/

С писмо от 28.09.2016г. на Кмета на СО, р-н Подуене молба – декларация вх.

№РПД16-ГР94-1798 от 21.09.2016г. е върната на П.В. П., поради това, че не е посочен идентификатор на сградата и на имота, като му е указано, че може да подаде нова молба – декларация, към която да приложи комбинирана скица издадена от лицензирано лице по ЗКИР./л.185 от делото/

От приетата Скица на сграда издадена от СГКК на 17.09.2016г. се установява, че процесната сграда от 145 кв.м. с административен адрес в гр.София, ул. *******, е заснета като обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***./л.188 от делото/ В писмо изх.№ ДПД 23-89 от 12.07.2023г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, е отразено, че данъчно задълженото лице П.В. П. е декларирал склад с площ 146 кв.м. с адрес в гр.София, район Подуяне, ул. ******* на 05.04.2004г.