Определение № 176 от 16.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 117/2023
- Вид
- Определение № 176
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176 гр. Варна, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500117 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А. В.М. против определение № 453 от 06.02.2023 г., постановено по гр.д.
№111/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от дължима държавна такса в производството по същото дело.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й с освобождаване от заплащане на таксата.
Посочила е, че окръжният съд погрешно приел, че тя е в брак при положение, че е разведена, както и че обслужва банковия кредит, вместо че това прави изцяло бившия й съпруг.
Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на А. В.М., с която срещу „ИСУ Инвест“ ЕАД е предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №БА2, намиращ се в гр. Варна, ***-Б, вх.А, със
ЗП от 60 кв.м., както и 19,51 кв.м. идеални части от поземлен имот, които са отредени за открита тераса (двор) към самостоятелния имот, при уговорена в 1 договора цена в размер на 57000 евро. С молба от 13.12.2022 г. жената е поискала освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, като е приложила декларация за материално и гражданско състояние и доказателства в тази връзка. Предвид липсата на представена данъчна оценка на имота и определяне на цената на иска, изчислена въз основа на посочената от ищцата цена на иска от 57 000 евро, държавната такса по делото би се равнила на около 4 446лв.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв.
Молителката е жена в трудоспособна възраст и тя не е лишена по обективни причини от възможността да реализира доходи от труда си поне в размер на минималната за страната заплата. Тя е разведена (приложила е решението за развод с жалбата си) и има две деца и задължение за издръжка към тях, като едното вече е навършило пълнолетие (в хода на настоящото производство). Декларирала е, че притежава „Приморис –БГ“ ЕООД, но без да получава доходи от дружеството, което не осъществявало дейност, като единственият й източник на средства била издръжката от бившия й съпруг, чийто конкретен размер не е попълнила в декларацията. В жалбата си пред настоящата инстанция е заявила, че кредитите плаща бившия й съпруг и тя не погасява задължения по тях. Декларирала е, че притежава само ½ ид.част от апартамент в гр.Варна, ***, ет. 2, ап.2, който бил ипотекиран, но е установено обаче (и от окръжния съд), след справка по партидата в Служба по вписванията, че тя притежава ½ ид.части от: недвижим имот -самостоятелен обект в гр. Варна, ***, ет.6, ап.Б26 със ЗП от 116 кв.м. ведно с прилежащ обект –открита тераса с площ от 64,70 кв.м.; паркоместа №9 и № 11-12 с площи съответно 9 кв.м. и 2
12,5 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с площ от 220,360 кв.м. в поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж.к. Младост -1-ви м.р., ет.-1. Настоящото дело е за сключване на окончателен договор за друг недвижим имот при цена от 57 000 евро. Неоправдано е при това положение (здрав и работоспособен човек със значително имотно състояние), с оглед социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването на ищцата от държавната такса по делото.
Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване на молбата, поради което тя подлежи на отхвърляне. До този извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 453 от 06.02.2023 г., постановено по гр.д. №111/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3