Определение № 969 от 22.11.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 690/2024
- Вид
- Определение № 969
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.411 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969 гр. Ловеч, 22.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500690 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 418, ал.5. ГПК.
С разпореждане №942/2.10.24 г. постановено по ч.гр.д.№602/24 г. по описа на РСЛуковит е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Т. Ц. Д. от ****, като е указано на заявителя че в 1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ.
Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 942/02.10.2024 г. на РС– Луковит по ч.гр.д. № 602/2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника Т. Ц. Д.. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията по Договор за кредит № 705344*****, е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Цитира съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се 1 установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК и могат да се установят евентуално в исков процес. Излага, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 1 311,22 лева, от които 1000.00 лева предоставени на кредитополучателя, 1 179,82 лв. – преведени за заплащане на застрахователна премия към застраховател по избрана от длъжника застраховка „Банк пакет 3 сметка“ и 131,40 лв. преведени за заплащане на застрахователна премия към застраховател по избрана от длъжника застраховка „Банк пакет 3 кредит“. Посочва, че общата сума по кредита е 1776,16 лева, която включва размера на отпуснатия финансов ресурс от 1 311,22 лева и уговореното възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит в размер на 40.93 % ГЛП. Сочи, че съгласно чл. 10 ГПР е 49.01%, като изтъква, че в чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит е посочено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. Изтъква, че в чл. 19 от Договора за кредит изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което еднозначно показва, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита.
Изтъква, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци във формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя Посочва, че понастоящем длъжникът е заплатил общо 527,65 лв. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми, като в уславята на евнетуалност да се присъди чистата стойност по кредита.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.
Ловешки окръжен съд като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна.
В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава. В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е 2 започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Луковит от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Т. Ц. Д., с настоящ адрес: ****, в качеството на кредитополучател за сумата 1022,38 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 70534*****/24.07.2023 година, договорна лихва в размер на 189,75 лева за периода 25.01.2024 година до 20.08.2024 година; обезщетение за забава в размер на 107,30 лева за периода от 25.01.2024 година до 11.09.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за сумата 26,39 лева - разноски по делото за платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Приложени към заявлението са пълномощни 2 бр, извлечение от счетоводните книги, договор за потребителски кредит,списък на разноските, обр.разписка за изпратено уведомление и самото уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост.
С Разпореждане № 942/02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 602/2024 г., РС Луковит е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че клаузите, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии, са очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗПП.
Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за незабавно изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
В случая, след като длъжникът има качеството на потребител, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 60 ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Поради това, че заповедното производство по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери дали представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да 3 бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо. Изявлението на кредитора, че поради настъпването на обективните предпоставки - спиране на плащането, е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника на дата 20.08.2024 г.и това е видно от приложените към заявлението писмени документи (писмо с обратна разписка). Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите. В конкретния случай видно от приложеното заявление-декларация за установяване на договорни отношения формално заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита за два вида застраховки Банк пакет 3 сметка и Банк пакет 3 кредит +сметка, със застрахователна премия в общ размер на 311,22 лева, представляваща 33,12 % от главницата (1000 лева) по кредита, която видно от представения погасителен план е включена като компонент, формиращ главницата по договора, финансиран от кредитора.
Клаузата за заплащане на застраховки, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Макар и формално договорът за застраховка да не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, както е посочено в чл. 19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка. Освен това няма данни кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на договора, като средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати представляват разход по кредита и го оскъпяват.
Следователно сумите за застраховки следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР по кредита. В противовес с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изключването на този разход в договора при изчисляването на ГПР, като не е посочено точно и разбираемо какво включва той.
При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По отношение на претендираните главница и лихви настоящата инстанция счита, че заявлението и приложените към него писмени доказателства и документ по чл.417 т.2 от ГПК не установяват подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в заповедното производство, с оглед нищожността на горните клаузи и извършените плащания по договора, не е възможно да се установи размерът на дължимите и неплатени суми като главница и лихви договорна и мораторна.
Разпечатката съдържа 22 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1959cd49-7687-4ff3-b5f7-406318fafe95