Решение № 1100 от 22.06.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 5856 по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

ПРЕДЯВЕНИ СА

ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ.

ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ.1 ОТ ЗЗД ВР. ЧЛ.55, АЛ.1 ОТ ЗЗД.

Ищецът „В.“

ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. И.К.-Ш., с адрес за кореспонденция: гр. **********, партер, офис 9, с искова молба от 18.09.2015 г. и с допълнителна искова молба от

27.11.2015 г. твърди, че е собственик на две фотоволтаични електроцентрали: ФЕЦ “В.” и ФЕЦ “С.”. Те са изградени и въведени в експлоатация, както следва: ФЕЦ “В.” е с мощност 75 kW, намира се в землището на с. И., община Х., местност “Л.”, ПИ 005042, въведена е в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ - 05-724/13.07.2011г. на ДНСК и е присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б.” АД с Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********/ 28.07.2011г. За изкупуване на произведената от централата енергия, е сключен Договор за изкупуване на електрическа електроенергия № 137/05.08.2011г. с „Ч.Е.Б.” АД. Преференциалните цени за изкупуване на енергията от тази централа са определени с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР (699, 11лв. за МВтч. без ДДС). От своя страна, ФЕЦ “С.” е с мощност 99kW, изградена е в землището на с. И., община Х., местност “Л.”, ПИ 005043 и е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-757/29.06.2012г. на ДНСК.

Централата е придобита чрез покупко-продажба от „С.” ЕООД на „В.'' ЕООД с Нотариален акт №93, том I, peг. №1179, дело 61/2012г. на Нотариус с per.№569 на

НК, след което е подписано Споразумение №2/20.07.2012г. с ЧЕЗ ”Р.Б.” АД за прехвърлянето на правата по централата. ФЕЦ “С.” е присъединена към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р.Б." АД с Договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********/13.07.2012г. За изкупуване на произведената от централата енергия, с „Ч.Е.Б.” е сключено Допълнително споразумение №1/17.07.2012г. към Договор за изкупуване на електрическа електроенергия № 137/05.08.2011г. Преференциалните цени за изкупуване на енергията от тази централа са определени с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР (567.41 лв. на МВтч. без ДДС). На основание чл.32,ал.4 от Закона за енергетиката, ДКЕВР с Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. е определил, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, „Е.-П.М.“ АД и „ЧЕЗ Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Централите ФЕЦ "В.” и ФЕЦ “С.”, като два самостоятелни обекта, попадат съответно в раздел II, т. 2 и раздел III т.

10 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, в които се определят следните цени за достъп: 139.28 лв. за МВтч. (р.Н,т.2) и 221,29 лв. за МВтч.(р. III, т.10). Последвало е предложение от “ЧЕЗ Р.Б.” АД за подписване на анекси към договорите за достъп, с които да се потвърдят действащите временни цени. Подобни анекси не са подписани от страна на “В.” ЕООД. Напротив, “В.” ЕООД е възразило срещу плащанията на временните цени, заявило е, че счита сумите за недължими, като е изложило подробно аргументите си, включително и този за висящи съдебни процеси относно законосъобразността и действителността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Посочил е, че счита за недопустимо, противоречащо на закона и за злоупотреба с монополно положение, посоченото във фактурите предупреждение, че в случай на незаплащане на цената за достъп, достъпът на електроцентралите до разпределителната мрежа ще бъде преустановен. Накрая е заявил в писмото си, че само с оглед избягване на значителни вреди за “В.” ЕООД от евентуално неправомерно спиране на достъпа до мрежата, дружеството е заплатило определената във фактурите цена, макар да е категорично против правомерността и дължимостта на сумата, която ще търси обратно по съдебен ред, ведно с лихвите от датата на заплащането. На възраженията му, ответникът е отговорил с писмо изх.№ 100000029831/02.01.201З г., в което твърди, че макар и оспорвано, Решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е в сила и подлежи на изпълнение (обжалването не спира изпълнението), поради което плащанията по фактурите ще се считат за основателни и дължими. По този начин, както и много други производители на енергия от ВЕИ, поради опасения от изключване от електроразпределителната мрежа, “В.” ЕООД е заплатило за двете централи следните такси за достъп: - ФтЕЦ “С.” - общо 26 095,93 лв. с ДДС, по фактури за периода

30.09.2012г.-31.05.201З г. (фактури № **********/31.05.201З г.;

№**********/30.04.201З г.; №**********/31.03.2013 г.; №**********/28.02.2013 г.; №**********/ 31.01.201З г.; №**********/31.12.2012 г.;

№**********/30.11.2012 г.; №**********/31.10.2012 г.; №**********/30.09.201 2 г.); - ФтЕЦ “В.” - общо 12 046,06 лв. с ДДС, по фактури за периода

30.09.2012 г.-31.05.201З г. (фактури № **********/31.05.2013 г.;

№**********/30.04.2013 г.; №**********/31.03.201З г.; №**********/28.02.2013 г.;

№**********/ 31.01.2013 г.; №**********/31.12.2012 г.; №**********/30.11.2012 г.;

№**********/31.10.2012 г.; №**********/30.09.2012 г.). Или плащанията за двете централи възлизат общо на 38 141.99 лв. с ДДС. Фактурите за тези плащания, както и доказателства за плащането им са приложени към настоящата искова молба. В резултат на многобройни подадени жалби, с различни съдебни решения, състави на четвърто отделение на ВАС са отменили Решение № Ц-33/14.09.2012 г. в обжалваната му част (съответен раздел и точка), като тези решения са потвърдени от петчленен състав на ВАС и са влезли в сила. След Решение № 8733/17.06.201З г. по адм.д.№ 6086/201З г. на ВАС, “В.” ЕООД е отказало по-нататъшно плащане на цените за достъп. С нарочно писмо, фактурите за месец юни (№**********/30.06.2013 г. и № **********/30.06.201З г.) са върнати на ответника с обяснението, че няма да бъдат включени в дневниците по ДДС и в счетоводните регистри, нито ще бъдат заплатени, поради отмяната от ВАС на таксата за достъп.

Отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от Върховния административен съд има обратно действие и то спрямо всички негови адресати (производители на електроенергия), независимо дали същите са го обжалвали или не. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, съгласно която на основание чл. 177, ал.1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички (държавни органи, общини, учреждения, физически и юридически лица). Поради отмяната на административния акт, въз основа на който са начислявани и събирани временните цени за достъп, е отпаднало основанието за получаване на съответните плащания, които следва да бъдат възстановени от ответника. В този смисъл е съдебната практика. След като е отменен административният акт за определяне на размера на дължимата цена, то същата изобщо не е дължима до определянето й с нов надлежен, валиден и законосъобразен акт. С писмо вх.№ **********/18.06.2015г. (с оглед приемането на окончателните цени за достъп), ищецът е направил искане до “ЧЕЗ Р.Б.” АД за прилагане на компенсаторните мерки съгласно Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, за възстановяване на платените цени за достъп. Дружеството е отговорило (писмо изх.№ **********/24.06.2015 г.), че нито следва да прилага цитираните компенсаторни мерки, нито счита, че дължи възстановяване на платената цена поради отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г.на ДЕКВР (сега КЕВР), тъй като основанието за плащане не е отпаднало. Все пак, ищецът е направил последно искане за връщане на заплатените суми, с писмо вх.№ ********** от 04.09.2015г., с което е дал 7-дневен срок за доброволно изпълнение и е получил отговор с изх.№ ********** от 09.09.2015г. Поради това, счита, че са налице предпоставките за завеждане на настоящия иск с правно основание на чл. 55 ал.1 от ЗЗД като заплатените суми (представляващи цени за достъп, прилагани на основание отменен по съдебен ред административен акт) следва да бъдат изцяло възстановени на “В.” ЕООД, ведно с начислените лихви, дължими на основание чл.

86 от ЗЗД. Вземането за реституция на получено имущество на отпаднало основание може да бъде упражнено от датата на постановяване на окончателното решение, с което е отменено процесното Решение Ц-33/2012г. на ДКЕВР, а именно 17.06.201Зг. за ФЕЦ “С.” и 10.01.2014г. за ФЕЦ “В.”. За размера на законната лихва до датата на подаване на исковата молба, представя счетоводна справка.

Моли съда да осъди “ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК ******** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ********, сумата от 38 141.99 лв. с ДДС (тридесет и осем хиляди сто четиридесет и един лева и 99 стотинки), от които 26 095, 93 лв. с ДДС - платени за ФЕЦ “С.” и 12 046, 06лв. с ДДС - заплатени за ФЕЦ “В.”, ведно с начислената върху сумите лихви за забава, изчислени до завеждането на настоящата искова молба в размер общо на 8 043,22лв.

(от които 2 065,34 лв. за периода 10.01.2014 г. - 17.09.2015 г. за ФЕЦ “В.” и 5 977,88лв. за периода: 17.06.201З г. -17.09.2015 г. за ФЕЦ "С.”), ведно с лихвите от момента на завеждането на исковата молба до момента на окончателното плащане. Моли съда да му присъди направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.Представя писмени доказателства по опис.

Ответникът „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Ц., чрез пълномощника си В.Ж.И., с отговор на искова молба от 02.11.2015 г. и с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от

18.01.2016 г. твърди, че с ИМ е предявен за разглеждане иск за връщане на суми, които в действителност са заплатени въз основа на два договора за предоставяне на услугата достъп. Т.е. източниците на правоотношенията и основанието за плащане на процесните суми са именно тези договори за достъп на фотоволтаичните електроцентрали, собственост на ищеца, до електроразпределителната мрежа, като спорът по настоящото дело е на първо място за основанието, на което са платени процесните суми, за да може да се премине към обусловения от отговора на този правен въпрос - дали то е отпаднало. Основанието е договорно, като то не е и не би могло да е решение на ДКЕВР. Налице е кумулативно и нормативно задължение за заплащане на услугата достъп до разпределителната мрежа, регламентирано в чл.84, ал.2 и чл.104 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия, действащи към процесния период /ДВ, бр. 64 от 2010 г., отм./, аналогично и в сега действащите Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ., бр. 66 от 26.07.2013 г., изм./, което нормативно основание също не е отпаднало. Предявен е главен иск на основание, определено като чл.55, ал.1, т.З от ЗЗД, като се акцентира на обратната сила на отмяна на съответна част от Решение №Ц- 33/2012 г. на ДКЕВР. Когато страните са обвързани от договор обаче, посоченото основание по ЗЗД не е приложимо. Съгласно ПП №1 от 28.05.1979 г. на ВС, третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение. В същото е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Както е прието в задължителните за прилагане Решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д.

№844 от 2009 г. на ВКС по чл.290 от ГПК, Решение №246 от 27.05.2011 г. по т.д. №1265 от 2010 г. на ВКС по чл.290 от ГПК,