Решение № 604 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 2026****0501145 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX**X ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14987/14.05.2026 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, район на действие – ВОС, подадена от В. Н. К., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20258950402902, срещу действия на съдебния изпълнител – отказ, обективиран в уведомление с изх.

№ 10750/11.05.2026 г., с който е оставена без уважение молба с вх. № 13613/08.05.2026 г. по описа на съдебния изпълнител, с която е поискано спиране, съответно прекратяване на изпълнителното производство, както и отмяна на начислените разноски по изпълнението, свързани с действията по изпълнителен лист № 25/17.02.2026 г.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител действия – отказа му да спре и частично да прекрати принудителното изпълнение по отношение на сумата от 43 700 лв., както и отказа му да коригира начислените разноски по делото.

Жалбоподателят посочва, че по ГД № 1441/2022 г. по описа на РС – Провадия е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Впоследствие, с определение на ВОС, изпълнителният лист е бил обезсилен. Взискателите се снабдили с нов изпълнителен лист от 17.02.2026 г., в който е отразено единствено, че е признато право на задържане до заплащане на сумата от 43 700 лв. Излага, че разпореждането е обжалвано от длъжника и към настоящия момент не е постановен акт относно неговата законосъобразност. Посочва, че новият изпълнителен лист не съдържа осъдителен диспозитив за заплащане на 1 парична сума, а единствено признава право на задържане. В този смисъл счита, че липсва годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК.

Отделно от това намира, че при наличие на висящо производство относно законосъобразността на изпълнителния лист, съдебният изпълнител е следвало да преустанови изпълнителните действия до произнасянето с окончателен акт.

Моли да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да спре и частично да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело за сумата от 43 700 лв., а при условията на евентуалност да отмени начислените разноски по изпълнението, свързани с действията по изпълнителния лист от 17.02.2026 г.

Подадено е и допълнение към жалбата, като в него е посочено, че са допуснати нарушения от съдебния изпълнител – не е връчена покана за доброволно изпълнение в съответствие с посоченото в изпълнителния лист.

Изложил е, че връчената му покана за доброволно изпълнение е посочено, че е осъден да заплати парична сума, което счита, че противоречи на приложения по делото изпълнителен титул. Тъй като съдебният изпълнител е изготвил покана за несъществуващо парично вземане, намира, че не му е връчена такава. Счита, че с оглед обстоятелството, че липсва осъдителен диспозитив, то се явява и неоснователно извършването на изпълнителни действия въз основа на него. Отделно посочва, че е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 442а ГПК.

Постъпило е писмено възражение с вх. № 16003/26.05.2026 г. по описа на съдебния изпълнител, подадено от взискателите А. И. М. и Б. ******** Н., с който оспорват подадената жалба като недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна. В него излагат, че изпълнителното дело е образувано въз основа на три изпълнителни листа, като по отношение на един от тях е установена допусната очевидна фактическа грешка и същият е обезсилен, а впоследствие издаден нов. Поддържат, че след издаването на новия изпълнителен лист не следва да бъде връчвана нова покана за доброволно изпълнение. Навеждат доводи в подкрепа на тезата, че издаденият изпълнителен лист е годно изпълнително основание. Считат, че не са налице предпоставките нито за спиране, нито за прекратяване на изпълнителното производство. Посочват, че начислените разноски също не следва да бъдат намалявани. Намират оплакването за неспазване на разпоредбата на чл. 442а ГПК за неоснователно. Излагат становище, че дължимата от длъжника сума е висока, а производството – сложно от фактическа и правна страна, като заявяват, че процесът допълнително се усложнява поради многобройни жалби и становища на длъжника. Поддържат, че адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с материалния интерес по делото и извършваните 2 изпълнителни действия.

Молят подадената жалба да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Людмил Станев намира жалбата за допустима, но неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258950402902 по описа на ЧСИ Людмил Станев е образувано на 18.11.2025 г. по молба на А. И. М. и Б. Ш. Н. – взискатели, срещу В. Н. К. – длъжник, въз основа на три броя изпълнителни листи, издадени от РС – Провадия по ГД № 1441/2022 г. С изпълнителен лист № 181/12.11.2025 г. РС – Провадия е осъдил длъжника да заплати на А. И. М. и Б. Ш. Н. сума в размер на 43 700 лв., представляваща увеличена стойност на имот, а с изпълнителни листи № 179/12.11.2025 г. и № 180/12.11.2025 г. длъжникът е осъден да заплати разноски, сторени от взискателите в производствата пред съда.

Наложени са обезпечителни мерки, като изпълнението е насочено срещу имота, по отношение на който е признато право на задържане, а именно: недвижим имот, находящ се в с. Добрина, общ. Провадия, обл. Варна, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м., построена върху държавно дворно място с пространство от 810 кв. м., съставляващи УПИ ****, квартал 46, по плана на сeлото при граници на мястото: от две страни улици, поземлени имоти ** – **** и IX – **.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на постоянния адрес на длъжника и е връчена при условията на чл. 47 ГПК.

С постановление от 06.01.2026 г. на длъжника е назначен особен представител.

На 19.01.2026 г. е извършен опис на гореописания имот и е възложена оценка, която е представена на страните.

На 11.03.2026 г. длъжникът е депозирал молба, с която е упълномощил адв. Германов и е посочил имейл, на който да му бъдат връчвани книжата.

С молба от 18.03.2026 г. взискателите са представили изпълнителен лист 3

№ 25/17.02.2026 г., с който е отстранена допусната очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист № 181/12.11.2025 г. Изпратена е ПДИ на длъжника по имейл и чрез процесуалния му представител – адв. Германов.

На 08.05.2026 г. длъжникът е депозирал молба с искане за спиране/прекратяване на изпълнителното производство в частта относно сумата от 43 700 лв., както и да бъдат преизчислени всички такси, разноски и адвокатски възнаграждения, като горепосочената сума бъде изключена от основата за изчисляването им.

С разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата молбата е оставена без уважение. Разпореждането е съобщено на длъжника на 13.05.2026 г.

Именно срещу него е насочена жалбата, с която е сезиран съдът.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата съдът намира следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, както и е депозирана в срок.

По основателността на подадената жалба съдът намира следното:

В чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Длъжникът е обжалвал разпореждането на съдебния изпълнител, с което е отказал да спре/прекрати изпълнителното производство за сумата от 43 700 лв. Молбата му е мотивирана от обстоятелството, че с определение № 673/06.02.2026 г., постановено по ВЧГД № 230/2026 г. по описа на ВОС е отменено разпореждане № 41/06.01.2026г. по ГД № 1441/2022г. на РС – Провадия и вместо него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист № 181 от 12.11.2025г., издаден в полза на А. И. М. и Б. Ш.

Н. и на основание влязло в сила съдебно решение № 11/09.01.2025г. постановено по гр. дело № 1441/2022г. на РС - Провадия, IV-ти състав, КАТО ВМЕСТО „Осъжда В. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на А. И.

М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата от гр. Провадия, 4 сумата от 43700 лв. ...“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ПРИЗНАВА правото на задържане на А.

И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата от гр. Провадия до заплащане от В. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна на сумата от 43700 лв.

...“, както и е обезсилил изцяло изпълнителен лист № 181 от 12.11.2025г. и е върнал делото на Районен съд – Провадия за издаване на нов изпълнителен лист.

Длъжникът е изложил доводи, относими към разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, която предвижда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато изпълнителният лист бъде обезсилен.

За да бъде извършена преценка дали действително е налице горната хипотеза, следва да бъде съобразено обстоятелството, че със същото определение (което е окончателно) е потвърдено разпореждане № 4674/11.11.2025 г., постановено по ГД № 1441/2022г. на РС – Провадия, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. и Б. Н. за стойността на подобренията, до заплащане на които им е признато право на задържане на имота, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК.

В изпълнение на указаното в определение № 673/06.02.2026 г., РС – Провадия на 17.02.2026 г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист № 25/17.02.2026 г., в който е посочено, че се признава правото на задържане на А. И. М., ЕГН ********** и Б. Ш. Н., ЕГН **********, двамата от гр.

Провадия до заплащане от В. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна на сумата от 43 700 лв., представляваща увеличена стойност на имота.

Предвид изложеното по – горе, настоящият състав намира, че в случая не е налице основанието, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата има предвид хипотеза, в която правото на принудително изпълнение отпада по същество, а не когато обезсилването е по повод на допусната очевидна фактическа грешка, както е в конкретния случай.

С оглед обстоятелството, че новият изпълнителен лист е представен по делото, не е налице нито основание за спиране (случая не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 432 ГПК), нито основание за прекратяване на производството. Нещо повече – самият факт, че пред съдебния изпълнител е представен изпълнителен лист, на основание чл. 426, ал. 1 ГПК същият е обвързан да пристъпи към изпълнение въз основа на него. Преценката дали изпълнителният лист е годно изпълнително основание (предвид наведените от 5 длъжника оплаквания) е предмет на проверка в производство по чл. 407 ГПК.

Нито съдебният изпълнител, нито съдът в производството по реда на Глава XX**X от ГПК са оправомощени да проверяват тези обстоятелства.

В чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по изпълнението. Видно от подадената молба от 08.05.2026 г., адресирана до съдебния изпълнител, длъжникът е поискал преизчисляването на всички такси, разноски и адвокатски възнаграждения, като бъде изключена сумата от 43 700 лв. от основата за изчисляването им. С разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение. В тази връзка с подадената от длъжника жалба по реда на чл. 436 и сл. от ГПК е поискано от съда да отмени начислените разноски по изпълнението, свързани с действията по изпълнителен лист № 25/17.02.2026 г.

Предвид изложените по – горе съображения и с оглед обстоятелството, че съдът приема за неоснователни оплакванията на длъжника във връзка с провеждането на принудително изпълнение по повод на приложения изпълнителен лист за сумата от 43 700 лв., следва извод, че не е налице основание за преизчисляване на начислените разноски по изпълнението.