Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 13.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 527/2021
Вид
Решение № 101
Подписан
13.12.2021
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова, Елена Русева Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20215000500527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх .№ 1659/23.06.2021г. от Л.М.. П.

,представляван от адв.Ч. против решение № 117/07.06.2021г. ,постановено по гр.д.12 /21 г. по описа на ОС – С. ,в частта, в която е осъден да заплати на И.Х.. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.

,произтекли от нанесена на последния телесни увреждания ,както и сумата от 4 314,72 лв. – обезщетение за имуществени вреди ,следствие на горното,както и в частта , която е осъден да заплати направените по делото разноски..По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба П. счита решението в неговата обжалвана част за неправилно и незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявеният от И.Х.. С. иск бъде изцяло отхвърлен.Претендира присъждане на разноски.

Предмет на въззивното производство е и определение № 258/02.07.2021 г. ,постановено по същото гр.д. , с което е оставено без уважение искане на П. за изменение на решението в частта на разноските.По съображенията ,изложени в частната жалба П. е заявил искане за отмяна на това 1 определение като неправилно и постановяване на друго , с което исканото от него изменение на решението в частта на разноските бъде уважено.

От въззиваемата страна И.Х.. С. ,представляван от адв.Р. е постъпил отговор по въззивната и по частната въззивна жалба , с която оспорва същите и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане решението ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено ,а частната жалба- оставена без уважение.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният окръжен съд е сезиран с иск от И.Х.. С. против Л.М.. П. за осъждане последният да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. ,вследствие получени телесни увреждания при извършено престъпление на 01.01.2019 г. ,както и обезщетение за имуществени вреди в размер от 4 314.72 лева, от които 3 877,30 лева, представляваща претърпени загуби : 3740 лева - разходи за извършена операция, 58.00 лева потребителска такса за болнична помощ от 16.01.2019 г. ,34.80 лева потребителска такса за болнична помощ от 19.10.2020 г., 44.50 лева за закупени лекарствени продукти, както и сумата от 437.42 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получени от ищеца обезщетения от Н. за временна нетрудоспособност и трудовите възнаграждения, които би получил, ако не беше претърпял злополука, за времето от 01.01.2019 г. до 18.11.2020 година.

Исковете се основават на твърдения ,че на 31.12.2018 г. С. празнувал Нова година в заведение в с.Б. ,където празнувал и ответника П..След посрещане на Новата година С. ,П. и други две лица се спречкали в тоалетната на заведението като се стигнало до размяна на удари като скандалът бил предотвратен от намесата на други хора.Около 02.00 часа ищецът напуснал заведението като се насочил към друго заведение ,в което бил ответника П. , с който се срещнали на терасата на същото .Същият започнал да нанася удари на ищеца ,който го зашлевил , за да се защити ,след което П. го хванал с две ръце,прехвърлил през парапета на терасата и С. паднал на земята от височина около 2,40 м.В резултат на това падане на С. му били причинени описаните в исковата молба счупвания на двата крака ,след което бил отведен по спешност в гр.С. ,където по спешност бил приет .

Наложила се оперативна намеса като и двата му крака били гипсирани.В продължение на три месеца бил напълно обездвижен, преживял силен шок ,приемал болкоуспокояващи ,не можел спи ,сринал се емоционално.Отчаял се ,не искал да се вижда с хора,мисълта дали въобще някога ще се оправи не му давала покой ,а състоянието му се отразило негативно и в отношенията му с неговата приятелка.Периодът на раздвижване също бил продължителен и 2 болезнен.Телесните увреждания променили изцяло живота му,продължавал да се предвижва с патерица ,при промяна на времето усещал дискомфорт и болки ,не можел да работи на предишната си длъжност „строителен алпинист „ ,поради което бил преназначен на друга по лека работа при съответно по – ниско заплащане,дълго време не могъл да превъзмогне страха и стреса от преживяното.

С влязла в сила присъда П. е признат за виновен за това ,че на 01.01.2019 г. около 4,45 часа в с.Б.,на площадка пред ресторант за бързо хранене е прехвърлил С. през парапета,който паднал от височина около 2,40 м. , с което му причинил телесни повреди- престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.

За така описаните по –горе болки и страдания ищецът е претендирал сумата от 80 000 лв. Твърдял е ,че е претърпял и имуществени вреди ,така както са претендирани в общ размер от 4 314.72 лева.

Ответникът П. оспорва исковете.Твърдял е ,че през нощта на 01.01.2019 г. около 04.00 ч. в заведение в с. Б., обл. С., при възникнал скандал му бил нанесен побой от ищеца и лицето Р.Ф.в, които го удряли с юмруци по главата и тялото, а също така и с полицейска палка по главата. В следствие на тези удари ответникът Л.М.. П. е получил следните наранявания: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; травма на главата неуточнена; последици от неуточнена травма на главата; разкъсно- контузна рана в лявата теменно-слепоочна област в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана по долната устна вдясно; оток и кръвонасядане в лявата теменнослепоочна област, по лигавицата на долната устна вдясно; множество кръвонасядания по гърба в лявата и дясната половина, по лявата и дясната мишница, лявата предмишница; кръвонасядане по дясната подбедрица; множество драскотини и охлузвания по лявата и дясната половина на гърба, по лявата и дясната подбедрица и по лявата лакътна става.След преустановяване на побоя се преместил в друго заведение ,където ищецът отишъл да го търси като при срещата пред заведението ищецът се опитал за извади палката ,която носел под якето и в опит да отблъсне атаката ответникът блокирал ръката на ищеца ,същият загубил равновесие и паднал от парапета.Поради тези твърдения поддържа ,че е налице случайно деяние и неизбежна отбрана ,както и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С решението ,предмет на обжалване съдът е приел исковете за основателни доказани до размер на 40 000 лв. касателно обезщетението за неимуществени вреди и 4 314.72 лева за имуществените ,до които размери исковете са уважени като за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. е отхвърлен.

Въззивна жалба е постъпила от ответника П. в частта ,в която исковете са уважени като се релеверат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се необсъждане на всички събрани 3 доказателства тяхната съвкупност ,което е довело до постановяване на немотивиран съдебен акт ,както и неправилност на решението като противоречащо на материалния закон.Поддържат се всички възражения ,които е въвел като такива с отговора си на исковата молба.

Безспорно с влязла в сила присъда № 14/18.11.2020г. по НОХД № 449/2020г. на С.ския районен съд ответникът Л.П. е признат за виновен в това, че на 01.01.2019г., около 04:45 часа, в село Б., област С., на площадка пред ресторант за бързо хранене, стопанисван от ЕТ „А.“ е прехвърлил И.Х..

С. през парапета, който паднал от височина около 2,40м., с което е причинил на И.Х.. С. средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на лявата подбедрица непосредствено над глезена, счупване на лявата петна кост, които са причинили трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник; счупване на дясната подбедрица непосредствено над глезена, което е причинило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник и счупване на малкия трохантер на лявата бедрена кост, причинило трайно затрудняване движенията долния ляв крайник - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.300 от ГПК Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Следователно категорично е ,че на посочената дата и при посочения механизъм ответникът виновно е причинил средна телесна повреда на ищеца ,така както е описана по-горе.Поради това поддържаното от ответника ,че инцидентът ,от който ищецът е пострадал, съставлява било случайно деяние ,било неизбежна отбрана ,изобщо не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство.

По делото е изслушано заключение на СМЕ ,изготвено от в.л. д-рС. ,от която е видно ,че в резултат на инцидента ищецът претърпял горепосочените фрактури. Непосредствено след инцидента болките ,които е изпитвал са били силни ,след направените манипулации са били с по-слаб интензитет като постепенно са намалявали.Установява ,че имобилизацията на десния крак е свалена на 3 – 4 месец и след поставяне на специализирана ортеза тип бреис ищецът е започнал да стъпва и натоварва крайника.Установява ,че периодът на зарастване и възстановяване на подобен тип фрактури продължава около 8- 10 месеца ,както и че пълно оздравяване не е възможно поради наслагващата се артроза на глезените.Видно е от експертизата ,че периодът на временна нетрудоспособност е 180 дни ,както и че направените разходи ,за които ищецът е представил доказателства са съотносими с проведеното лечение и операция.

От съвкупната преценка на показанията на изслушаните свидетели се установява следната фактическа обстановка: ищецът и ответникът на 31.12.2018 г. са били в едно и също заведение с различни компании като на 01.01.2019 г. около 1,00 часа свидетелят Ф. повикал ответника да говорят в 4 тоалетната .Те били последвани от ищеца и лицето В. С. като между същите се осъществил сблъсък ,приключил с побой с участието на ищеца ,нанесен на ответника.Тук съдът не кредитира показанията на св.Ф. в частта ,в която същият твърди ,че посочените лица само са говорили като до сблъсък не се е стигнало доколкото същите са в пълно противоречие на твърденията на самия ищец в исковата молба ,където се сочи ,че в скандала е имало размяна на удари като самият той участвал на страната на своите приятели.Обстоятелството ,че на П. е бил нанесен побой се подкрепя и от представените от него епикриза от неврологично отделение към У „ П. „ ООД ,съдебномедицинско удостоверение № 12 /19 г.и допълнение към него от 08.01.2019 г. ,от които се установява ,че на ответника са причинени мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; травма на главата неуточнена; последици от неуточнена травма на главата; разкъсно- контузна рана в лявата теменно-слепоочна област в окосмената част на главата; разкъсно-контузна рана по долната устна вдясно; оток и кръвонасядане в лявата теменнослепоочна област, по лигавицата на долната устна вдясно; множество кръвонасядания по гърба в лявата и дясната половина, по лявата и дясната мишница, лявата предмишница; кръвонасядане по дясната подбедрица; множество драскотини и охлузвания по лявата и дясната половина на гърба, по лявата и дясната подбедрица и по лявата лакътна става ,които травматични увреждания е възможно по начин и време да са възникнали ,така както сочи ответника ,а именно при побой и удари с палка по глава и юмруци по тялото и главата.

Свидетелите установяват понатакът ,че ответникът П. след сблъсъка в тоалетната излязъл окървавен и с разкъсана риза ,както и че малко по-късно компаниите напуснали заведението ,а П. се насочил към друго такова ,където малко по-късно ,информиран от свидетелката К. ,че П. е в заведението,отишъл и ищеца ,където между двамата отново се разразил сблъсък и последния бил бутнат от терасата на заведение на бетонова площадка,от който инцидент именно С. е претърпял описаните травматични увреждания, за болките и страданията от които претендира тук обезщетение.