Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 23.10.2019, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 637/2019
Вид
Решение № 392
Подписан
23.10.2019
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ, ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 392

23.10.2019 г. град Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд – Хасково, граждански състав, на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

2.

МИЛУШ ЦВЕТАНОВ, секретар: Р.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш

Цветанов в.гр.д. № 637 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 471/11.07.2019г., постановено по гр.д. №84/2019г. по описа на Районен съд - Хасково са уважени предявени от А.Б.О. *** АД с ЕИК:*********, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ, съответно - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 035/14.11.2018г. на изпълнителния директор на дружеството, и за възстановяването на А.О. на заеманата от нея преди уволнението длъжност *** в „МБАЛ –***“ АД, ***. Със същото решение е отхвърлен искът й с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение в размер 6396 лева за времето, през което е останала без работа - периода от 15.11.2018г. до 15.05.2019г. Ищцата и ответникът са осъдени да си заплатят взаимно разноски, съответно 166,67лв. и 333,33лв. – съразмерно на резултата от спора в инстанцията, като ответникът е осъден да заплати и сумата от 160лв. - за държавни такси по делото, и 5лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й.

Страната „МБАЛ –***“ АД е останала недоволна от частта на решението, касаеща исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т.2 КТ и го обжалва в законоустановения срок. Във въззивната й жалбата, подадена чрез процесуалния представител – адв. З.З., се изтъкват оплаквания за неправилност на съдебния акт относно произнасянето по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради незаконосъобразност, необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се избирателно съобразяване на доказателства от районния съд, довело до неправилни изводи относно принадлежност на ищцата към синдикалното ръководство на Национален синдикат „Закрила“ и неполучено предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението й. Въвежда се довод за недоказаност от страна на ищцата, че именно тя е секретарят, по смисъла на §1, т.6 от допълнителните разпоредби на КТ, който се ползва от защитата при уволнение. По аргумент от твърдение за злоупотреба с право на синдикална закрила се сочи презумпция за мълчаливо съгласие на ръководството на НС „Защита“, заради положени необходими и разумни усилия и даден срок от страна на „МБАЛ- ***“ АД за получаването на такова съгласие. Въвежда се довод, че писменото уведомление, с което е отказано съгласие за уволнение, не удостоверява изразена от колективен синдикален орган воля. На база твърдения за необоснованост и тенденциозност се сочи нарушение на принципа на равенство на страните в процеса (чл.9 ГПК). Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 като неоснователни. Претендират се разноски.

В депозирания в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от процесуалния представител на А.О., подадената въззивна жалба се оспорва при съображения за нейната неоснователност и недоказаност. Твърди се, че в тежест на болницата е да докаже преодоляване на закрилата от уволнение и след като тя е изпратила запитване в този смисъл до НС „Защита“, е била дължала да поиска от организацията и уточнение дали работникът влиза в кръга на закриляните лица. Сочи се, че поставянето от страна на болницата спрямо НС „Закрила“ на собствен срок за отговор на отправеното искане за съгласие за уволнение е незаконосъобразно предвид императивния характер на нормата на чл. 333, ал.3 КТ.

Страната

А.Б.О. е останала недоволна от частта на решението, касаеща иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и също го обжалва в законоустановения срок. С жалбата подадена отпълнимощника й - адв.

Я. Х., първоинстанционното решение се атакува като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ. Твърдят се нарушения на чл. 235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 от ГПК, във връзка с неоснователно и необосновано недопускане от страна на районния съд на доказателство, сочено за такова по смисъла на чл.147