Решение № 11044 от 27.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11044 гр. С., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110153450 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Д. Х. Н. твърди, че работил при ответника ФИРМА на длъжност „домакин в сектор .............. към отдел ................., като трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като не му е връчено своевременно предизвестие и не е сформирана комисия, пред която да предаде водещото му се имущество. Поддържа, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата от него преди прекратяването на трудовия договор длъжност „домакин в сектор .............. към отдел ................., както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 9495,18 лв. за периода от 08.07.2022г. до 08.01.2023г ., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.10.2022г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че 1 уволнението е законосъобразно извършено. Излага доводи, че процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е извън обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно – че към момента на сключване на трудовия договор ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Безспорно между страните, а и от приетите по делото трудов договор № 5364р-20486 от 15.06.2016г. и акт за встъпване в длъжност от 04.07.2016г. се установява, че са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „домакин в сектор .............. към отдел ................. /съгласно допълнително споразумение за изменение на трудов договор №5364р-6854 от 06.04.2021г./ при ответника. Не се оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 1319 от 17.06.2022г., връчена на ищеца на 01.08.2022г.

Видно от съдържанието на процесната заповед за прекратяване на трудовия договор е, че правоотношението между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен страж и възраст. Съгласно чл.328 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, а съгласно нормата на чл.335, ал. 2 КТ трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието – т. 1, а при неспазен срок на предизвестието – с изтичане на съответната част от него – т. 2. В настоящия случай доколкото е безспорно между страните обстоятелството, че на 01.08.2022г. работодателят е връчил на работника предизвестие за прекратяване на правоотношението №12768 от 20.06.2022г. и едновременно с това и Заповед №1319 от 17.06.2022г., с което е направил писмено 2 волеизявление, че няма да спази срока на предизвестието, то следва да се приеме, че именно от тази дата – 01.08.2022г. е прекратено трудовото правоотношение между страните при неспазен от работодателя срок на предизвестието. Ирелевантна е посочената, както в предизвестието, така и в заповедта дата, от която работодателят е посочил, че ще счита за прекратено трудовото правоотношение – считано от 08.07.2022г., доколкото съобразно горепосочените мотиви и чл.335, ал.2 КТ при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, същият се счита прекратен с изтичане срока на предизвестието, а при неспазен срок на предизвестието – от момента на достигане на писменото волеизявление на работодателя за прекратяване на договора до работника – в случая на 01.08.2022г.

Законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право – в случая дали е налице фактическият състав на чл. 328, ал.1, т. 10б КТ – към момента на сключване на трудовия договор ищецът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От събраните по делото писмени доказателства – Заповед № 8121К-1908 от 16.09.2014г., издадена от министъра на .............., производствена характеристика с рег. № 5364р-18688 от 24.09.2021г. и списък на служителите, чието служебно или трудово правоотношение е възникнало след като са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст (по ЗДСл и КТ) към месец февруари 2022г., издаден от дирекция „Човешки ресурси“ към .............. и приложен към писмо с рег. № 8121р-10290 от 25.05.2022г., адресирано до директора на ФИРМА, се установява, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 29.09.2014г., т.е. преди датата на сключване на процесния трудов договор от 15.06.2016г. Това обстоятелство се подкрепя и от писмо с изх. № 22077474 от 01.09.2022г. на Изпълнителна агенция ................, Дирекция .............. – Я., в което е констатирано, че ищецът е придобил и упражнил право на пенсия по чл.69, ал. 2 КСО на 29.09.2014г., поради което е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.

С императивната разпоредба на чл. 333 КТ законодателят поставя изискване към работодателя за законосъобразното упражняване на правото му едностранно да прекрати трудовото правоотношение в хипотезите на чл. 328, 3 ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на субектите по ал. 1 на същата норма, а именно писмено да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда, а спрямо субектите по т. 2 и т. 3 и след взето мнение на ТЕЛК – чл. 333, ал. 2 КТ. Цитираната норма изчерпателно посочва хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение, при които се изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, сред които не е основанието по чл.328, ал.1, т.10б КТ, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание работникът или служителят, нормата на чл. 333 КТ не е приложима.

С оглед изложеното, съдът намира извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за законосъобразно, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.

Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „домакин в сектор .............. към отдел ................. и за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение за периода от 08.07.2022г. до 08.01.2023г. в размер на 9 495,18 лв., следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал. 8 ГПК.

С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Х. Н., ЕГН **********, срещу ФИРМА, адрес: гр.С., бул.„Кн. М. Л.“ №.... , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1319 от 4

17.06.2022г. на директора на ФИРМА, връчена на работника 01.08.2022г., на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „домакин в сектор .............. към отдел ................. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225 КТ за заплащане на сумата от 9 495,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.07.2022г. до 08.01.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Х. Н., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, адрес: гр. С., бул. „Кн. М. Л.“ №...., сумата от 100 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 27.06.2023г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5