Решение № 14 от 13.01.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр. Добрич, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500456 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни жалби:

-въззивна жалба от „Юробанк България“ АД-гр.София срещу решение №107/30.04.2025 г.,поправено с решение №157/05.08.2025 г.,по гр.д.

№331/2024 г. на Каварненския районен съд в частта,с която банката-въззивник е осъдена да заплати на всеки един от двамата ищци-Т. С. Б. с ЕГН ********** от *** и Ц. В. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от по 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за всеки един от тях,представляваща неимуществени вреди за претърпени душевни болки и страдания по повод наложена възбрана и предприети принудителни мерки по принудително изпълнение срещу техния имот,ведно със законната лихва от 24.06.2024 г.,до окончателното изплащане на сумата,респ. в частта,с която банката-въззивник е осъдена да заплати на Т. С. Б. и Ц. В. Б. разноски по делото;

-въззивна жалба от третото лице-помагач на страната на ответника по делото „Юробанк България“ АД-гр.София,а именно от ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС,срещу решение №107/30.04.2025 г.,поправено с решение 1

№157/05.08.2025 г.,по гр.д.№331/2024 г. на Каварненския районен съд в неговата цялост,с което е признато за установено по предявения от Т. С. Б. с ЕГН ********** от *** и Ц. В. Б. с ЕГН ********** от *** срещу С. Г. Н. с ЕГН ********** от *** и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 с адрес *** иск с правно основание по чл.440 от ГПК вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК,че ищците са единствени собственици на ДВОРНО МЯСТО с площ по нотариален акт от 1220 кв.м., а по скица - с площ от 1997 кв.м.,имот с идентификатор ****,и построените в него ЕДНОЕТАЖНО

ЖИЛИЩЕ с площ от 108 кв.м.,с мазе от 12 кв.м.,с идентификатор ****.1,едноетажна второстепенна постройка с площ от 52 кв.м.,с идентификатор ****.2,и второстепенна постройка с площ от 25 кв.м.,с идентификатор ****.3,с административен адрес ***;

„Юробанк България“ АД-гр.София е осъдена да заплати на всеки един от двамата ищци-Т. С. Б. с ЕГН ********** от *** и Ц. В. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от по 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за всеки един от тях,представляваща неимуществени вреди за претърпени душевни болки и страдания по повод наложена възбрана и предприети принудителни мерки по принудително изпълнение срещу техния имот,ведно със законната лихва от 24.06.2024 г.,до окончателното изплащане на сумата,респ. „Юробанк България“ АД-гр.София и С. Г. Н. са осъдени да заплатят на Т. С. Б. и Ц. В. Б. разноски по делото в размер на 2 250 лв.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на ЧСИ Л.

Т. с район на действие ДОС и Агенция по геодезия,картография и кадастъргр.София като трети лица-помагачи на страната на ответника „Юробанк България“ АД-гр.София.

Въззивникът „Юробанк България“ АД-гр.София счита решението на КРС в обжалваната част по исковете на плоскостта на непозволено увреждане за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.Не било доказано противоправно поведение на банката и каквато и да било вина на същата за настъпване на твърдяните вреди.Възбраната върху процесния имот била наложена по инициатива и под отговорността на ЧСИ Л. Т. в рамките на правомощията й по чл.18 от ЗЧСИ,като банката не била уведомена за възраженията на ищците в хода на изпълнителното производство.Узнала за тях едва с връчване на исковата молба по настоящото дело и поискала вдигане на възбраната върху имота на ищците.Налагането погрешно на възбрана върху 2 имота на ищците било следствие от неправилно въведени в кадастралните регистри данни за собствеността на имота.Принудително изпълнение спрямо имота обаче не било предприето,опис не бил извършен,възбраната не представлявала пристъпване към изпълнение,а само обезпечителна мярка.За действителния собственик не можело да настъпят вреди от възбраната,като същият разполагал със средства за защита-да иска от съдебния изпълнител да вдигне погрешно наложената възбрана или да обжалва действията му.Липсвали доказателства за противоправно поведение на банката и за причинно-следствена връзка между действията на банката и вредите.Вредите не били доказани предвид липсата на годни доказателства за твърдяните последици върху здравето на ищците.Присъденото обезщетение било завишено по размер и не отговаряло на действителните вреди,ако такива изобщо били настъпили.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на исковете за непозволено увреждане или за намаляване размера на обезщетението.Претендират се от банката и сторените от нея в двете инстанции разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът ЧСИ Л. Т. намира решението на КРС за недопустимо в частта на произнасянето по исковете на основание чл.440 от ГПК,като развива подробни доводи за недопустимост на тези искове.В частта на произнасянето по исковете за обезщетения намира решението за неправилно поради неизследване от съда наличието на предпоставките от фактическия състав на непозволено увреждане.Не били доказани противоправност в действията на съдебния изпълнител,негова вина,настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищците,причинно-следствената връзка между налагането на възбрана и твърдените вреди.Размерът на присъденото обезщетение бил необоснован.Настоява се за обезсилване на решението в частта относно исковете по чл.440 от ГПК като недопустимо и за отмяната му в частта относно исковете за непозволено увреждане като неправилно.

В писмени отговори на двете жалби и в хода на въззивното производство въззиваемите Т. С. Б. и Ц. В. Б. изразяват становище за неоснователност на жалбите и настояват за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от тях разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд 3 установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът „Юробанк България“ АД-гр.София е получил препис от първоинстанционното решение на 12.05.2025 г.,а жалбата му срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на 22.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.05.2025 г.-забел.26.05.2025 г. е неприсъствен ден;въззивникът ЧСИ Л.Т. е получила препис от първоинстанционното решение на 13.05.2025 г.,а жалбата й срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на 27.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.05.2025 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /съответно главна и подпомагаща страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледани по същество,същите са основателни.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е недопустимо в частта на произнасянето по исковете на основание чл.440 ал.1 от ГПК и подлежи на обезсилване,респ. в останалата част е допустимо.В допустимата си част /в частта на произнасянето по исковете за непозволено увреждане/ решението е неправилно и подлежи на отмяна.Съображенията за горните изводи са следните:

Гр.д.№331/2024 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.

№2270/17.07.2024 г.,уточнена с молба вх.№3403/30.10.2024 г. /на лист 35 от делото на КРС/,с която са предявени от Т. С. Б. с ЕГН ********** от *** и Ц.

В. Б. с ЕГН ********** от *** срещу С. Г. Н. с ЕГН ********** от *** и „Юробанк България“ АД,ЕИК 000694749,със седалище и адрес на управление *** субективно и кумулативно обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове,както следва:

1./отрицателни установителни искове на основание чл.440 ал.1 от ГПК,предявени от Т. С. Б. и Ц. В. Б. срещу С. Г. Н. и „Юробанк България“ АДгр.София,за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът С. Г. Н.-длъжник по изп.д.№20247370400329 по описа на ЧСИ Л.

Т. с район на действие ДОС-не е собственик /изцяло или в ид.части/ на 4 недвижим имот,спрямо който е насочено принудително изпълнение за събиране на парични вземания по цитираното изпълнително дело,представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 1 220 кв.м,а по скица-с площ от 1 997 кв.м,съставляващ поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на ***,ведно с построените в него едноетажно жилище с площ от 108 кв.м,с мазе от 12 кв.м-сграда с идентификатор ****.1 по кадастралната карта,едноетажна второстепенна постройка с площ от 52 кв.м-сграда с идентификатор ****.2 по кадастралната карта и второстепенна постройка с площ от 25 кв.м-сграда с идентификатор ****.3 по кадастралната карта-имот с административен адрес ***,***;

2./искове на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД,предявени от Т. С. Б. и Ц. В. Б. срещу „Юробанк България“ АД-гр.София-взискател по изп.д.№20247370400329 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС,за осъждане на ответната банка да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение в размер на по 2 500 лв /1 278,23 евро/ за претърпени от същите неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ вследствие неправомерно наложена възбрана и предприето принудително изпълнение спрямо процесния недвижим имот по цитираното изпълнително дело,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 24.06.2024 г.,до окончателното им изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ищците са наследници по закон на С. Т.ов Б.,починал на 07.08.2010 г.,съответно син и съпруга на последния.Приживе наследодателят им закупил процесния недвижим имот-договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт №70,т.І,д.№72/1965 г. на Балчишки народен съд.Собствеността преминала след смъртта му изцяло в патримониума на ищците по силата на наследственото правоприемство.Ищците били изненадани,когато на 24.06.2024 г. получили съобщение от ЧСИ Л. Т.,че е образувано изп.д.№20247370400329 срещу длъжника С. Г. Н.,който се явявал съсобственик на процесния имот.Съобщено им било,че върху имота е наложена възбрана,че е насрочен опис на същия,както и че имат право да участват в проданта и да закупят идеалните части на длъжника.След като получили от кантората на ЧСИ справка от СГКК за техния имот и разбрали,че като собственици на имота са вписани техният наследодател С. Т.ов Б. с 1/2 ид.ч. и наследодателят на длъжника по изпълнението Г. С. Н. с 1/2 ид.ч.,се снабдили с нотариалния акт на втория 5

/нотариален акт №93,т.І,д.№104 от 30.03.1997 г. на БРС/.От последния установили,че същият касае имот различен от процесния.За ищците бил налице правен интерес да предявят искове по чл.440 от ГПК срещу взискателя и длъжника по изпълнението,които на практика оспорвали правата им върху процесния имот,за да отрекат правата на длъжника върху имота.Предприетите от взискателя действия по принудително изпълнение спрямо имота разтревожили много ищците,като същите първоначално мислели,че ще им се отнеме целият имот;тежко изживели случилото се-не можели да спят,били неспокойни,като особено негативно било отражението върху ищцата Ц.

Б.,която била на 82 години,цял живот живяла в процесния имот и не притежавала друго жилище.Взискателят бил посочил способа за принудително изпълнение спрямо имущество на ищците като трети на изпълнението лица,поради което съгласно чл.440 ал.3 от ГПК именно той отговарял за причинените на ищците неимуществени вреди.

Ответникът С. Г. Н. не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените срещу него искове по чл.440 ал.1 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът „Юробанк България“ АДгр.София изразява становище за неоснователност на исковете.Банката всъщност не оспорва правата на ищците върху процесния имот,както и факта,че длъжникът С. Г.Н. не участва в собствеността върху него.Обяснява,че никога не е имала претенции спрямо имущество на ищците и не е възлагала на ЧСИ каквито и да било действия спрямо такова.Възбраната върху имота на ищците била погрешно наложена вследствие неправилно въведени в кадастралните регистри данни за собствеността,получени при извършената от ЧСИ справка в СГКК-гр.Добрич.От своя страна ЧСИ действал въз основа на правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ и не се консултирал с банката за всяка обезпечителна мярка по изпълнителното дело.Възбраната всъщност не представлявала пристъпване към изпълнение при липса на извършен опис на имота.Същата била обезпечителна мярка,целяща да предотврати разпореждането с имота от страна на длъжника.За да е налице пристъпване към изпълнение,било необходимо да се извърши опис на възбранения имот.В този смисъл по изпълнителното дело не били извършени незаконосъобразни действия нито от страна на банката,нито от страна на 6