Определение № 2115 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2115 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна С.ова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.10.2025 г. на ищците – 14 физически лица, срещу определение № 40545/30.09.2025 г. по гражданско дело № 6515/2025г. на Софийския районен съд, 71 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 10457/04.06.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд не уважил искането, като присъди разноски за адвокат на всеки от ищците от по 300 лева. При субективно съединяване на исковете всеки ищец имал право на разноски за адвокат, което следвало от Наредба № 1/2004 г. ВАдвС, както и с оглед чл. 72, ал. 2 ГПК. Претендираните разноски за адвокат от всеки ищец /по 400 лева/ били в определените в Наредбата минимални размери. Те не били прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от адвоката действия по проучване на казуса и събиране на доказателства, подаване на исковата молба, явяване в съдебно заседание. Не следвало да се взема предвид последващото процесуално поведение на ответника, тъй като възнагражденията били уговорени и платени в предхождащ признанието на исковете и плащането момент. С намаляване на платеното адвокатско възнаграждение би могло да се стигне до нарушаване потребителските права на пътниците. Предвид изложеното молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да допълни решението в частта за разноските, като присъди на всеки ищец по 300 лева – разноски за адвокат.

Ответникът по жалбата и по исковете намира жалбата за 1 неоснователна, като моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с 14 субективно съединени осъдителни иска по чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., Всеки ищец претендира 400 евро – обезщетение за закъснял полет. Ищците са представлявани от адвокат Б.. С отговора по чл.

131 ГПК ответникът признава исковете, а преди първото заседание плаща на всеки ищец претенцията, законната лихва и по 150 лева – разниски за държавна такса и адвокатскпо възнаграждение. В молба от 16.04.2025 г е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокат над платените по 100 лева. В първото заседание се е явил адвокатът на ищците. Завил е претенция за разноски -, от които за адвокат в размер на 400 лева за всеки ищец. Представени са договори за правна защита и съдействие, видно от които всеки ищец е заплатил на адвоката хонорар в размер на 400 лева. С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил исковете поради плащане в хода на процеса. Приел е за основателно възражението по чл. 78, ал.

5 ГПК, като е намалил разноските за адвокат на всеки ищец до 100 лева /платените от ответника/, поради което не е присъдил разноски. В срок ищците са заявили искане по чл. 248 ГПК, което съдът е оставил без уважение с обжалвания акт.

Определението е частично неправилно поради следното:

Доколкото ответникът е бил в забава, респ. е дал повод за завеждане на делото, отговорността за разноски следва да се възложи на него /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/. Санкцията на неизправния длъжник, предизвикал с поведението си завеждане на делото поради неизпълнението на претенддираното задължение, се ограничава до извършените от ищеца разноски. В тях се включват и такива за адвокат, но при възражение на противната страна се присъждат само тези, съответстващи на фактическата и правна сложност на делото /чл. 78, ал. 5 ГПК/. Тук следва да се посочи, че с разпределението на отговорността за разноски не се цели генерална превенция – стимулиране на определени групи кредитори да плащат задълженията си доброволно, а единствено репариране на сторените в конкретен процес необходими разходи от страната, имаща право на това. Ето защо не следва да бъдат обсъждано доводите на жалбоподателите в този смисъл.

На първо място, при определяне на възнаграждението съдът не е 2 обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.

На второ, при преценка фактическата и правна сложност на делото въззивният съд съобразява следните обстоятелства: спорът не се отличава с фактическа сложност – всички субективно съединени искове се основават на твърдения за едни и същи факти – закъснение на един полет, неговата продължителност, разстоянието, като липсват каквито и да било твърдения за някаква специфика на обстоятелствата, наложили закъснението, налагащи допълнителни проучвания на събитията и събиране на допълнителни доказателства; липсват оспорвания от противната страна /която признава исковете и плаща/; извън писмените доказателства, изчерпващи се в по една бордна карта и препис от електронно писмо, други не представени; други документи не са и събирани, освен тези за плащането; събраните не са оспорени; други доказателства не са ангажирани; проведено е едно съдебно заседание; производството е приключило в кратък срок – под година; спорът е в област, в която е формирана константна практика по прилагането на закона, поради което не се отличава и с каквато и да е правна сложност /както беше посочено по-горе, липсват твърдения от ответника /вкл. извънсъдебно/ за конкретни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност, които да налагат някакви допълнителни проучвания на нормативната уредба, на съдебна практика на СЕС или на българския съд/.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, но за сумата над 200 лева /а не над 100 лева/.

Обжалваното определение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искането за допълване на решението е отхвърлено за сумата до 100 лева. Следва да се постанови определение, с което на всеки ищец се присъдят по още 51,13 евро /100 лева/ – разноски за адвокат. В останалата част определението е правилно жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 40545/30.09.2025 г. по гражданско дело № 6515/2025г. на Софийския районен съд, 71 състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на ищците по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на всеки ищец на разноски за адвокат за сумата над 200 лева до 300 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение №

10457/04.06.2025 г. по гражданско дело № 6515/2025 г. на Софийския районен съд, 71 състав, като

ОСЪЖДА „Уиз еър Унгария“ ЦРТ, вписано в регистъра на 3 дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез „Уиз еър Унгария ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК 200830927 да заплати всеки от ищците К. И. Д., ЕГН **********, И. В. Д., ЕГН **********, И. Е., родена н******** г., с адрес: Република Северна Македония, гр. Кавадрци, ул. „********, Р. Х. Ш., ЕГН **********, С. Г. Я., ЕГН **********, А. Й. М., ЕГН **********, Ц. М. Н., ЕГН **********, Г. В.

В., ЕГН ********, В. В. М., ЕГН **********, К. Н. Ч., ЕГН **********, Х. Г.

С., ЕГН **********, С. Н. Ч., ЕГН ********** и К. А. К., ЕГН ********** сума от по 51,13 евро /общо 715,82 евро/ – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 24.10.2025 г. на ищците срещу определение № 40545/30.09.2025 г. по гражданско дело № 6515/2025г. на Софийския районен съд, 71 състав в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4