Решение № 5392 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5392 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20231100506284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Е. Б. П. срещу решение № 20086108/03.04.2023 г. по гр.д. № 23426/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Е. Б. П. срещу „З.к.я.“ ООД за заплащане на сумата в размер на 400 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от глоба, наложена на Е. П. с наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав.

Жалбоподателят - Е. Б. П., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по делото е доказано противоправно поведение, за което ответникът следва да носи отговорност, тъй като в резултат на бездействието на служители на ответника във връзка със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е претърпяла вреди от наложеното наказание – глоба, за управление на МПС по възлагане на ответника без посочената застраховка. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът за бъде уважен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – „З.к.я.“ ООД, оспорва жалбата и моли обжалваното 1 решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Б. П. с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът – Е. Б. П., твърди, че е била участник в ПТП като водач на автомобил, собственост на ответника. Към датата на ПТП е изпълнявала работа по доставка на стоки по възлагане на ответника и е управлявала автомобила на ответника с оглед изпълнение на възложената работа. Ответникът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, управляван от ищцата, която да е била валидна към датата на ПТП. В резултат на това, ищцата е претърпяла имуществени вреди, които счита, че ответникът следва да обезщети, изразяващи се в наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че е управлявала автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав. Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 400 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от глоба, наложена на Е. П. с наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав.

С обжалваното решение искът е отхвърлен.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в изпълнение на възложена от ответника работа е осъществено непозволено увреждане спрямо ищеца, за което отговоря ответникът, в качеството му на възложител на работата, и в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение по НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав, е потвърдено наказателно постановление, с което на ищцата е наложена глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ за това, че на 23.04.2019 г. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, за което не е бил налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

2

Съгласно протокол за ПТП от 23.04.2019 г., който е съставен във връзка с процесното ПТП, управлявания от ищцата автомобил е собственост на ответното дружество „З.к.я.“ ООД.

Съгласно показанията на свидетеля Д.Ф.-Д., разпитана във въззивното производство, ищцата е доставяла стоки като доставчик на „З.к.я.“ ООД в магазина, в който работи свидетелят. Същата е доставяла стоките с червен автомобил, като при едно от посещенията си се е оплакала на свидетеля Д., че е претърпяла ПТП с автомобила, собственост на „З.к.я.“ ООД, като е наложена глоба в размер на 400 лв., която не е уважена от „З.к.я.“ ООД.

По делото не са ангажирани други относими доказателства към фактическия състав на правото, предмет на предявената претенция.

С оглед събрания доказателствен материал, включително и гласните доказателства, събрани във въззивното производство, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен.

Действително, установява се, че ищцата е претърпяла ПТП с управляван от нея автомобил, собственост на „З.к.я.“ ООД, в резултат на което е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 400 лв., тъй като по отношение на автомобила не е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Установява се от показанията на свидетеля Д., че ищцата е управлявала МПС по възлагане на ответника.

Следователно, налице е противоправно поведение от страна на служител на „З.к.я.“ ООД, изразяващо се в бездействие относно сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на собствен на дружеството автомобил, същевременно – възлагане на ищцата да управлява автомобила, въпреки че същият е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че ищцата е претърпяла твърдените имуществени вреди, т.е. че реално е заплатила наложената глоба за управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“. По аргумент от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, които са в резултат на непозволено увреждане, следва да са ангажирани доказателства за действителното претърпяване на такива, както и за размера им. Следва да се посочи, че самата ищца в уточнителна молба, вх. № 25166423/18.11.2021 г. не твърди да е заплатила наложената с процесното наказателно постановление глоба, а сочи, че същата следва да бъде заплатена, от което би могло да възникнат вреди в претендирания размер.

Доколкото по делото не са налице доказателства за реалното заплащане на 3 наложената глоба, то съдът счита, че липсват доказателства за реалното претърпяване на вреди от страна на пострадалата, което води до неоснователност на претенцията.

Ето защо, обжалваното решение е правилно, макар и по други мотиви, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход от спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086108/03.04.2023 г. по гр.д. № 23426/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.

ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН **********, да заплати в полза на „З.к.я.“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4