Определение № 2894 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2894 гр. София, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261000502508 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от П. Ж. П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора *** против Определение № 6603/22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отказано да бъде предоставена правна помощ, на основание чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП, под формата на процесуално представителство на П. Ж. П. и е върната частна жалба с вх. № 12512 от 22.12.2025 г. в МП, Затвора гр. *** (вх. № от 15.01.2026 г. в СГС), подадена от П. Ж. П., ЕГН **********.

В частната жалба се прави оплакване, че определението е незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд е образувано въз основа на предявени от П. Ж. П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора *** искове против Прокуратура на Република България, Районен съд – Хасково, Окръжен съд – Хасково, ДСИ К. А. и съдия В. И. и А. П..

1

С Разпореждане № 28456/06.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е оставена без движение исковата молба, като е даден едноседмичен срок от съобщението на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, като му са дадени и указания за последиците от неизпълнение на указанията.

С Определение № 25504/12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд е върната исковата молба, подадена от П. Ж. П. и е прекратено производството по делото.

Срещу Определение № 25504/12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд е постъпила частна жалба (Вх. № 5138/15.01.2026 г. на СГС) от П. Ж. П.. В жалбата се съдържа искане за предоставяне на правна помощ.

С Разпореждане № 3119/30.01.2026 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е оставена без движение частната жалба, както жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията, като същевременно с оглед искането за предоставяне на правна помощ му е указано в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, да попълни и представи в оригинал подписана от него декларация за семейно/имотно/материално състояние с оглед искането по чл. 95 от ГПК.

С обжалваното Определение № 6603/22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд е отказано да бъде предоставена правна помощ, на основание чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП, под формата на процесуално представителство на П. Ж. П. и е върната частна жалба с вх. № 12512 от 22.12.2025 г. в МП, Затвора гр. *** (вх. № от 15.01.2026 г. в СГС), подадена от П. Ж. П., ЕГН **********.

В мотивите си, първостепенният съд е приел, че в дадения от съда срок не са отстранени допуснатите нередовности и не са изпълнени дадените указания, поради което е налице основанието по чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК за връщане на частната жалба. Прието е също, че не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя, тъй като ищецът не е представил изискуемата по закон декларация за семейно и материално състояние, както и че предоставянето на правна помощ не е необходимо и искането за такава не е провокирано от нуждата за осигуряване на реален достъп до правосъдие, а и че предоставянето на правна помощ при обосновано предположение за злоупотреба с права е лишено от смисъл и не съответства на принципите на чл. 47 от ХОПЕС.

Обжалваното определение е частично неправилно.

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че непредставянето от молителя на декларация в указания от съда срок, е основание за постановяване на отказ за предоставяне на правна помощ.

Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които 2 поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка, доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. С разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.

В тази си част обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба – да бъде оставена без уважение.

В останалата си част обжалваното определение е неправилно.

Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че при наличие на молба по чл.

95 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт - като уважи или откаже искането за предоставяне на правна помощ. Във втория случай, определението подлежи на инстанционен контрол (чл. 95, ал. 5 от ГПК). Подаването на молба за правна помощ прекъсва срока за изпълнение на дадените указания (по аналогия на чл. 259, ал. 2 от ГПК). Срокът по силата на закона не тече докато молбата се разглежда. Ето защо, със заявяване на искането за правна помощ, сторено в молба в срока за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд недостатъци на частната жалба, срокът за отстраняването им е прекъснат и не тече. Логическото тълкуване на тези разпоредби на ГПК (чл. 95, ал. 3, чл. 259, ал. 2 и 3 от ГПК) налага извода, че подаването на молба за правна помощ прекъсва и дадения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба, тъй като целта на исканата правна помощ е чрез назначаването на служебен адвокат да се гарантира възможността на страната по делото да подаде редовна частна жалба, а когато страната вече е подала нередовна частна жалба - да се гарантира възможността й да отстрани нередовностите на тази жалба със съдействието на назначения й служебен защитник.

В случая е отказано от първостепенния съд искането за предоставяне на правна помощ.

Връщане на частната жалба може да бъде постановено след влизане в сила на определението за отказ за предоставяне на правна помощ, и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение на дадените указания и последващо неизпълнение – арг. чл.

259, ал. 3 от ГПК.

В настоящия случай определението за отказ за предоставяне на правна помощ не е влязло в сила, респ. първостепенният съд не е предоставил нов срок на ищеца, след отказа да му бъде предоставена правна помощ, за отстраняване на констатираните нередовности.

Като не е предоставил нов срок на ищеца за отстраняване на констатираните 3 нередовности, съдът не е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК - В т. см. - Определение № 101 от 23.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р. и др.

По гореизложените мотиви, обжалваното определение на Софийски градски съд, с което е върната частната жалба е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

По изложените съображения, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6603/22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отказано да бъде предоставена правна помощ, на основание чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПП, под формата на процесуално представителство на П. Ж. П..

ОТМЕНЯ Определение № 6603/22.03.2026 г., постановено по гр. д. № 10047/2025 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е върната частна жалба с вх. № 12512 от 22.12.2025 г. в МП, Затвора гр. *** (вх. № от 15.01.2026 г. в СГС), подадена от П. Ж. П., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4