Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31348 от 27.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44210/2025
Вид
Определение № 31348
Подписан
27.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31348 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110144210 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от К. Т. С. срещу С. С. К., която съдът намира за нередовна, поради което на страната следва да бъдат дадени указания. За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Ищцата е отправила искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, което съдът намира за относимо и необходимо, поради което същото следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането на ищцата за допускане на съдебнооценителна експертиза по посочените в исковата молба въпроси, както и служебно формулирани от съда.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба. Доколкото съшият не е уточнил съгласно изискването на чл.156, ал.1 ГПК за кои точно обстоятелства се иска разпит на двама свидетели, съдът намира, че на същия следва да бъде предоставена възможност да конкретизира искането си.

Следва да бъде уважено като допустимо и относимо с оглед наведените възражения искането на ответника за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с посочената в отговора на исковата молба информация.

Произнасянето по отправеното от ответника искане за задължаване на ищеца да представи посочените от него документи следва да бъде отложено за извършване на преценка относно неговата необходимост с оглед събраната посредством издадените на страната съдебни удостоверения информация.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с молба с препис за насрещната страна да посочи дали претендираната от нея сума в размер на 1 227,10 евро /2 400 лева/ представлява обезщетение за ползването на притежаваните от нея 66% идеални части от процесния имот.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.10.2026г. от 14:30ч. часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата - препис и от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищцата, при режим на довеждане, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, като УКАЗВА на същата, че в случай, че не доведе допуснатите й свидетели в откритото съдебно заседание, без наличие на обективна и уважителна причина за това, доказана по надлежния ред, определението, с което същите са допуснати ще бъде отменено.

ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза, която след проучване на необходимите документи и извършване на оглед на място, да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и следните служебно формулирани от съда: 1. Какво е разположението на поземлен имот с идентификатор *** спрямо поземлен имот с *** и имали ясно очертана граница между същите. 2. Има ли изградени сгради в посочените имоти, съответно какви и колко на брой 3. Осигурени ли са условия за паркиране на автомобили в поземлен имот с идентификатор ***. и 3. По какъв начин се осъществява достъпът с автомобил до сграда с идентификатор ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 евро, вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н., тел. *****, като същата бъде призована след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да конкретизира фактите и обстоятелствата, които ще установява с разпита на поисканите от него двама свидетели, като уточни връзката им с предмета на настоящото дело и предявения от ищцата иск.

ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите от ответника съдебни удостоверения след представяне на проект и заплащане на дължимата държавна такса.

ОТЛАГА произнасянето по отправеното от ответника искане за задължаване на ищцата да представи посочените в отговора на исковата молба документи.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. №9061/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявен по реда на чл.422 ГПК е иск с правно основание чл.59, ЗЗД от К. Т. С.

2 срещу С. С. К. за заплащане на сума в общ размер от 1 227,10 евро /2 400 лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на УПИ XI-7а кв. 538, находящ се в *******, нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор ***, за периода от 06.02.2024г. до 06.02.2025г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9061/2025г.

Ищцата твърди, че е собственик на 66% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XI-7а, кв. 538, по плана на м. ГГГЦ-Зона Г-12, находящ се в ******, като останалите 34% ид.ч. от поземления имот са били отчуждени за общинско жилищно строителство и предадени на ССП „Софжилфонд“ – район „В. Левски“, съгласно Заповед 3 РД-57-104 от 12/12/2018г. Заявява, че ответникът е ползвал лично, без да е налице правно основание за това, имота, като ежедневно е паркирал автомобил марка „Митцубиши“, с рег.******, в неговите граници. Счита, че по този начин същият се е обогатил за нейна сметка, спестявайки си разходи за паркиране. Поддържа, че от своя страна, тя е обедняла, тъй като е била лишена от възможността да ползва имота си лично или чрез трето лице, като извлича доходи от него. Намира, че обедняването й се съизмерява с пазарния наем за паркомясто в центъра на гр. София. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения иск и признаване за установено, че ответникът й дължи сумата, с която неоснователно се е обогатил.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва предявения иск по основание и размер. Отрича да е ползвал имота за паркинг, като признава, че се е случвало да спира за кратко време /10-15 минути/ в непосредствена близост до построената в него жилищна сграда, за да разтоварва автомобила, като счита, че това не възпрепятствало по никакъв начин ползването на същия от страна на ищцата. Заявява, че нито ищцата, нито мъжът, с който тя живее на семейни начала- А., не са имали претенции към него и не са му правили забележки относно спирането в имота. Разяснява, че на основание наследство и замяна притежава ½ ид.ч. от съседния поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради. Сочи, че със съсобственика си- Столична община, са си разпределили правото на ползване върху построените в него сгради, като той ползвал първия етаж от сграда с идентификатор *** като офис, който посещавал за няколко часа през седмицата. Поддържа, че достъпът до него можел да бъде осъществен с автомобил само с преминаване през процесния имот. Отбелязва, че между двата имота не съществува ясна имотна граница, като на място незастроената им площ изглежда като едно общо вътрешно дворно пространство /вътрешен двор/, заключено между построените в двата имота сгради. В условията на евентуалност, ако бъде прието, че спирането в имота представлява ползване, твърди, че същото се осъществява със съгласието на Столична община, която притежава останалите 34% 3 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***. Отделно от това, сочи, че собствениците на апартаменти от построената в него жилищна сграда също са му предоставили възможност да спира в него. Предвид посоченото, счита, че за него е било налице правно основание да осъществява твърдяното от ищцата ползване на имота през процесния период. Отделно от това, твърди, че правото на ползване върху целия имот е предоставено на собствениците на самостоятелни жилища в построената в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** и тяхното право на ползване изключва правото на ползване на ищцата. В тази връзка излага съображения, че сградата е била построена в одържавен имот в резултат на учредено по реда на Указ №115 от 1954г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство право на строеж, което включвало освен правото да се построи сградата, така и правото да си ползва незастроената част от парцела.

Предвид посоченото, поддържа, че с реституцията на имота през 1993г. на бившите собственици е възстановена единствено „голата собственост“ върху имота, поради което ищцата няма право да ползва имота. По отношение на претендирания размер на обезщетение сочи, че в процесния имот няма разчертани и обособени паркоместа, липсва осветление, вода, видеонаблюдение и регламентиран достъп от уличната мрежа, липсва покрив, който да защитава пространство от атмосферни условия, поради което счита, че няма как същият да се съизмерява със средния пазарен наем за паркомясто в центъра на гр. София, било то и външно. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищцата е да установи притежаваните от нея права върху процесния имот, фактическото ползване на последния от страна на ответника през исковия период, своето обедняване, съответно обогатяването на ответника и наличието на връзка между тях, липсата на основание за имущественото разместване, както и размера на сумата, с която е обедняла, тъй като не е реализирала полза от притежаваното си право върху имота.

В тежест на ответника е да установи възраженията си, в това число, че не е ползвал процесния имот през исковия период, респективно наличието на основание за неговото ползване.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспоро и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищцата притежава 66% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XI-7а, кв. 538, по плана на м.

ГГГЦ-Зона Г-12, находящ се в ******.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и 4 да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5