Решение № 414 от 09.03.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№

414 гр.

Русе, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Десислава Великова при секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора…………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 6545 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД .

Ищецът „Аристон – С“ ООД твърди, че по възлагане от страна на ответното дружество „ 3 – ЕС 80“ ЕООД, с получени от него материали, скроил и подлепил 472 броя дамски жакети с дълъг ръкав, които предал на възложителя на два пъти – на 07.10.2019 г. и 09.10.2019 г. За вложения труд за изпълнението на поръчката издали фактура № 012692/09.10.2019 г. на обща стойност 2140,99 лева с ДДС, като определената на база изразходвано време единична цена била 3,78 лева без ДДС. Въпреки че изпълнили поръчката в срок заявяват, че ответното дружество не им заплатило дължимото възнаграждение. Искат да бъде осъден ответника, да им заплати сумата от 2140,99 лева, за скроени по възлагане от страна на ответното дружество и с негови материали, 472 броя дамски жакети с дълъг ръкав, съгласно данъчна фактура № 012692 от 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът “3-ЕС 80” ЕООД оспорва предявения иск по основание и по размер, като счита същия за неоснователен. Заявява, че не е възлагал по никакъв начин на ищеца каквато и да е работа, не е получавал от ищовото дружество скроени жакети с дълъг ръкав. Заявява, че не е подписвал представените с исковата молба стокови разписки.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи на: стокова разписка 143/7.10.2019 г., с която е удостоверено предаването и приемането на 121 бр. скроени жакети с дълъг ръкав; стокова разписка 144/9.10.2019 г., с която е удостоверено предаването и приемането на 351 бр. скроени жакети с дълъг ръкав и остатък плат, лепенка; данъчна фактура - №********** /09.10.2019 г., издадена от ищеца, с която е фактурирана извършена услуга

– скрояване на жакет на 472 бр. по единична цена 3,78 лв. без ДДС на обща стойност 1784,16 лв. без ДДС или 2140 лв. с ДДС; приемо-предавателен протокол от 04.10.2019 г. за предаване и приемане на материали – плат средно синьо за дамски сака „Сириус“ – 614 м и лепенка – 400 м, с който ответното дружество е предал на П.С.П. и съответно той доставил материалите в ищцовото дружество за изпълнение на възложената поръчка; електронна кореспонденция – 5 страници, водена между ищеца и представители на ответното дружество във връзка с възложената работа, се установява , че между ищеца „

Аристон –С“ ООД и ответника „ 3-ЕС 80“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение с предмет – скрояване и подлепване на 472 бр. дамски жакети с дълъг ръкав, по което възложител се явява ответника, а ищеца – изпълнител.

Съгласно заключенията на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза- счетоводствата на страните по делото били редовно водени, като процесната фактура била отразена в счетоводството на „Аристон –С“ ООД, същата била включена в дневник-продажби на дружеството за м.Октомври 2019г. и за нея бил внесен дължимия ДДС. Процесната фактура не била отразена в счетоводството на „ 3-ЕС 80“ ЕООД, не било ползвано право на данъчен кредит за нея и сумата по фактурата не била заплащана от „ 3-ЕС 80“ ЕООД. Стойността на вложения за изпълнението труд от страна на „Аристон –С“ ООД по процесната поръчка на база изразходвано време била 680,08 лв. без ДДС като в съдебно заседание вещото лице отговорило, че изложената в заключението стойност на вложения за изпълнение на поръчка труд е 680,08 лв., а другите компоненти били общо производствени разходи и печалба.

От справките , които е извършило в „Аристон –С“ ООД, вещото лице е установило, че 680,08 лв. била стойността на вложения труд, 648,66 лв. били допълнителните разходи или така наречените общо – производствени разходи и 455,43 лв. печалбата. Кроенето и подлепването на 472 бр. дамски жакети с дълъг ръкав било изпълнено от „Аристон –С“ ООД за 115 и половина работни часа от общо 12 работнички в дружеството.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.З.Д., Н.И.Г. и П.С.П..

Разпитаните по делото свидетелки - В.Д., заемаща длъжността „ Технически секретар“ от 2006 г и понастоящем във фирма „ Аристон –С“ ООД и Н. И. Г., заемаща длъжността „Технолог в кроялен участък“ в същата фирма изнасят данни, че познават лицето П.П. във връзка с извършената от ищцовото дружество работа по скрояване и подлепване на дамски жакет с дълъг ръкав „ Сириус“, като същият на 04.10.2019 г. при посещение в сградата на ищцовото дружество се бил представил с името П.П., бил казал, че идва от фирма „ 3-ЕС 80“ ЕООД и питал дали ищецът можел да скрои модела и на каква цена, като носел и модела със себе си. След консултация с управителката на „Аристон –С“ ООД относно възможността ищцовото дружество да извършат услугата, отговорили, че могат да скроят и подлепят детайлите на модела, но на този етап цена не могат да дадат, тъй като първо трябвало да извършат услугата, защото цената се формирала от определено време за изработката на модела.

Свидетелката Д. и П. си разменили телефонните номера с цел поддържане на контакт за по-нататък във връзка с поетата работа, а също така предоставила и имейл, на който възложителят изпратил бройките и кройките в нужния съвместим формат със системата на ищеца за кроене на модела. Материалите - платове и лепенки, били доставени от П. и разтоварени в ищцовото дружество в присъствието на свидетелката Г., като те били придружени с готов подписан документ, който документ й бил доставен лично от П., а тя била подписала другия екземпляр и го върнала на П.. В съдебно заседание при предявяване на приемо-предавателния протокол Г. е потвърдила, че това е същия документ, с който е приела материалите.

Свидетелката Д. твърди, че няколко пъти е провеждала телефонни разговори с П. във връзка със скрояването на модела и цената, като заявява, че цената щяла да бъде дадена след приключване с кроенето на модела. В съдебно заседание при предявяване на имейл – кореспонденцията, тя е заявила, че това е кореспонденцията по електронен път, която е била разменена във връзка с процесната поръчката.

И двете свидетелки твърдят, че скроените детайли на дамския жакет били предадени на П. на два пъти посредством стокови разписки, които били написани от Г.. Първото издаване на продукцията било извършено от Г., която при предявяване на стоковата разписка в съдебно заседание е потвърдила че е същата , която е съставила, че имената и подписа са нейни, че е предала екземпляр от нея на П. и че са издали кашоните с готовата продукция. Второто предаване на останалите детайли на скроените жакети и останалите материали от поръчката била извършила лично посредством втора стокова разписка от свидетелката Д., която при предявяване на стоковата разписка в съдебно заседание е потвърдила че е същата, че лично я била предала на П. и той я бил подписал. Твърди, че заедно с останалите материали и със стоковата разписка за предадените скроени детайли, била предала и процесната фактура, като същата я била сканирала и изпратила и на имейла, на който била осъществявана кореспонденцията помежду им. В последствие се бил обадил по телефона господин, който се бил представил за управител на фирма „ 3-ЕС 80“ ЕООД и се казал, че се обажда във връзка със скрояването на жакет „ Сириус“ по отношение на високата цена, която „ Аристон –С“ ООД са били дали и че той не можел да я плати, а цената която би могъл да плати, била 1 лев на бройка. По повод това на следващия ден била получила имейл от същото място, в който се предлагало цена за скрояване 1,40 лв./ бр. без ДДС. При предявяване на електронната кореспонденция в съдебно заседание, свидетелката Д. е потвърдила че това е същия имейл, на който е изпратила фактурата за скрояването и срока за плащането, по повод на което била получила телефонното обаждане от управителя на фирма „ 3-ЕС 80“ ЕООД , който се представил за такъв.

Разпитаният по делото свидетел - П.С.П. изнася данни, че е контактувал с фирма „Аристон –С“ ООД, че преди е работил във фирма „ 3-ЕС 80“ ЕООД, но към настоящия момент не работи там, който факт се подкрепя с приетото по делото писмено доказателство – удостоверение от ТД на НАП Варна, офис Русе, изх. № 2574 ≠ 1/28.01.2020 г, което сочи, че свидетелят бил в трудови правоотношения с ответника от 31.01.2019 г – до 1.07.2019 г. Към момента на извършване на услугата, той е бил с прекратени трудови правооотношения. Твърди, че „ 3-ЕС 80“ ЕООД са имали проблем с поръчката и че той се свързал с „Аристон –С“ ООД с цел да скроят и подлепят модела, като последните са се съгласили, но не са могли да дадат цена, като са казали, че такава ще договорят на по-късен етап. Твърди, че той бил взел необходимите материалите от „ 3-ЕС 80“ ЕООД с личната си кола и ги бил занесъл на „Аристон –С“ ООД , където при предаването им оставил приемо-предавателен протокол. При предявяване на приемо-предавателния протокол в съдебно заседание, свидетелят П. заявява, че не е съставял този документ, че подписа не е негов, че печата върху документа е на фирмата или от фирмата са му били дали подписан и подпечатан документ и той бил предал единият екземпляр заедно с платовете, а другият бил върнал във фирмата, което се потвърждава и от свидетелката Г. относно представянето на приемо-предавателния протокол за доставените материали по поръчката.

Твърди, че докато са изработвали поръчката, в продължение на една седмица ищцовото дружество не е дало цена, а едва в деня на вземането на готовата продукция е бил уведомен , че сумата била от порядъка на 3,87 лева.

Твърди, че е взел готовата продукция от „Аристон – С“ ООД, заедно с останалите материали и фактурата, която бил занесъл в „ 3-ЕС 80“ ЕООД и я предал в счетоводството и оттам нататък не знаел за каква цена са се договаряли, фирмите са си комуникирали по между си .

При предявяване в съдебно заседание на стоковите разписки, с които е получил готовата продукция, свидетелят П. е заявил, че на едната стокова разписка се е подписал, а на другата не е. Твърди, че първия път една жена е издавала стоката, другия път друга.

Твърди, че на първата поръчка е взел документа и го е предал, а след това и другите бройки, които са били в кашони е отишъл и ги е предал на работник от кроялното на фирма „З-ЕС 80“

ЕООД. Твърди, че е имало и други документи, които е предал и тях.

Заявява, че управителят на „3-ЕС

80“ ЕООД е бил през цялото време в течение на нещата – от момента, в който е започнал преговори с „Аристон С“ ООД да извършат услугата до получаването на скроените сака , той е знаел къде му е стоката, че тя е била получена и че тя е била продукция на ишлеме. Заявява, че с негово одобрение се е вършело всичко, единствено само по отношение на цената не е могъл да му отговори. Твърди, че управителя на „ 3-ЕС 80“ ЕООД му е бил възложил да се свърже с фирма „Аристон С“ ООД и да им възложи работата.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, събран по делото.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От представените и приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че между страните е сключен договор за изработка. Правното действие на сключения договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.

По своята правна същност договорът за изработка представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца се пораждат две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1958bf4b-94b8-43ba-bf60-5792b8b97d91