Решение № 398 от 22.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503764 по описа за 2021 година при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца И. З. Г. и ответника З. Д.Богг: Живот и Здраве АД срещу решение № 265399 от 13.08.2021 г. на СГС, I ГО – 16 състав по гр.д. 10502/2018 г., с което е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.11.2017 г. в гр. Чирпан на улица „Кочо Цветаров“, по вина на Д. С. Н., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с peг. № ***, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 70 000 лв., частичен иск от общо претендираната сума от 90 000 лв., като неоснователен; уважен е осъдителен иск за сумата от 1 786,22 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и двадесет и две ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата чрез адв. К. обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата от 32 000 лева до 50 000 лева, като твърди, че искът за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените от нея болки и страдания вследствие от нанесените телесни увреждания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. Присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве, не е съобразен и установения лимит на отговорност на застрахователя. Очевидно несправедливо било човешкият живот да се оценява в толкова занижен размер, а присъдената сума показвала незачитане на човешкия живот и 1 съответствала на съдебна практика от преди 7- 8 години, когато и премиите и лимитите на отговорност по ЗГО били 20 - 30 пъти по-ниски. Реално не били отчетени, а само формално споменати видът и характерът на уврежданията, продължителността па процеса на лечение и възстановяване, фактът, че и към момента ишцата все още не е възстановена. Не е взета предвид извършената оперативна интервенция. Видно от приетата по делото СМЕ, в конкретния случай имало по-продължителен от средностатистическия срок за възстановяване, който е около 7-8 месеца, като съобразно приложената мед, документация до м. септември 2018 г. /около 10 м след ПТП/ при пострадалата все още не било настъпило пълно функционално възстановяване и като усложнение от травмата се били оформили артрозни помени в лява коленна става и още не бил постигнат пълен обем на движения в лява коленна става и е била налице болезненост и дискомфорт по хода па оперативния цикатрикс. Видно от свидетелските показания, преди инцидента ищцата била здрава, работоспособна жена, ходела е на работа, грижела се е за внучето си и за домакинството, не е имала нужда от помощ, а след ПТП и към момента продължавала да има нужда от помощ, тъй като все още има болки в крака, когато се наложи да походи повече получава и отоци, като слизането и качването на стълби все още е изпитание. Налагало се свидетелят да я кара и взима от работа, тъй като се уморявала много бързо и поради болките не можела да се прибира сама, нещо, което преди инцидента не е било необходимо. Съдът изобщо бил посочил и не бил взел предвид и установения лимит към датата на ПТП, който бил 10 000 000 лв. Законът давал възможност моралните вреди на пострадалите да бъдат оценени в претендирания размер и било справедливо да бъде уважен в този размер, тъй като животът и здравето на човек са безценни.

Постъпил е отговор на тази жалба от застрахователното дружество чрез юрк. М. в който тя се оспорва.

Ответникът чрез адв. Л. обжалва решението за разликата над дължимите според ответника 10000 (десет хиляди) лева до присъдените 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, както и изцяло в частта за имуществените вреди, в частта за присъденото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, законната лихва върху необжалваната сума от 10 000 лева, които дружеството били платило на 15.09.2021 г. и разноските съобразно уважената част от иска в полза на СГС. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Обезщетението е прекомерно.

Според заключението на СМЕ ищцата е страдала от разширени вени, което заболяване е продължило заздравяването на нараняванията по долния й крайник и е причинило усложнения, като е повлияло и на степента на страдания и болки. Друго предхождащо заболяване, наличието на което не е взето под внимание от първоинстанционния съд, било така наречената „разрехавена костна" плътност. При това заболяване, зарастването на костната структура на болния е значително затруднено, което съответствало на удължения период на възстановяване на пострадалата. ВЛ д-р Г. при личен преглед е дал заключение, че възстановителният процес е приключил напълно, както и че функцията на крайника е възстановена.

На следващо място, приносът на пострадалата се установява категорично по делото и следва да бъде съобразен от съда. Освен задължението на водача на застрахования при ответника автомобил, преди да започне движението и по време на движението на заден ход на управлявания от него автомобил да се увери, че няма да създаде опасност за околните, ищцата на свой ред е имала задължението да пази собственото си здраве. Съдът е следвало да съобрази отговора на ВЛ инж. А. А. на въпрос на адв. К. в последното открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2021 г., според който ищцата-пешеходец е имала техническа възможност да предотврати процесното ПТП, като се огледа, особено след като процесното МПС марка „Хюндай“, модел „Сантафе", с per. № *** е било с включен двигател, което е ясен и недвусмислен признак, че ще предприеме някаква маневра. По делото не се е установило ищцата да има ограничения в слуховите възприятия, от което следва изводът, че е разполагала с възможността да възприеме звука от двигателя на приближаващото се МПС.

Не били доказани и претендираните от ищцата имуществени вреди. Съгласно СМЕ, 2 разходи за такси избор на храна, индивидуално бельо и за комплексна здравна услуга в СБР - НК ЕАД, Филиал Банкя не могат да се приемат като необходими пряко за лечение във връзка с получените травми. Съдът не е съобразил посочените обстоятелства, като е уважил изцяло ищцовата претенция за имуществени вреди

По повод законната лихва върху обезщетението, съдът е следвало да съобрази фактът, че дружеството било уведомено за ПТП и за причинените на ищцата телесни увреждания за пръв път с получаването на застрахователната претенция на 21.12.2017 г., но ищцата на извънсъдебна фаза не е посочила и е отказала да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Едва след указания на СГС за предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка с молба с вх. per. № 305147 от 21.12.2020 г. ищцата е представила удостоверение за банкова сметка. С оглед процесуалното и извън процесуалното поведение (бездействие) на ищцата законната лихва следва да се дължи от тази дата до датата на окончателното плащане, а претенцията за периода от 18.11.2017 г. до 21.12.2020 г. следва да се отхвърли.

Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищцата чрез адв. К..

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция е кои са травмите, колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е принос на пострадалата за настъпване на вредите съобразно въведеното с отговора на исковата молба възражение и в какъв обем.

Неоснователни са оплакванията на ответника, че не се установява каква травма е получила в резултат на деликта. Вещото лице е обосновало в заключението си, че независимо от отбелязването първоначално в медицинските документи, при ищцата е налице счупване и на двете кости, при това по характерен начин, присъщ на удар от автомобил.

За определяне на обезщетението по справедливост съдът съобразява медицинските документи, заключението на СМЕ и свидетелските показания.

Съгласно СМЕ в резултат на пътното произшествие ищцата е получила следното травматично увреждане: пълно закрито диафизарно (в дълги тръбести части на костта) счупване на двете кости на лява подбедрица. След инцидента първа помощ на ищцата е оказана в гр.Чирпан, от където насочена за лечение, транспортирана и приета в УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович”, гр.Стара Загора. При изследване е установено счупването на подбедрицата, без данни за увреда на големи съдове и нерви. След предоперативна подготовка на 17.11.2017 г., е проведена операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Следоперативен период пострадалата е в стабилно общо и локално състояние. Провеждано е медикаментозно лечение с антибиотици и антикоагуланти. Вертикализирана е до стоеж с патерици и е изписана на 28.11.17 г. с подобрение по отношение на болевия синдром и двигателна активност - увеличен обем на движение в лява коленна става, ходи с патерици по равен терен и стълби с дадени указания за ХДР. На 29.11.2017 г. при преглед от хирург след сваляне на конците от оперативна раната е установено поява на мътновата секреция. Поставена е диагноза: серома субкутанеум крурис синистра. Същото е състоянието и на 01.12.2017 г. Състоянието на пострадалата е проследявано с прегледи на 16.04.2018 г., като е описана самостоятелна затруднена походка с едно помощно средство - патерица, оперативен цикатрикс по горната повърхност на лява подколенница, пълен обем на активност в коленна става, болезненост и 3 дискомфорт по хода на оперативния цикатрикс. Предписана е рехабилитация, без тежко претоварване на крайника и проколаген. На 30.04.2018 г. е в същото състояние и е насочена за ТЕЛК. На 12.07.2018 г. при рентгеново изследване е установена разрехавена костна плътност, променени ставни повърхности, артрозни изменения в патело-феморално и коленна става. Назначена е терапия: долоксип, мидоклам, физиотерапия. На 16.07.2018 г. е отразено, че ходи без помощно средство, но походката е накуцваща и не може да изпъне докрай ставата. Назначена е физиотерапия и рехабилитация. На 30.07.2018 г. е започнато лечение с вътреставни апликации с депомедрол и хиалуронова киселина. След преглед на 03.09.2018 г. е назначено същото лечение.

От приложените болнични листове се установява, че ищцата е била последователно в отпуск за временна неработоспособност до 07.09.2018 г. Съобразно приложените амбулаторни и болнични листове до м. септември 2018 г. при пострадалата все още не е било настъпило пълно функционално възстановяване. Ищцата се придвижвала самостоятелно, но като усложнение от травмата са били оформили артрозни промени в лява коленна става, като още не е бил постигнат пълен обем на движения в лява коленна става, при нормална активност и е била налице болезненост и дискомфорт по хода на оперативния цикатрикс. След септември 2018 г. липсва проследяваща медицинска документация, като към момента на прегледа от вещото лице Г. се отчита пълно възстановяване на сила и обем на движения в лява коленна става с персистиращ лек оток и слаба спонтанна и палпаторна болка латерално. Като остатъчни симптоми се съобщават и анамнезни данни за слаба болезненост при натоварване в ставата и промяна на времето. Не се установява нестабилност в ставата и дефицит в движенията.