Решение № 1346 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201661 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Р. У. К. ЛНЧ **********, чрез адв. С. С. от АК Благоевград, против Заповед № 460зз-79/05.04.2024г. на мл. инспектор от Пето РУ ОД МВР Варна – Р. Ж. П., с която на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед като се сочи, че не са били налице основания за задържане на жалбоподателя. Моли се заповедта да бъде отменена като се отправя искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски.

В съдебното производство жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. С. С. от АК Благоевград, който заявява че поддържа жалбата.

Ответникът, мл. пол. инспектор в Пето РУ при ОД на МВР Варна – Р. Ж.

П., редовно призован, не се явява. Представлява се от ю.к. Б. Й., редовно упълномощена, която оспорва жалбата, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Сочи, че при задържането на жалбоподателя са били спазени правата му, а при издаване на заповедта са били спазени стриктно разпоредбите на ЗМВР. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по 1 делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят и П. Х.а имали общо дете. Двамата не живеели заедно като детето и П. Х.а живеели в апартамент в кв. „Виница“. Родителските права и режим на контакти с детето не били определени със съдебен акт като Х.а имала опасения, че жалбоподателят може да изведе детето зад граница. По този повод къщата се консултирала с адвокат и служители от социалните служби и била посъветвана когато жалбоподателят дойде на адреса да иска да види детето да уведоми на тел. 112.

На 05.04.2024год. около 18:37ч. жалбоподателят К. бил пред адреса на който живеели П. Х.а и детето им. В изпълнение да дадените й съвети П. Х.а подала сигнал на тел. 112 като обяснила на служителката че отвън е бащата на дъщеря й - чужденец неговорещ български език, че в момента водят дела за попечителство, че била посъветвана детето да остане уикенда при нея и да се обади на тел. 112 когато бащата дойде, както и че в момента жалбоподателят стои пред вратата на апартамента звъни и блъска. Сигналът бил предаден на органите на МВР и на място бил изпратен екип от Пето РУ в състав ответникът Р. П. и св. И. П.. На място ги посрещнал въззивника, който ги отвел пред апартамента в който живеела Х.а. Полицаите поискали от него на английски език да представи документ за самоличност същият не представил такъв. Полицаите провели разговор с подателката на сигнала П. Х.а която потвърдила, че това е бащата на дъщеря й, че в момента са в раздяла и водят дела за попечителство над детето. Заявила, че когато пийне жалбоподателят редовно ходи да я притеснява. Жалбоподателят бил задържан и бил отведен в V РУ при ОД на МВР Варна. Там срещу него била съставена Заповед № 460зз79/05.04.2024год. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 19:10ч.

Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за задържане на лице рег. № 460зз-79/05.04.2024год. е била издадена на 05.04.2024год. от Р. П. – мл. Инспектор при Пето РУ Варна, с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя Р. К. У. ЛНЧ **********, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Пето РУ Варна. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „пречи на служител на МВР да изпълни задължението си по служба“. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания, както и данни за преводач. Срещу жалбоподателят бил съставен и АУАН с оглед извършено административно нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Същият е освободен на 06.04.2024год. в 09:45ч.

Жалбата е подадена във ВРС на 19.04.2024год..

В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от ОД на МВР Варна, се съдържат заповед за задържане на лице № 460зз-79 от 2

05.04.2024год. протокол за личен обиск на лице, декларация за правата на задържано лице част първа (на български език), разписка за върнати вещи и пари от 06.04.2024год.; доклад от Р. П. до началника на Пето РУ ОД МВР Варна, Мотивирана резолюция № 460а-9/14.05.2024год. за прекратяване на АНП, образува с АУАН серия АД бл. № 269036 на Пето РУ Златни пясъци ОД МВР Варна; Удостоверение издаде от началника на Сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР Варна; отчетен месечен график за месец април 2024год.; докладна записка от Р. П. до началника на Пето РУ.

Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно постъпили писмо от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, писмо от началника на отдел РЦ 112 Варна ведно с приложен към него СД.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал И. П..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

Същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор – ст. полицай в Пето РУ при ОД на МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМВР и притежаващ 3 качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал.3 и 7 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.73, ал. 3 и 4 и чл. 74 от ЗМВР.

В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2 т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя.

В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е „чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От фактическа страна в заповедта е посочено „пречи на служител на МВР да изпълни задължението си по служба“.

Преченето на полицейски орган да изпълни задължението си по служба обаче само по себе си не представлява законово регламентирано материалноправно основание за налагането на ПАМ по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР (в която хипотеза е постановено задържането) от една страна, а от друга не се свързва и с друго нормативно предвидено основание за постановяване на задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал.1 от ЗМВР. В контекста на горното така даденото фактическо описание следва да бъде приравнено на липса на посочени съгласно нормата на чл. 72, ал.2, т.2 от ЗМВР фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ.

Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от 4 посочване на правни основания, какъвто е процесният случай. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво е било поведението на адресата в частност с какво то пречи на органа да осъществи правомощията си по служба, както и надлежно дадено предупреждение в горната насока, съответно неговото неизпълнение. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства сочещи, че лицето спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР след надлежно предупреждение съзнателно е пречело на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Следва да се отбележи и това, че в оспорената заповед дори не е посочено предупредено ли е било лицето или не като е налице пълна неяснота досежно това какво точно се има предвид, за какво точно действие (съответно бездействие) за какво точно поведение е задържан жалбоподателя. Нещо повече в заповедта не е посочено дори къде е било задържано лицето.