Решение № 106 от 29.06.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пирдоп, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20261860100504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Постъпила е молба от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.З., ул. ************ №**, ет.*, ап.** чрез пълномощника си - адв. Я. С.-А. – САК, личен № ********** със съдебен адрес за призоваване: гр. С. - ***, бул."************" №**, блок *, ет.*, офис ***, тел. ********** СРЕЩУ С. Т. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.Ч., ж.к."************" бл.*, ет.*, ап.*, за защита от домашно насилие, с искане за постановяване на заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /33ДН/.

В молбата се сочи дословно следното: „С ответникът по настоящата молба - С. Т. Т., се познаваме повече от десет години. През 2019г., връзката ни стана интимна и решихме да живеем на съпружески начала в общо домакинство, в негов собствен апартамент, находящ се в с. Ч., ж.к.*********, бл.*, ет.*, ап.*. Искахме да създадем здраво и сплотено семейство, да имаме дете, което да осмисля живота ни. Граждански брак не сме сключвали. На ********г., в гр. П. се роди сина ни Т.С.Т., който към настоящия момент е малолетен. Към момента на подаване на настоящата молба до съда, с ответника сме разделени, считано 27.08.2025г.

Живея в жилище под наем, заедно със сина ни, като грижи за отглеждането и възпитанието му, полагам сама. При необходимост получавам помощ от мои близки роднини, които също живеят в гр. З.. Проявеното от ответника физическо и психическо насилие спрямо мен на 22.03.2026г., около 04:00 час, е поредното му такова, за периода на нашата връзка и след нея.

За мен остава необясним факта на неговата агресия, той е груб, арогантен и безконтролно заплашващ. Изпитвам сериозен страх от него, не съм спокойна за живота и здравето си и това на детето ни. За времето на съвместното ни съжителство си е позволявал няколко пъти 1 физическо насилие спрямо мен, психическото многократно го надхвърля. Първият акт на физическо насилие от ответника към мен, беше в началото на периода на нашето съвместно съжителство, все още не бях забременяла, случи се през 2020г. Една вечер решихме да отидем на дискотека, за да се забавляваме. Няколко часа, след като се забавлявахме в дискотеката, в присъствие на останалите лица, С. дойде при мен и ме удари с юмрук в главата, имах оток и синина. Той употребява алкохол и става изключително агресивен в такова съС.ие. Тогава реших, че ще го напусна и ще прекратя връзката си с него. На следващият ден, той дойде у дома и започна да ме умолява, че физическото насилие към мен, няма да се повтори, че той самия не е искал да се стига до това. Реших да дам шанс на връзката ни и отново се преместих да живея при него. През есента на 2020г., забременях.

Бях много щастлива, че ще имаме дете, че присъствието на детето, ще го направи по смирен, по - добър, по - мил с мен. Следващият акт на физическо насилие от страна на С. към мен, беше в периода на бременността ми. Бях бременна в седмия месец и си бяхме у дома. Нямам спомен за какво, но спорехме с него по някаква тема. Без да подозирам за агресивното му поведение, той се приближи до мен и започна да удря главата ми в масата.

Умолявах го да спре, защото ме боли и ме беше страх, да не се случи нещо с детето ни. В този момент, освен, че не спираше да удря главата ми в масата, С. крещеше „Мога да направя дете на всяка жена, не ми пука за теб". Много плаках, притеснявах се за положението в което съм, тъй като бременността ми протече тежко, по причина, че страдам от Диабет тип 1, както и Хашимото, което съС.ие налагаше по големи грижи от нормалните в процеса на бременност. След случилото се реших отново да направя компромис с отношенията, като останем заедно, заради детето, което чаках. Исках да имам нормално семейство, в което детето ни да расте здраво и щастливо. На ********г. в гр. П. се роди сина ни Т.. Продължихме да живеем заедно в общо домакинство. При горепосочените два акта на физическо насилие от страна на ответника, не съм ходила при съдебен лекар, който да констатира травмите ми, тъй като смятах, че той ще си промени отношението си към мен.

Моята единствена цел, детето да живее с двама родители да има добро семейство, да има дом. Въпреки компромисите, които съм правела във времето на фактическото ни съжителство, на 27.08.2025г., реших, че по добре е детето ни да живее с разделени родители, но в здравословна, спокойна среда, отколкото в такава, пълна със скандали, напрежение, забележки и проблеми. Разделихме се, всеки от нас има свой живот, работа и социална среда. До настоящия момент срещу ответника не са издавани заповеди за защита от домашно насилие от съда. Конкретно за случилото се на 22.03.2026г. На 21.03.2026г., заедно със сестра ми и други наши приятелки решихме да излезем на дискотека в гр. П.. Сестра ми живее от години в Германия, там работи и се беше прибрала в гр. З., да се видим за няколко дни. Тя много настояваше да излезем заедно и да се забавляваме, поради краткото време на престой в страната ни. След като нахраних детето, го оставих на моята баба да го гледа. Тя много ми помага при отглеждането на детето, а то се чувства спокойно, обгрижвано от нея и той я обича. Излязохме заедно със сестра ми, отидохме в дискотека „********" в гр. П., където ни чакаха другите ни приятелки. Вечерта беше весело, забавлявахме се, танцувахме на дансинга. Видях, че С. също е в дискотеката, но не разговарях с него, избягвам да 2 комуникирам с него. Часът беше около 04:00 часа, танцувах заедно с мои приятелки пред сапарето, в което бяхме седнали. До нашето cапape, имаше друго такова, като на масата бяха само момчета. Едно от момчетата мина покрай мен и ми каза нещо, което дори не разбрах от силната музика. Аз бях с лице към сестра ми и приятелките ми. В този момент без да забележа, зад мен е дошъл С., неволно се обърнах и видях как С. го удря с юмрук в главата.

Като видях случващото се, помолих С. да спре да го удря, но той не ме чуваше. След като спря с побоя над непознато за мен момче, се обърна и без да ми казва нищо, ме хвана силно за врата, въздуха ми спря и с юмрук ме удари в лицето. Болката в шията ми от стискането, както и от юмрука в лицето ми, беше изключително интензивна и силна. За момент си помислих си, че ми е избил зъбите и че носа ми е строшен. От нанесения ми удар паднах на земята и си ударих главата. Не можех да се изправя, направих опит, но не успях. Около мен стана масов бой, направих нов опит да се изправя, но усетих силен удар с крак, в левия ми горен крайник и отново останах на земята. В този момент видях сестра ми, че се опитва да стигне до мен. Тя ми помогна да стана и ми каза, че си тръгваме веднага, защото не се знае С. до къде може да стигне. Бях уплашена, плачех, имах силни болки в главата, с помощта на сестра ми излязохме от вън пред дискотеката, където бяха пристигнали униформени полицаи. Прибрах се у дома, изпитвах силни болки в лицето и носа. Имах кръвонасядане в областта на лявото рамо, вероятно от падането ми след като С. ме удари с юмрук, болеше ме левия крак, започнах да ползвам болкоуспокояващи аналгитици. Временно болките ми отшумяваха, до момента на действие на лекарствата, след което отново се засилваха.

Направих си компрес на левия крак, много ме болеше. На следващия ден се чувствах много зле, имах болки по цялото тяло, не можех да отида на работа. Посетихболницата в гр. П., за да си извадя медицинско свидетелство за травмите. Уведомиха ме, че такова мога да си извадя само в Съдебна медицина - гр. София. Болките в главата и общото неразположение на тялото ме притесняваха и реших, че не съм в съС.ие да шофирам до гр. София, но нямаше кой да ме закара. Късно вечерта, споделих проблема на моя вуйчо и той ми предложи на следващия ден, да ме закара до гр. София, съдебна медицина, където да бъда прегледана. На следващият ден - 24.03.2026г., посетих Съдебна медицина-гр. София, като след преглед, съдебния лекар установи: кръвонасядания на шията двустранно, оток в лявата тилна област на главата, кръвонасядане и охлузване на лявото рамо, множества охлузвания по левия горен крайник, кръвонасядане в областта на лявата подбедрица, оток и минимално охлузване в областта на носа. В заключение, съдебния медик е посочил, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното им и притискащо действие, и могат да се получат по време и начин, както се съобщава, като са причинили болка и страдание.

След случилото се на 22.03.2026г., не съм имала контакт със С., не съм го виждала, не съм се чувала с него по телефон. При последния акт на насилие, аз разбрах, че не мога да предвидя до къде ще стигне агресията на С.. Страх ме е за живота и здравето ми, и това на детето ни, защото не знам дали следващия път детето няма да стане свидетел на грубото му и безконтролно поведение. Аз съм в много лошо психическо съС.ие, след случилото се не се храня, усещам се изключително напрегната, объркана съм, непрекъснато ме е страх от 3 скандали и агресивното поведение на ответника, плача поС.но за няколко дни отслабнах, не се храня. Не мога да живея спокойно, да спя, чувствам се потисната и изтормозена от поведението на ответника, не мога да продължа да живота си без страха, който ме е обзел.

Не желая да разговарям с него, не желая да го виждам, защото при мисълта, че ще го видя ме обзема страх, започвам да треперя и не мога да се успокоя. Животът ми е поставен под сериозна опасност, това е един ад, с който не мога да се преборя, без съдействието на съда.

Изпитвам страх от ответника. С извършения от него пореден акт на насилие, на обществено място, без да се съобразява, че това е място на което има много хора, да си позволи да употреби физическа сила спрямо мен по своемо означава, че той няма никакви притеснения от външния свят, да го направи. Не мога да си представя, ако съм сама с него в едно помещение, той би ме унищожил. Смятам, че единствено и само присъствието на останалите в заведението и намесата им спрямо него, ме спасиха от обзелата го агресия. От случилото се изпитах освен физическа болка от травматичните ми увреждания, но и психическа такава на срам, на унижение, на болезнено притеснение. Постъпката му е в разрез с общоприетите норми в обществото. Причиненото ми от ответника психическо и физическо насилие, има за мен вредоносен характер, както за физическото, така и за психическото ми здраве. С извършеното от ответника разбрах, че не мога да предвидя до къде ще стигне агресията му, че той няма никакви притеснения, че това се случва пред очите на други хора, на близките ми. Не мога да живея повече по този начин, за мен спокойствието е важно нещо, притеснена съм за живота и здравето си и това на детето ми, искам то да живее в нормална среда, без побои и насилие. Извършеният акт на насилие е причината, да не се отказвам повече от съдействието на съда. Всеки път прощавам, като се надявам, че ще промени отношението си към мен, но това не се случва. Считам, че с поведението си ответника, осъществи спрямо мен състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, във формите му на физическо насилие и психическо насилие.“

В молбата молителката моли съда постанови решение, с което да да издаде заповед за незабавна защита, с която, на основание чл. 5 ал.1, от ЗЗДН:

- да задължи извършителя С. Т. Т., с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо мен - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

- да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН **********, да я приближава в това число, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих при условия и за срок, определени от съда - чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН;

- да задължи извършителя С. Т. Т. с ЕГН ********** да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда - чл. 5, ал.1, т. 4 от ЗЗДН.

Разпечатката съдържа 22 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/195d59be-beca-4f6e-93d1-a08b94bd3857