Решение № 3501 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3501 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Мария Стойкова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100508968 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6259 от 10.06.2022 г,, постановено по гр. д. № 43184/2021 г. по описа на СРС, 72 състав „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД е осъдено да заплати на „Д.з.“ АД на основание чл.

411 КЗ сумата от 4681,88 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС „Фолксваген Бора“, с рег. № ОВ **** ВН, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 23.07.2021 г. до изплащането й, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 319,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.11.2020 г. до 22.07.2021 г.

Със същия акт „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД е осъдено да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 592,28 лв., представляваща направените разноски по делото.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е дал превес на доказателствата на ищеца, поради което е формирал погрешни изводи относно точния механизъм на процесното ПТП и вината за неговото настъпване. Районният съд неправилно е приел, че водачът на застрахования при въззивника – ответник лек автомобил марка „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН носи изключителната вина за ПТП от 01.07.2020 г.

Излагат се доводи, че съдът не е отчел направеното от въззивника възражение за съпричиняване. В тази връзка се сочи, че увреденият автомобил е бил паркиран след забранителен знак „Б27“ – забранено паркирането и завоя, като едната му част е била разположена на пътното платно, възпрепятствайки придвижването на останалите пътни 1 превозни средства. Съдът не е отчел доказателствената стойност на съставения полицейски протокол, в качеството му на официален свидетелстващ документ. Неговата обвързваща материална доказателствена сила не касае фактите, които компетентният орган на МВР, съставил акта, не е възприел пряко. Съдът не е обсъдил и съпоставил показанията на водените от страните свидетели, както и несъответствията при описанието на процесното ПТП. Излагат се и доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен и неправилно определен, с оглед съпричиняването от страна на водача на лек автомобил „Пежо“. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава, по аргумент от неоснователност на главния иск. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д.з.“ АД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че по делото безспорно е установен механизма на ПТП, както и че вина за същото има водачът на застрахования при ответника лека автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН. Недоказано е и възражението на ответника за съпричиняване, доколкото твърдяното нарушение на ЗДвП не се установява от събрания по делото доказателствен материал. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Съобразно чл. 411 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения регресен иск се предпоставя от това по делото да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск; противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); плащане от страна на застрахователя на застрахования по имуществена застраховка за причинените вреди; и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество.

С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ 2 между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН; плащане на сумата от 9108,76 лв. от страна на ищцовото дружество на автосервиза, извършил ремонт на увредения автомобил; плащане на сумата от 240 лв. от страна на ищцовото дружество в полза на водача на увредения автомобил, представляваща разходи за репатрирането на МПС „Пежо 380“, с рег. № СВ **** КС; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 4681,88 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.

С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорни между страните продължават да са въпросите чия е вината за настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и размера на дължимото обезщетение оглед своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване (поддържано и във въззивното производство).

От приетия протокол за ПТП № 1656042 от 01.07.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Ловеч, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 01.07.2020 г. около 22:35 часа в гр. Троян, лек автомобил „Фолксваген Бора“, с рег. № ОВ **** ВН, се е движел по ул. „Македония“ в посока центъра и срещу дом № 2 поради несъобразена с пътните условия скорост излиза от пътното платно и се удря в паркирания лек автомобил „Пежо 380“, с рег. № СВ **** КС. От удара лек автомобил „Пежо 380“, с рег. № СВ **** КС, се е отклонил и се е ударил в метална врата на дом № 2а.

Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията на разпитания пред първата инстанция св. В.И.. От тях се установява, че свидетелят бил на терасата на къщата на ул. ****, когато чул силен удар. Обърнал се към улицата и в този момент видял лек автомобил марка „Фолксваген“, черен на цвят, да се удря в паркирания на тротоара пред къщата лек автомобил, собственост на свидетеля.

Посочва, че от удара лекият автомобил се изместил около 2 метра напред и леко вдясно към съседната къща. Свидетелства, че последвал втори удар, при който дясното странично огледало и предната дясна гума на собствения на свидетеля лек автомобил се ударили в оградата на съседната къща. Свидетелят не може да каже как се е движил другият автомобил преди ПТП, тъй като непосредствените му впечатления били от момента на удара. Добавя, че след ПТП лекия автомобил „Фолксваген“ напуснал местопроизшествието.

Поддържа, че местопроизшествието било посетено от служители на районното управление, които след извършване на съответните издирвателни мероприятия установили виновния водач. Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН, който поради управление със скорост, несъобразена с пътните условия, автомобилът напуска 3 дясното пътно платно и реализира ПТП със спрелия лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС, като с предна дясна част го удря в задна лява част. Вследствие на удара лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС е отхвърлен напред и вдясно и с предната си част се удря в метална врата на дом № 2а. Видно от приетата по делото схема за организацията на движението с вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, реализирана през 2015 г. и констатациите в заключението, участъкът от пътното платно е хоризонтален, двупосочна организация на движението, асфалтова настилка, широчина от 6 до 7 метра, регулиран с пътни знаци. Съгласно експертното заключение произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, на суха пътна настилка, изкуствено осветление.

Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания по лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС, експертът е приел, че скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН е била в порядъка на 40 км/ч. Според вещото водачът на лек автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН е имал техническа възможност да управлява със скорост, при която да контролира траекторията на движение на автомобила. Вещото лице е отбелязало, че инициалният контакт за лек автомобил Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС е бил в задна лява част, а за лекия автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ОВ **** ВН – в предна дясна част. Преди настъпване на произшествието лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС се е намирал в покой на нулева скорост на движение, като най-вероятно водачът се е намирал извън автомобила. При установените данни вещото лице е заключило, че „Пежо 308“, с рег. № СВ **** КС е бил паркиран извън платното, върху тротоарната площ в дясно.