Решение № 2628 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2628 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100505078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2919/19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 59572/23 г. по описа на СРС, 85 състав, са отхвърлени предявените от И. Г. Т. срещу „Банка ДСК“ АД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.09.2015 г. по гр. д.

№ 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав, и се води изп. дело № 20237910400329 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. с рег. № 791 на КЧСИ, а именно: 5 951,05 лв. – главница по договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането; 120 лв. – такса;

57,02 лв. – мораторна лихва за периода от 07.01.2014 г. до 14.08.2015 г.;

110,54 лв. – наказателна лихва за периода от 06.06.2015 г. до 14.08.2015 г.;

573,12 лв. – разноски по делото.С решението И. Г. Т. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на „Банка ДСК“ АД сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от И. Г. Т. срещу решение № 2919/19.02.2024 1 г., постановено по гр. д. № 59572/23 г. по описа на СРС, 85 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът неправилно е приел, че настъпилата давност на задължението следва да се изчислява от момента, в който е влязла заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. производството по реда на чл. 422 ГПК е приключило с влязло в сила решение на 10.04.2019 г. Поддържа, че предходното изпълнително дело е приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като след прекратяването му ответната страна е образувала ново изпълнително дело пред същия съдебен изпълнител през м. септември 2023 г. Поддържа, че възраженията за спиране и прекъсване на давността следва да се обсъждат единствено само по отношение на образуваното ново изпълнително дело, като прекъсването на давността по предходното изпълнително дело не следва да се обсъжда, тъй като същото е прекратено по силата на закона. При условията на евентуалност поддържа, че дори и да се приеме, че давността за задължението започва да тече от момента, в който е влязла в сила заповедта за изпълнение, респ. производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е приключило с влязло в сила съдебно решение на 10.04.2019 г., то погасителната давност по отношение на задължението по издадения изпълнителен лист от 16.09.2015 г. отново е настъпила. Твърди, че това е така, тъй като от датата на влизане в сила на съдебното решение на 10.04.2019 г. до датата на образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 20237910400329 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. – м. септември 2023 г. са изтекли повече от пет години, включително и с периода на действие на извънредното положение, обявено от Народното събрание в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Банка ДСК“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че в хода на първоначално образуваното изп. дело № 146/16 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н. са извършвани редица изпълнителни действия, които са прекъснали давността, а именно – наложени са запори на банкови сметки на 05.04.2016 г., 09.01.2017 г., 05.02.2018 г. и 07.01.2020 г.

Посочва, че след прекратяване на изпълнителното производсттво по изп. дело № 146/16 г. е образувано ново изп. дело № 329/23 г. по описа на ЧСИ Татяна 2

Водиченска – Никитова, по което отново са извършвани изпълнителни способи, годни да прекъснат давностния срок, а именно – запор на вземания по банкови сметки от 27.11.2023 г. Поддържа, че по отношение на процесните вземания е проведено исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, което е приключило с влязла в законна сила решение от 10.04.2019 г. по гр. д.

№ 9179/18 г. по описа на СГС, II – Д въззивен състав, като от този момент започва да тече нова давност, която е 5 – годишна съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Посочва, че от датата на влизане на съдебното решение – 10.04.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –

31.10.2023 г. не е изтекъл давностният срок по чл. 110 ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът И. Г. Т. твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав, е бил издаден изпълнителен лист от 16.09.2015 г., с който е бил осъден солидарно с длъжника Л.П.Д. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 5951,05 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, такса в размер на 129 лв., мораторна лихва в размер на 57,02 лв. за периода от 07.01.2014 г. до 14.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 110,54 лв. за периода от 06.06.2015 г. до 14.08.2015 г. и 573,12 лв. – разноски по делото. Твърди, че въз основа на молба от „Банка ДСК“ АД и приложения към нея изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство по изп. дело № 329/23 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.. Поддържа, че от момента на издаване на изпълнителния лист – 16.09.2015 г. до образуване на изпълнителното производство на 02.10.2023 г. са изтекли повече от седем години, поради което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.09.2015 г. по гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 3

138 състав, и се води изп. дело № 20237910400329 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. с рег. № 791 на КЧСИ, а именно: 5 951,05 лв. – главница по договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането; 120 лв. – такса; 57,02 лв. – мораторна лихва за периода от 07.01.2014 г. до 14.08.2015 г.; 110,54 лв. – наказателна лихва за периода от 06.06.2015 г. до 14.08.2015 г. и 573,12 лв. – разноски по делото.

Претендира разноски.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с влязло в сила на 10.04.2019 г. решение № 2588/10.04.2019 г. по в. гр. д. № 9179/18 г. по описа на СГС, II – Д състав, предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са уважени, поради което от момента на влизането му в сила е започнала да тече нова давност, която не е изтекла. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист на 09.03.2016 г. е образувано изп. дело № 146/16 г. по описа на ЧСИ Т.В., в хода на което са били извършвани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Твърди, че по време на извънредното положение давността е била спряна по силата на закона. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, че на 16.09.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съгласно който длъжниците Л.П.Д. и И. Г. Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ АД сумата от 5951,05 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 09.08.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането, такса в размер на 129 лв., мораторна лихва в размер на 57,02 лв. за периода от 07.01.2014 г. до 14.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 110,54 лв. за периода от 06.06.2015 г. до 14.08.2015 г. и 573,12 лв. – разноски по делото.

От приложеното към делото заверено копие от изп. дело № 146/16 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н. се установява, че на 09.03.2016 г. въз основа на молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав, е образувано изп. дело № 146/16 г. срещу длъжниците Л.П.Д. и И. Г. Т..

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците, както и запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения 4

/пенсии/ на длъжниците. Освен това с молбата е възложено на ЧСИ да извършва действия по чл. 18 ЗЧСИ.

От приложеното изп. дело № 146/16 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н. се установява, че на 05.04.2016 г. е наложен запор върху банкови сметки/трудово възнаграждение на длъжника И. Г. Т..

На 09.01.2017 г. е постъпила молба от взискателя по изп. дело с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника И. Г. Т..

На 05.02.2018 г. е постъпила молба от взискателя по изп. дело с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника И. Г. Т., както и пристъпване към изпълнение чрез опис на движимото имущество на длъжника.

На 06.01.2020 г. е постъпила молба от взискателя по изп. дело с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Г. Т..

На 24.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя по изп. дело с искане за извършване на опис на движимото и недвижимото имущество на длъжника И.

Г. Т..

С постановление от 23.06.2023 г. е прекратено изп. дело № 146/16 г. по отношение на длъжника И. Г. Т. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а по отношение на длъжника Л.П.Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на молба от 02.10.2023 г. от взискателя „Банка ДСК“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав, е образувано ново изп. дело № 329/23 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н. срещу длъжниците Л.П.Д. и И. Г. Т..

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника И. Г. Т., както и възбрана върху недвижимото имущество на длъжника.

На 27.11.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника И.

Г. Т. в „Банка ДСК“ АД.

Видно от влязлото в сила на 10.04.2019 г. решение от 10.04.2019 г. по гр. д. № 9179/18 г. по описа на СГС, II – Д въззивен състав, е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че И. Г. Т. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 5951,05 лв., ведно със законната лихва, считано 5 от 14.08.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.08.2011 г. и договор за поръчителство от 09.08.2011 г., сумата от 57,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2014 г. до 14.08.2015 г., сумата от 110,54 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 06.06.2015 г. до 14.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК по гр. д. № 48699/15 г. по описа на СРС, 138 състав.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.