Решение № 4158 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4158 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110202861 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувана е по жалба на П. Б. П. срещу наказателно постановление (НП) № 8267 от 19.07.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за на нарушение на чл.139, ал.1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.„В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като материалният закон е приложен неправилно и е налице съществено нарушение на императивни процесуалноправни норми. Жалбоподателят смята, че ако водачът е следвало да носи административна отговорност, то същата е трябвало да бъде по друг закон и в друга хипотеза, което по своята същност силно затруднява правото на защита на конкретния извършител на нарушението. Сочи се още, че са допуснати съществени нарушения на процесуалноправни норми, изразяващи се в това, че нарушението не е описано в пълнота. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното 1 наказателно постановление или за изменение на същото в частта относно наложеното наказание. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в същата съображения и иска от съда да отмени наказателното постановление. Прилага списък с претендирани разноски в размер на сумата от 450 лв.(четиристотин и петдесет лева).

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител; в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли за НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения по същество в подкрепа на тезата. Прави се искане за юрисконсултско възнаграждение и се възразява по адвокатско такова поради прекомерност в случай, че е над минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 19.10.2022 г., жалбоподателят П. Б. П., с работодател „*****“ ООД, заема длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.

На 19.06.2023 г. в 10:40 часа на път II-18, км 33 в посока Казичене – бул.

„Цариградско шосе“ жалбоподателят управлявал и извършил превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „***“ с рег. номер **********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на бетонна смес.

При извършена на горепосоченото време и място проверка от св.Е. Л.

С., инспектор в отдел КРПМ към дирекция АРОК при АПИ, е установено, че жалбоподателят извършва превоз на бетонна смес, видно от експедиционна бележка с № *****, заявка № ***** и дата 19.06.2023 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено на място измерване с техническо средство, а именно електронна мобилна везна, модел PW-10 № K0200007 за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка № 1304/18/5м, при което се констатира, че са превишени максимално 2 допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 от 2001 г., както следва: при измерено разстояние между осите 1.40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24.300 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 5.300 тона и превозното средство е тежко.

Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.„В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС-то е тежко. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009850 от 19.06.2023 г., подписан от нарушителя, като на последния на място е връчен препис от акта, удостоверено с разписка от същата дата.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 8267 от 19.07.2023 г. от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за на нарушение на чл.139, ал.1, т. 2, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.„В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Е. Л. С.; трудов договор от 19.10.2022; свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка „***“ с рег. № **********; експедиционна бележка, както и от останалите материали по делото. Показанията на свидетеля С. се оценяват като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел става ясно, че именно той е извършил проверката и е съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелят пресъздава обстоятелствата по случая и извършената проверка. Приобщените писмени 3 доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл.84 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна – в частта относно твърдяна несправедливост на наказанието, поради което атакуваното с нея НП следва да се измени относно размера на наложената глоба.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетел и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

На жалбоподателя П. Б. П. е предявено административно обвинение за това, че на 19.06.2023 г. в 10:40 часа е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 5, б.

„В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно разпоредбата на чл.139,

4 ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от МРРБ, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Във връзка с тази разпоредба се разглежда нормата на чл.7, ал.1, т.2, б.„В“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която ясно определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, а именно от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3". С оглед цитираната до тук нормативна уредба от обективна страна се установява по категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство /процесното такова/ към момента на проверката е било „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11, докоркото при измерено разстояние между осите 1.40 метра сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 24.300 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона и превишаването е било с цели 5.300 тона.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът П. Б. П. е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на „тежко“ такова и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма изискуемото разрешително. Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че немалък брой места от пътната инфраструктура са забранени за преминаване от МПС над определени стойности за товар, поради което всеки един правоспособен шофьор от съответната категория, и особено професионалните такива, са длъжни да знаят какво е натоварването на превозното средство, което управляват, за да съобразят това. В противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. В конкретния случай жалбоподателят е знаел, че управляваното ППС е с надвишени стойности на 5 натоварване, което се подкрепя несъмнено и от представената по делото експедиционна бележка, но въпреки това се е качил на него и в качеството на водач на МПС се е движил по пътя. Обстоятелството, че е управлявал превозното средство като работник при „*****“ ООД, не може да изключи отговорността му като водач на автомобила, тъй като незаконосъобразните заповеди на работодателя не следва да бъдат изпълнявани от работника.

Затова съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя в посока незаконосъобразност и необоснованост на постановеното наказателно постановление, и ги разгледа на плоскостта на изграждане на защитна версия.

При така установените факти по случая за извършеното нарушение административнонаказващият орган АПИ е санкционирал водача, като е приложил разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата. Съдът намира жалбата за основателна в частта относно размера на наложеното наказание. Към датата на извършване на нарушението законът предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 500 до 3000 лева, в който диапазон следва да се индивидуализира административнонаказателната отговорност на конкретния деец съобразно данните за неговата личност, обществената опасност на деянието и на дееца и наличните смекчаващи и/или отегчаващи вината на извършителя обстоятелства. В настоящия случай от доказателствата по делото става ясно, че нарушението е осъществено при изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, което следва да бъде взето предвид като смекчаващо неговата отговорност. Отделно от това липсват обстоятелства, които да се оценят като отегчаващи, както и поради които да се приеме, че случаят се отличава с повисока обществена опасност в сравнение с други подобни случаи още повече, че самият наказващ орган е посочил, че се касае за първо по ред нарушение от страна на жалбоподателя. При това положение според настоящия съдебен състав справедливо по размер се явява единствено наказание, определено към минималния размер, предвиден от законодателя, а именно в размер на сумата от 500 (петстотин) лева. Затова НП следва да се измени в частта относно наказанието, като същото се намали от 1 500 лева на 500 лева.