Решение № 229 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 169/2026
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 ал.1 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 ал.1 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.120, ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.2, т.1, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20265001000169 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.
№ 2200/23.02.2026 г. от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве „ АД против решение № 11/22.01.2026г. ,постановено по т.д.56/2023г. по описа на ОС-Хасково , в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на Й. М. Х., сумата над 7 669,38 евро / 15 000 лв. / до присъдените 20 451,68 евро / 40 000 лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,както и сумата н а д 384,96 евро / 752,91лв. / до 769,92 евро /1 505.83 лева/ обезщетение за претърпените имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило на 08.VII.2022 г. в гр.
Димитровград,Хасковска област на кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и бул.“Трети март“ ,възникнало при удар по ищцата като пешеходка с воденият от Х. М. М. лек автомобил „Санг Йонг Рекстон Рж“ с per. № * **** **,застрахован при ответника, за което има влязъл в сила съдебен акт по чл.300 от ГПК – присъда №31/28.ХI.2024 г. постановена по НОХД №308/2024 г. Районен съд Димитровград,ведно със законната лихва върху присъдените 1 суми по двата иска от 25.VII.2022 г. до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част досежно приложението на чл.52 от ЗЗД ,считайки присъденото обезщетение за завишено ,както и досежно приложението на чл.51 от ЗЗД,настоявайки да е налице 50 % съпричиняване от страна пострадалата ищца.Заявява искане същото да бъде отменено като бъде постановено друго съобразно изложеното в жалбата като размерът на присъденото обезщетение бъде редуциран. .Претендира присъждане на разноски.
От въззиваемата Й. М. Х. ,представлявана от адв.К. Г. е постъпил отговор ,в който счита жалбата за неоснователна и по развитите в него съображения заявява искане решението ,в неговата обжалвана част ,да бъде потвърдено като претендира разноски ,вкл. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск , предявен от Й. М. Х. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД за заплащане на сума в размер на 25 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 08.07.2022 г. в гр. Димитровград, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП, а именно - 25.07.2022 г., до окончателното й изплащане ,както и на сумата от в размер на 752,92 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП, а именно - 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
Предмет на претенциите ,разгледани от първоинстанционния съд са 2 били такава за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за имуществени такива в размер на 1 505 ,83 лв. като съдът ,с обжалваното решение ,е уважил първата претенция в размер на 40 000 лв. като за разликата до 50 000 лв. е отхвърлил този иск ,а втората претенция е уважи изцяло.Решението е обжалвано само от ответника и то за разликата над 15 000 лв. до присъдените 40 000 лв. т.е. за 25 000 лв. ,респ. над 752,92 лв . до присъдените 1 505 ,83лв, т.е. за 752,92лв.поради и което предмет на въззивно разглеждане са само претенциите в размерите ,посочени по –горе .
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел с влязла в сила присъда №31/28.ХI.2024 г. постановена по НОХД №308/2024 г. Районен съдДимитровград Х. М. М. да е прицната за виновна, в това, че на 08.07.2022г. в гр.Димитровград, Хасковска област при управление на моторно превозно средство -лек автомобил „Санг Йонг Рекстон Рж“ с per. № * **** ** на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Трети март“, нарушила правилата за движение по пътищата,визирани в чл. 5, ал.2, т.1, предложение първо от ЗДвП -„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците), чл. 119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП (...Водач на пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека...,, Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците ", чл.120, ал.1 т.2 от ЗДвП („Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътното превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването -да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“), както и чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП (, ... Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“), в резултат на които нарушения при завиване на ляво не пропуснала намиращата се на пешеходната пътека пешеходка и причинила по непредпазливост на Й. М. Х., род. 08.03.1964г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.З, предложение последно, б. „а”, вр. ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1, от НК, поради което и на основание чл. 343, ал.З, предложение последно, б.„а”, вр. ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 ,вр. чл. 55, ал.1, 3 т.1от НК като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3(три) месеца и отлага на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание за изпитален срок от три години.
Приел е при това положение да няма съмнение относно виновността на Х. М. М. като водач на МПС за осъщественото престъпление, което противоправно е причинила с действията си, довели до описаните телесни увреди у пострадалата ищца.
Приел е ПТП да съставлява и застрахователно събитие в рамките на договорното правоотношение по отношение на автомобил „Санг Йонг Рекстон РЖ“ с per. № * **** ** ,управляван от М. ,съставляващо покрит риск по чл.429 и сл. от КЗ-застраховка „Гражданска отговорност“,носен към момента на инцидента от ответното дружество.
По отношение на болките и страдания ,резултат от телесната увредасчупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост ,понесени от ищцата съдът,на база събраните доказателства – писмени ,гласни и заключение на СМЕ , е приел за установеното след инцидента ищцата да е била хоспитализирана ,да е претърпяла хирургична намеса за открито наместване с поставяне на метална остеосинтеза със заключваща плака ,след изписването на 2 дни да трябвало да се свалят превръзките, а конците на 14-я ден, дясната ръка на ищцата д а е била обездвижена и гипсирана за 21 дни,като не следвало да се обременява за период от 30 дни. Приел е след изписването пострадалата ищца да разчитала основно на своите близки,тъй като не можела да се обслужва сама, същите й правели превръзки,грижели се хигиената на тялото,поставяли й памперси,правели масажи,готвили й, поели цялостното й обслужване ,което състояние продължило до около пет месеца след изписването. Приел е възстановителният процес на пострадалата да не е приключил и досега и да няма да настъпи пълно такова,тъй като били налични хипотрофия на мускулите на дясната ръка и продължаващо затруднение на движението в областта на раменната става.Приел е за установено процесното ПТП да се е отразило и на психиката на ищцата ,същата изпитвала страх,не смеела да излиза извън дома си,станала затворена,стресирана,при звук от кола подскачала
Приел е също така за осъществяването на лечението на получените от процесното ПТП увреди пострадалата Й. Х. да е направила разходи от 1 480 4 лева за заключваща плака за проксимален хумерус тип кобрафактура и закупени лекарства на стойност от 25.83 лв .
При така установеното съдът е приел дължимото от застрахователя обезщетение да е в размер на 40 000 лв. за неимуществените вреди и 1 505 ,83лв. и като е приел направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ,изразяващо се в това ,че е предприела пресичане по пешеходна пътека на червен светофар,за неоснователно ,е уважил исковете в посочените размери .
Недоволен от този резултат е останал ответникът ,който обжалва решението над сумата от 15 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и над 752,91лв. за имуществените като настоява размерът на първото обезщетение да е завишен ,както и неправилно съдът да не е възприел като основателно направеното възражението за съпричиняване от страна на ищцата ,което жалбоподателят счита да е 50 % .
Веднага следва да се каже ,че доколкото решението е обжалвано само частично по отношение размера на присъдените обезщетения , същото ,в частта,в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 669,38 евро / 15 000 лв. / и такова за имуществени вреди в размер на 384,96евро / 752,91 лв. / като необжалвано е влязло в сила ,поради което фактите относно осъществилото се ПТП , противоправното поведение на причинителя му като водач на застрахован при ответника автомобил по задължителна застраховка ГОА и неговата вина ,както и причинените телесни увреждания на ищцата са преклудирани от силата на присъдено нещо.
Спорен е въпроса за размера на дължимото от застрахователя обезщетение и въпроса за съпричиняването от страна на пострадалата ищца.
От представените писмени доказателства – епикриза на л.17 и 18 от делото , е видно ищцата да е постъпила в МБАЛ-Хасково веднага след инцидента и да е била хоспитализирана за периода 08.07.2022 г. – 13.07.2022 г. като е била оперирана в спешен порядък с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация като на ищцата са назначени превръзки на 2 дни ,сваляне на конците на 14 ден ,носене на имобилизация за 21 дни и необременяване на крайника за 30 дни. От заключението на СМЕ ,прието по делото ,се установява към момента костта да е напълно зараснала ,но възстановителният период да не е приключил и предвид състоянието на 5 ръката да няма да отзвучи напълно,налице е хипертрофия на мускула на ръката и продължаващо затруднение в движението на раменната става .Експертизата е посочила също рехабилитацията да има благоприятно въздействие при възстановяване движението на ръката като по делото да няма данни такава да е провеждана.
Като свидетел по делото е разпитана Е. М. Х. ,сестра на ищцата ,която установява ръката на ищцата след изписването й от болницата да е била обездвижена , с превръзка ,с турникет ,като през два дни ходели до Хасково за смяна на превръзката .По нататък в показанията си свидетелката е променила същите в смисъл ,че сестра й не можела да пътува ,затова наели сестра ,която идвала през два дни да й прави превръзки. Разказва също ищцата да не можела да си служи с ръката ,не можела да си върши работата в къщи ,била изцяло на грижите на свидетелката ,която я обгрижвала изцяло ,грижила с за хигиената на тялото ,памперси ,масажи ,мазане на крака и лекарства ,готвене.Възстановяването на ищцата ,според свидетелката ,продължило 3-5 месеца като към момента прави движения с ръката ,но понякога изпитва болки ,както и не може да повдига ръката ,не може да носи тежки неща.Свидетелката установява и това ,че преди инцидента ищцата била жизнена и весела , след случая изпитвала страх ,не смеела да излезе навън ,подскачала като чуела шум от кола.
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/195dfb53-9eff-4934-a5a4-ddb958819f13