Определение № 2192 от 08.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 07.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Х.а като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002902070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Х. Й. Х. и С. Ю. Ч., чрез адв. М. Д. за допълване на постановеното по делото определение № 1577/13.06.2024 г. по т.д. № 2070/2023г. на ВКС, I т.о.в частта за разноските.

Молителите поддържат, че в тяхна полза следва да се присъдят договорените и заплатени от тях възнаграждения за процесуален представител в размер общо на 9300 лв.

Ответникът по молбата Гаранционен фонд - София изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

ВКС констатира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Производството по т.д. № 2070/2023 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 1577/13.06.2024 г. по т.д. № 2070/2023г. на В К С , I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 303/20.07.2023 г. по в. т. д. № 91/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, поправено с решение № 335/04.10.2023 г. по същото в. т. д., в частта, с която е потвърдено решение № 260095/18.08.2022 г. по т. д. № 162/2020 г. на 1

Окръжен съд – Стара Загора, поправено с решение № 260118/30.11.2022 г. по същото т. д., в частта за осъждане на Гаранционен фонд- София да заплати на основание чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от по 50 000 лв.

/разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв./ за всеки от родителите – Х. Й. Х. и С. Ю. Ч., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина им – Галин Х. Х., при ПТП от 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното плащане.

Ответниците по касационната жалба Х. Й. Х. и С. Ю. Ч. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адв. М. Д.. В същия е обективирано искане за присъждане на разноски.

Касационната инстанция не се е произнесла с определението по чл.288 ГПК по искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, поради което е налице хипотеза по чл.248, ал.1 ГПК на допълване на необжалваемо определение. Съобразно постановките по т.8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските . Следователно молбата следва да се разгледа по същество.

Изложеното налага следните правни изводи:

Искането за присъждане на разноски в настоящия случай не е подкрепено с писмени доказателства за извършването им. Видно от подадения отговор на касационна жалба, макар и като негово приложение да е описан договор за правна помощ и съдействие – 2 бр., те не са представени по делото.

Съобразно разясненията по т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС с амо, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този 2 случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Аналогично ако правната помощ и съдействие е предоставена по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв, искането за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната, която е спечелила делото, следва да е подкрепено отново с доказателства за уговорка в горния смисъл. В случая обективираното в писмения отговор искане за присъждане на разноски насочва към договор за правна помощ и съдействие, приложен към самия отговор, което обективно не се констатира. Липсва и позоваване на хипотеза по чл.38 ЗАдв.

Поради изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Х. Й. Х. и С. Ю. Ч., чрез адв. М. Д. за допълване на определение № 1577/13.06.2024 г. по т.д. № 2070/2023г. на ВКС, I т.о.в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3