Решение № 260899 от 27.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 27.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 6487/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД предявен от „Е.П.” АД, *** срещу Т.П.К., ЕГН ********** с адрес *** да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4082,53лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г. за остойностяване, на която е издадена фактура № *********/01.10.2019г. за аб. № ********** и кл.

№ **********, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „Мур” № 22, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 25.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 125,88лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за което вземане е издадена заповед № 1149/27.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2613/2020г. на ВРС, 20 състав.

Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответницата са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същата има качество на потребител, като собственик на процесния обект на потребление с аб. № ********** и кл.

№ ********** находящ се в гр. Варна, ул. „Мур” № 22. На 24.10.2018г. в присъствието на двама свидетели е била извършена проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 1105109. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 2905кВтч, 1.8.2- 10039кВтч, 1.8.3- 21517кВтч, 1.8.0- сумарен регистър- 34462кВтч. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 2234/25.09.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, регистрирана ел. енергия в регистър 3, която не е невизуализирана тарифа. На 30.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия.

Падежът на задължението за плащане на така потребената ел.енергия е настъпил на 11.10.2019г., поради което и от следващия ден, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за това. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 32613/2020г. по описа на ВРС, срещу която ответницата възразила в срок. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата. С него искът се оспорва като неоснователен. Оспорва да има качество на потребител за обект, в който потребената ел.енергия се измерва от СТИ с ф. № 1114021666180487. Оспорва да е потребила процесното количество ел.енергия, поради което и счита, че не дължи плащане на цената му.

Твърди, че всъщност това количество касае служебно начислена ел.енергия, а не реален отчет на показания на СТИ. Сочи да липсва основание за начисляването й и оспорва да е правилно определена по размер, вкл. цената да е определена съобразно решение на КЕВР. Посочва, че към датата на извършване на проверката липсва основание ЕРП да извършва корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита, че останалите като действащи разпоредби на ПИКЕЕ не покриват изискването за наличие на действащи правила съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като са недостатъчни да регламентират основните положения, които законът изисква да бъдат нормативно определени. Твърди, че останалите като действащи разпоредби единствено регламентират начина на изчисление на ел.енергията при неизмерването й, неправилно и/или неточно измерване. Същевременно, с влезли в сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. Т.е действащи към проверката са били ОУ на дружеството от 2007г., които обаче не били съобразени с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни се явяват нищожни. Оспорва приложението на чл. 50 ПИКЕЕ, защото в случая липсва разлика между данни на СТИ за дневна и нощна тарифа и въведеното в информационната база данни на дружеството. Сочи да е налице неизпълнение от ЕРП на задължението му да извършва периодични проверки на СТИ съгласно чл. 43, ал.

4 ЗИ, поради което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се дължи на поведение на потребителя. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК. Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за потребена и неплатена ел. енергия.

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 2613/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. Налице е обективен и субективен идентитет между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За успешното му провеждане, предвид разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че с ответницата се намират в договорни отношения за доставка на ел. енергия в посочения период и обект на потребление, и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г., което е фактурирано съобразно одобрените и приети общи условия и правила, и съответства на доставеното и потребено, размер и падеж на задължението, и размер на вземането за обезщетение за забава.

От представената справка от Служба по вписванията се установява, че ответницата е собственик от 1994г. на имот- жилище на адм. адрес гр. Варна, ул.

Мур № 22. Процесната фактура касае начислено количество ел. енергия за обект гр. Варна, ул. Мур № 22 и получател на същата е лицето Христина Николова Жекова, явяваща се праводател на ответницата по повод собствеността върху обекта на потребление. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на потребяваната ел. енергия с качеството на собственик на имота. Следователно, ответницата има качество на потребител и страна по договора по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ. Възражението в този смисъл е неоснователно. Съответно, регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

От констативен протокол №

1105109/24.10.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ответника. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 002905, 1.8.2- 010039, 1.8.3- 021517, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 034462.

Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при налични показания по всички регистри. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен протокол № 2234/25.09.2019г.

В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, който трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.

Действително потребената ел. енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа- Т3- 021517,3 кВтч. Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.

Със становище от 30.09.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на общо 21517квтч., от което 14679кВтч за периода 25.10.2017г. до 30.06.2018г. и 6838кВтч за периода 01.07.2018- 24.10.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 25.10.2017- 24.10.2018г. в размер на 21517квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/01.10.2019г. за сумата от 4082,53лева.

По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.

Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на ответника на 16.05.2016г. при нулеви показания по дневна и нощна тарифа, което е видно от протокол за монтаж № 1093941.

От заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, монтиран като нов в обекта през 2016г., което би следвало да означава, че показанията по всички десет тарифи на СТИ са били нулеви. В КП е налице документиране налично количество ел. енергия в тарифа 3. В КП липсва констатация за установена намеса или промяна в схемата на свързване на СТИ, от което в.л. прави извод, че отчетените в тарифа 3 количества са доставени и преминали през СТИ. В протокола на БИМ е документирана намеса в тарифната схема на електромера, която е софтуерна посредством специализирана техника и парола за достъп до второ ниво и се изразява във въвеждане на още една тарифа- Т3 към заводските Т1 и Т2, в която става отчитане на част от преминаващата през СТИ ел. енергия. Така определеното количество в.лице посочва, че е математически точно определено, но то касае потребление за период от повече от една година.

Ищецът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена ел. енергия. Ответникът е оспорил да е потребил това количество. Спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната. Установяването на твърденията за реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.