Решение № 901 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Варна, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря ***итричка Д. Г.ева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100500675 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№8181/28.01.2025г., подадена от Р.

Й. П., чрез адвокат С. С. С., против Решение №4680/23.12.2024г., постановено по гражданско дело №8787 по описа за 2023г. на ВРС, 42 състав, с което са отхвърлени изцяло следните искове, предявени от ищеца Р. Й. П., ЕГН **********, с адрес г***

Положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между ищеца П. и ответниците М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес ***, М. Т. Х., ЕГН **********, с адрес *** и Община Варна, представлявана от кмета на Община Варна, с административен адрес гр. Варна, ***, че ищецът П. е собственик на недвижим имот ПИ с ид.№***, местност „***, с площ от 1569 кв.м. по действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-1873/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, при граници:

ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, на придобивно основание давностно владение за период от 1992г. до настоящия момент;

Положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между ищеца П. и ответника С. К. В., ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът П. е собственик на реална част с площ от 644 кв.м. от ПИ с ид.№***, която реална част представлява ПИ 2719 по КП от 1979г., с попълване от 1989г. и с попълване от 1996г. в местност ***, по 1 действащата КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК София, при граници на реалната част – останалата част от ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** (оградена в жълт цвят на приложената скица на л.69 от делото), на придобивно основание - давностно владение за период от 1992г. до настоящия момент.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено. Изтъква се, че в противоречие с материалния закон, съдът е приел, че наличието на висящи съдебни дела между ответниците, с предмет, спорния имот, прекъсват придобивната давност и спрямо ищеца П.. Насочва се вниманието към показанията на разпитаните в хода на производството свидетели и се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че същата необезпокоявано е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години. Конкретизира се, че не са дадени ясни и точни указания относно фактите, които всяка от страните следва да докаже, както и че е налице несъответствие между фактите, възприетите в доклада, изготвен по реда на чл.140 ГПК, и тези приети за установени в мотивите към решението. Отделно се твърди, че поради пропуск на съда не са приети всички представени в първото открито съдебно заседание писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – С. К. В., в срока по чл.263, ал.1 ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който се застъпва виждане, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на разноски.

С допълнителна молба с вх.№14229/20.05.2025г., ответниците М. Х. и М.

Х., чрез адвокат Х. Я. – вземат становище по хода на делото и по същество на спора. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

С допълнителна молба с вх.№14310/20.05.2025г., ответникът Община Варна, представлявана от кмета на община Варна, чрез г.ю.к. А. Т., взема становище по хода на делото и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и 2 упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Наведените твърдения за неправилно изготвен доклад от страна на първоинстанционния съд, както и за неприети от негова страна доказателства са неоснователни. В изготвения доклад достатъчно ясно и точно е разпределена доказателствената тежест за всяка една от страните, въз основа на изнесените от тях факти и обстоятелства. Страните са се запознали предварително с проектодоклада, след което не са възразили спрямо него в провелото се първо открито съдебно заседание и същият е приет за окончателен.

Отделно в хода на първоинстанционното и въззивното производство, ищецът не е посочил конкретни доказателства, за които твърди, че не са били събрани в хода на производство.

С оглед горното съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството е образувано пред Варненски районен съд по искове, предявени от Р. Й. П., ЕГН ********** против М. Д. Х., ЕГН **********, М.

Т. Х., ЕГН ********** и Община Варна, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот ПИ с ид.№***, местност „***, с площ от 1569 кв.м. по действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, при граници: ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, на придобивно основание - давностно владение за период от 1992г. до настоящия момент, както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен срещу С. К. В., ЕГН ********** за признаване за установено между ищеца П. и ответника С. К. В., ЕГН **********, с адрес ***, че ищецът П. е собственик на реална част с площ от 644 кв.м. от ПИ с ид.

№***, която реална част представлява ПИ 2719 по КП от 1979г., с попълване от 1989г. и с попълване от 1996г. в местност ***, по действащата КККР на гр.

Варна, одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК София, при граници на реалната част – останалата част от ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** (оградена в жълт цвят на приложената скица на л.69 от делото), на придобивно основание - давностно владение за период от 1992г. до настоящия момент.

В исковата молба се излагат твърдения, че бащата на ищеца П. – Й.В.Д., на основание Заповед №Г-ПР-206/03.06.2014г., издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е придобил при условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, недвижим имот, по плана за новообразуваните имоти на ***а, с идентификатор ***, кадастрален район 401, с площ 601 кв.м., при граници:

3058, 3049, 9508-път. Сочи се, че тя от своя страна, на основание нотариален акт за покупко-продажба

№187, том LXXVII, дело

16467, вх.р.29312/15.12.2015г., е закупила съседен имот с идентификатор *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК. Навеждат се твърдения, че за спорния имот с идентификатор *** има изработени планове от 1979г., с попълване от 1989г. и 1996г., съгласно които същият, представлява два поземлени имота с номер 2719 и 2720. Изтъква се, че когато през 1992г. е било прекратено правото им на ползване на записаните като 3 техни ползватели лица – С. В. и М.Н., ищецът П. и баща й са ги завладели.

Твърди се, че те са оградили ПИ 2719 и 2720 и така те са били заснети и отразени като един имот в кадастралната карта, който към момента съответства на спорния ***. Обосновава правния си интерес да насочи исковите си претенции срещу Община Варна, поради издаден на 19.07.2021г.

АЧОС №10669. В тази връзка се оспорва възможността процесният имот да е придобит от общината на основание чл.25 ЗСПЗЗ. Относно М. Х. и М. Х. се сочи, че правният интерес за предявяване на иска и срещу тях е поради обстоятелството, че на 30.03.2023г. те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Относно С. В. се изтъква, че същата е подала декларация за обстоятелствена проверка, за издаване на констативен нотариален акт за собственост още на 26.07.2011г., както и претендира да е собственик на реална част от спорния имот.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от М. Д. Х. и М. Т.

Х., чрез адвокат Х. Я. – ВАК, в който се оспорват претенциите на ищеца.

Изтъква се, че М. Х. и М. Х. са придобили процесния имот на основание давностно владение, считано от 2011г. до настоящия момент. Същите се легитимират като собственици на спорния имот с КНА №151, том 1, рег.

№929, нот. Дело №135 от 2023г., издаден от нотариус В.П., вписан под №250 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Варна.

Допълва се, че през 2011г. имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, заедно с имот с идентификатор ***, са били оградени с трайна ограда, а след което е бил надлежно почистен и са били засадени плодни дървета. Отделно се изтъква, че в този период е бил изкопан и кладенец, за да бъде осигурен безпрепятствен достъп до вода. Твърди се, че ищецът П. не е посещавала нито процесния имот, нито съседните такива. Сочи се, че намеР.ето за своене на М. Х. и М. Х. се извежда от предприетите от тях действия – снабдяване с КНА, заведен иск за собственост спрямо Община Варна, както и иск за оспорване на заявената от С. В. претенция към същия имот.

В срока по чл.131 ГПК е депозира писмен отговор и от С. К. В., подаден чрез адвокат Б. Х.. Оспорват се твърденията на ищеца и се акцентира върху обстоятелството, че в исковата молба не са изложени никакви факти, от които да се изведе, че същата е владяла имота в продължение на повече от 10 години. Излагат се твърдения, че с Решение №15-253-5-5 от 27.11.1984г., на С.

В. е предоставена за ползване процесната земя, но след влизане в сила на ЗСПЗЗ не е имала правото да я изкупи. Изтъква, че въпреки това тя е продължила да осъществява фактическа власт върху имота, като е засаждала плодни дървета, зеленчуци и други. Конкретизира се, че целият имот е с площ 787,62 кв.м., а С. В. владее 644 кв.м. от него.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от Община Варна, представлявана от Б.К. – кмет, подадена чрез гл.ю.к. А. Т., в който се посочва, че Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за общинска собственост №10669/2021г., вписан в СВ-Варна под №127, том LVII, дело №12745/26.07.2021г. Конкретизира се, че общината е придобила собствеността на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не се е намирал в урбанизирана територия и спрямо него не е имало реституционни претенции. Допълва се, че за процесния поземлен имот, ползвателите 4 съответно на имот 2719 – С. В. и имот 2720 – М.Н. - не са заплатили сумите по §4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и не са придобили правото на собственост. В заключение се сочи, че статутът на земята от земеделска в урбанизирана е променен едва през 2000г., а доколкото имотът е общински се излагат твърдения, че ищецът не би могъл да го придобие по давност.

След запознаване със събраните по делото доказателствени материали, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

На първо място съдът кредитира като обективно и пълно заключението на изготвената в хода на производството техническа експертиза. Боравейки с придобитите от него познания, както и събрания доказателствен материал, вещото лице хронологично и подробно е описал плановете, които са били изготвяни за процесния имот и спомага, същият да бъде надлежно индивидуализирани и да се проследи статутът му през времето от 1979г. до момента.