Определение № 1308 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100502 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №18354/26.10.2023г. на Д. П. В. чрез адв. Б. Т. срещу Решение №1010 от 26.09.2023г. на Окръжен съд - [населено място], постановено по в.гр. дело №20232100501087 по описа за 2023г. Касаторката счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че е и очевидно неправилно, тъй като при постановяването му БОС се е произнесъл по процесуално- правни и материално-правни въпроси от значение за спора в противоречие със съдебната практика - основание за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл.280 от ГПК. Касаторката излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът, не е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК преценявайки показанията на разпитаните свидетели. На следващо място излага, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства. Счита, че неправилно е изключил представените по делото договори за заем и дарение, като не е съобразил, че те кореспондират на показанията на водените от нея свидетели. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК посочва, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет? Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и без да ги обсъди в съвкупност и да 1 отчете връзката между тях. Тези въпроси се поставят във връзка с твърдението на касаторката, че въззивният съд е игнорирал част от събраните писмени и гласни доказателства, като е извел изводите си само въз основа на избрани от него такива. Счита, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №208 от 15.12.2020г. по гр. дело №127/2020г., Решение №37/29.03.2012г. по гр.д.

№241/2011г., Решение №210 от 15.08.2014г. по гр. д. №6605/2013г., решение №60134 от 08.11.2021г. по гр. д. №1062/2021г., решение №50148 от 24.01.2023г. по гр. д. №407/2022.

Следващите въпроси: 2.Налице ли е заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл.172 от ГПК, когато по делото бъде установено, че свидетелят е имал конфликт с едната от страните. При противоречие в свидетелските показанията относно един и същ факт, длъжен ли е въззивният съд при преценката им да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от свидетелите пред други и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? са взаимосвързани и касаят допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, произтичащи от неизпълнение на задълженията му да извърши преценка на свидетелските показания, доколкото между тях има противоречие при установяване на един и същ факт. Касторът твърди, че според наложилата се практика, като заинтересовано лице следва да се приемат не само лицата, изброени в чл. 172 от ГПК, а всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или вреда на една от страните. В тази насока цитира решение №207 от 17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г. на ВКС, решение №60173 от 15.12.2021г. по гр. д. №1431/2021г., решение №159 от 22.02.2016г. по т. д. №1871/2014г., решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д.

№3244/2016г., решение №182 от 15.07.2019 г. по гр. д. №3322/2017г. Посочени са и следните материално-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК: В какви случай се счита за опровергана презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака. Опровергана ли е презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика? Касаторът излага, че поставените въпроси са основни при определяне на по-голям принос на единият от съпрузите, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като в зависимост от това, в какво се изразява приносът на всеки от съпрузите в семейството и какви по размер доходи е получавал всеки, се определя дали е основателен иска по чл. 29, ал.3 от СК. Твърди, че при произнасянето си, въззивният съд не съобразил практиката на ВКС, възприета в решение №85 от 03.11.2017г. по гр. д.

№4360/2016г., решение №60147 от 15.12.2021г. по гр. д. №1102/2021г., решение №72 от 15.07.2016г. по гр. д. №290/2016г., че презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака се опровергава, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика, което е основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Следващите формулирани въпроси: В какви случаи частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила? Ползват 2 ли се частните свидетелстващи документи с материална доказателствена сила, ако тяхната достоверност е потвърдена със свидетелски показания? се поставят във връзка с извода на съда, че представените по делото договори за заеми и дарения не биха могли да послужат като доказателство, че семейното имущество е придобито със средства, взети или дадени на ищцата от нейни близки. Според касатора, в практиката на ВКС се приема, че частните документи имат материална доказателствена сила, ако по делото са приети и други доказателства, които мога да бъдат писмени и гласни, и които установяват същия факт.

Предвид което счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №213 от 15.01.2018г. по гр. д. №856/2017г. на ВКС, решение №58 от 23.03.2016г. по гр. д.

№3666/2015г., решение №57 от 28.06.2021г. по гр. д. №1593/2020г., което е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1. т.1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 29, ал.3 СК, предявен от Д. П.

В. срещу В. Д. В. за приемане за установено наличието на неин изключителен принос в придобиването по време на брака ѝ с В. Д. В., на вещни права в режим на съпружеска общност, като ищцата бъде призната за собственик на 86% ид. части от правото на собственост върху придобитите по време на брака недвижими имоти -втори жилищен етаж със застроена площ от 127.00 кв.м. представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] и магазин за хранителни стоки в партерния етаж, находящи се на адрес: [населено място],[жк], и движими вещи: лек автомобил „М.“, с peг. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. [рег.номер на МПС] , и моторна лодка с позволително за плаване №254358-09/02.09.2009г., издадено от Директора на Д. – Б.. Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение №260046/18.06.2021год. по гр.д. №70/2021г. Посочва, че по време на брака са придобили посочените по-горе недвижими и движими вещи, като счита, че нейният принос значително надхвърля този на ответника, и се изразява, както във внасянето на по-големи парични средства и доходи, като преки такива, така и като косвени - полагане на повече грижи за дома и семейството. Излага, че за да финансира построяване на процесните имоти, е сключила няколко договора за заем, включително и такъв за ипотека, страна по който е и ответника, тъй като не са разполагали с необходимите парични средства. Твърди, че договорите са обслужвани само от ищцата посредством личните й средства, трудови доходи, получени от търговската дейност, както и чрез парични средства, дадени й като заем от нейни близки и роднини. Посочва, че по време на брака ответникът не е упражнявал каквато и да било трудова дейност, нито пък е разполагал със спестени средства, поради което и не е допринесъл за придобиването на имотите.

Чрез писмения си отговор, ответникът оспорва иска, като излага, че банковите кредити са 3 били обслужвани основно от него. Твърди, че представените договори за заеми са неистински, както и, че получените заеми са били за нейно лично ползване, а не за влагането им в изграждането на магазина. Оспорва наличието на доходи от ищцата, реализирани от търговска дейност. Твърди, че по време на брака им тя никога не е работила и не е имала собствени, лични доходи получени по трудови или граждански договори, а основно се е грижила за домакинството и за отглеждането на сина им. Сочи, че прехраната, доходите, финансовата стабилност и обезпеченост на семейството са били негова грижа, като той е работил от първия ден от откриването на магазина, а освен това е участвал активно в дейността на фирмата и е полагал изцяло личен труд свързан със стопанисваните търговски обекти. Твърди, че е реализирал и значителни доходи от рибарството. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 21.10.1995г., е прекратен с решение, влязло в сила на 14.07.2021г.

Установено е, че по време на брака съпрузите са придобили три недвижими имота -втори жилищен етаж със застроена площ от 127 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] и магазин за хранителни стоки в партерния етаж, както и лек автомобил „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , автомобил „Мерцедес“ с ДК [рег.номер на МПС] и моторна лодка.

Въззивният съд е счел, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства, включително и чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза относно общата стойност на имуществото, което всеки един от съпрузите е получил по време на брака, като се вземат предвид трудовите им възнаграждения, средствата получени от продажба на лично и общо имущество, средствата получени от роднини на съпрузите, отпуснатите кредити в полза на някой от съпрузите, стойността на построените по време на брака недвижими имоти към момента на построяването им /в тази връзка е изложил, че допуснатата експертиза за оценка на имотите към настоящия момент е излишна, тъй като този факт е правно ирелевантен/. Доколкото тежестта на доказване по-големия принос на съпругата – ищца за придобиване на цялото семейно имущество е нейна, съдът е посочил, че именно тя е следвало да представи съответните доказателства за стойността на това имущество към момента на придобиването, за което й е била дадена възможност. Развити са съображения, че когато продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК, тъй като средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, защото за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 от СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите с негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че средствата, получени от потребителски кредит от „Ю. И Еф Д. България“ АД, респ. Банка Д. в размер на 22 000 лв. независимо кой е възстановил същите, не трябва да се отчитат като 4 част от приноса само на единия съпруг в придобиването на общото имущество. По същите съображения не следва да се вземат предвид и договорите, с които ищцата е получила заем от различни физически лица. Изложени са съображения, че всички многобройни договори за дарение и заем, сключени между ищцата и трети лица са частни документи, без достоверна дата и доколкото са оспорени от ответната страна като неистински –„антидатирани“, именно ищцовата страна е носила тежестта на доказване на твърдяния от нея факт, че е получила сочените в договорите суми /като заем или дарение/, че тези суми са вложени за придобиването на семейното имущество, както и че заемите са върнати само от нея.