Решение № 199 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100510907 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Пътища и съоръжения“ ЕАД срещу решение № 10557/03.06.2024 г. постановено по гр. д. № 20221110122447 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Столична община, гр. София, ул. „Московска” № 33, дължи на ЗК ЛЕВ ИНС АД, с ЕИК 121130788 и адрес гр. София, бул. Симеоновско шосе, №67А на основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 332,38 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение и разноски за определянето му, изплатено по имуществена застраховка "Каско на МПС" 93001810032596 от 25.04.2018 г. за вреди на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с рег. №**** от ПТП, настъпило на 28.05.2018 г. в гр.София, на ул. "Резбарска" поради наличие на необезопасена и несигнализирана опасност на пътното платно, ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4210/2022 г. на СРС, 118 състав, както и е осъдена да заплати разноски по делото. В жалбата се твърди, че твърди, че решението е неоснователно, необосновано и недоказано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли изцяло предввения обратен иск от Столична обшина срещу „Пътиша и съоръжения“ ЕАД, като неоснователен, необоснован и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от „Пътища и съоръжения“ ЕАД, конституирано като трето лице помагач в първонстанционното производство, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, са неверни и не са подкрепени от никакви доказателства, събрани в рамките на съдебното производство, а обжалваното - постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предявен по реда на чл. 422 от ГПК.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не беше изрично предвидено в разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. /както по К3/.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл. 30 от ЗП.

Спорно между страните е дали местопроизшествието е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. В случая от ангажираните от ищеца доказателства и от публичната справка за територията на обхвата на републиканските 2 пътища, а и не е спорно между страните, че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Във връзка с направените възражения от ответника за липса на възникнало задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:

В случая не е спорно, че между Столична община и Пътища и съоръжения ЕАД към датата на процесното събитие – 28.05.2018 г. е бил в сила Договор с рег. № СО 15-РД-55 241/27.04.2015 г., съгласно който ответникът по обратния иск като изпълнител се е задължил да извършва на територията на Столична община – IV зона, включваща райони „Оборище“, „Сердика“ и „Подуяне“ и „Ниви Искър“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Процесният пътен участък на ул.

Резбарска попада в посочените в Приложение №11 улици, поддържането на които на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора е договорено да се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в договора ниво на поддържане. Съгласно цитираната договорна клауза ответникът по обратния иск като изпълнител се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. Съгласно чл. 1.2. в обхвата на дейностите са включени дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки /в т.ч. тротоарите/ на цялата улична мрежа в границите на определената с договора зона на територията на СО. Установената в хода на първоинстанционното производство неравност, причинила процесния пътен инцидент и настъпване увреждания на застрахования при ищеца автомобил, не е спорна между ответника и третото лице помагач. Спорно е било дали третото лице помагач е в неизпълнение на договорните задължения, като основното възражение от негова страна е, че улицата е била в състояние, изискващо извършване на основен ремонт, поради което е следвало да бъде изключена от Приложение №11, като се позовава на неизпълнение от страна на Столична община на чл. 6.4. от договора да изключи същата, след като е била уведомена за невъзможността за поддържането й в рамките на текущи ремонтни дейности.

С протокол за проверка за тридесет и седми месец, съставен от представители на възложителя и изпълнителя, констатирано след проверка в периода от 27 до 28.05.2018 г. е недостигане на необходимото ниво на обслужване на 26 бр. улици, една от които – ул.

Резбарска, а с констативен протокол от 28.05.2018 г. обект: Зона IV-та, район Подуяне, ул.

Резбарска не е приет.

Видно от договора с чл. 6.4.,противно на възраженията на ответника в първоинстанционното производство по обратния иск, е предвидено право, а не задължение на възложителя Столична община да прецени, че за определена улица или част от такава, 3 посочена в Приложение №11, е наложително извършването на основен ремонт, и да я изключи от списъка като не заплаща възнаграждение на Изпълнителя за нея. В случая от страна на трето лице не се е установило да е извършило конкретни действия по изпълнение на задълженията му по чл. 2.2. от договора за превантивно и за текущо поддържане на процесния участък в рамките на предвидения срок на договора съгласно чл. 3.1. Не се е установило и процесният участък да е бил в състояние, поставящо изпълнителя в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора към датата на сключването му и същият своевременно да е уведомил за това възложителя. Представените пред СРС от ответника по обратния иск писма до СО са от 2018 г. с искане за изключване на улици от списъка по Приложение №11, от една страна са отправени след изтичане на период от няколко години от сключване на договора, а не непосредствено след сключването му, за да е могло да се приеме, че е налице незабавно уведомяване за констатирана невъзможност за изпълнение по обективни причини/, а от друга страна не се установява да касаят спорния участък. Представено било допълнително споразумение по чл. 6.4. от договора, съгласно което е отпаднала от договора ул. Резбарска в участъка от ул. Градинасрска до ул. Първа българска армия. Не се е установило обаче, че в този участък от ул. Резбарска е настъпило събитието, тъй като видно от констативния протокол за процесното ПТП мястото е между кръстовищата на ул. Резбарска с ул/ Макгахан и и ул. В. Кънчев, т.е. в останалия за поддръжка участък от ул. Първа българска армия до бул. Владимир Вазов. Дори и процесният участък обаче да е изключен по силата на споразумение между страните, то действието му е занапред и не изключва отговорността на изпълнителя за неизпълнение до влизане в сила на договорната промяна. Напротив, правилно първоинстанционния съд е извел, че при липса на ангажирани доказателства за извършване от сключване на договора до процесната дата на дейности по поддържане и ремонт на пътя, то и достигането на соченото състояние, налагащо основен ремонт, може да се приеме, че се дължи на неизпълнението на изпълнителя, поради което не може да съставлява обстоятелство, изключващо отговорността му, за каквото се сочи от третото лице помагач. Предвид посоченото възражение на ответника по обратния иск за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му, настоящият състав на съда намира за неоснователни. До процесната дата 28.05.2018 г. процесният участък от ул. Резбарска е бил включен в рамките на зоната, за която е поел задължение за извършване на текущ и превантивен ремонт, а СО като възложителят му е заплащал възнаграждение. Поради това и наличието на неизправности на пътната настилка правилно е прието, че е в резултат неговото бездействие по поддръжка и неточно изпълнение на ремонтните работи в пътния участък. Поради това и в негова тежест е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за неизпълнение в размер на сторените от Столична община разходи за обезщетяване на третото увредено лице, в чийто права се е суброгирал първоначалния ищец. Поради това и ответникът по обратния иск правилно е бил осъден осъден под условие, че обезщетението следва да бъде заплатено от СО. Законната лихва, която СО дължала на застрахователя е била включена в регресните плащания, дължими от третото лице помагач, в платения размер според датата на плащането.