Определение № 16178 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16178 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506863 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 191188/15.06.2026 г. на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, ЕИК 000662769, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1431, ул., „Здраве“ № 2, с която се обжалва протоколно определение от 09.06.2026 г., постановено по гр. д. № 580/2026 г. по описа на СРС, 164 с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.дело № 19534/2025 г. на СРС, 52 с-в.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.дело № 19534/2025 г. на СРС, 52 с-в, тъй като не е налице връзка на обусловеност между гр. дело № 580/2026 г., по описа на СРС, 164 състав, и производството по гр.дело № 19534/2025 г. на СРС, 52 с-в.

По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – Е. Г. Г. -И., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна 1 жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред СРС са предявени от ищцата Е. Г. Г. -И. срещу ответника СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

С исковата молба е отправено особено искане към СРС, а именно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело, тъй като разрешаването на спора е обусловено от изхода на друго висящо съдебно производство – гр. д. № 19534 по описа за 2025 г. на 52ри състав на СРС, което има преюдициално значение за правилното му решаване.

С атакуваното пред настоящата инстанция протоколно определение от 09.06.2026 г., постановено по гр. д. № 580/2026 г. по описа на СРС, 164 с-в, е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.дело № 19534/2025 г. по описа на СРС, 52 с-в.

В мотивите е прието, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като към момента на възстановяване на Е. Г. Г. на заеманата длъжност „лекар анестезиологасистент“ съгласно Решение № 551/02.10.2025 г. постановено по касационно г. д. № 278/2025 г. по описа на ВКС, III г.о., пред СРС е било и към настоящия момент е висящо гр.д. № 19534 по описа за 2025 г. на 52-ри състав на СРС, с предмет предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна уволнението на Е. Г. Г. от длъжността „асистент“ в „Медицински университет“ - София като незаконно и възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и същият спор е преюдициален и обуславя предмета на настоящото дело, отчитайки че ответникът СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД обосновава прекратяването на трудовия договор на ищцата с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, чл. 48, ал. 3 от ЗВО, чл. 2, ал. 3 и чл. 17 от ЗРАСРБ, а именно, че същата не може да изпълнява реално трудовия договор за тази длъжност съгласно функционалните задължения по длъжностната характеристика, връчена на 10.11.2025 г. поради създалата се 2 нова обстановка – отсъствието на действащ допълнителен трудов договор с Медицински университет-София за изпълнение на академичната длъжност „асистент“, счита че е налице отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на иск – висящ процес относно друг спор, решението по който ще има значение за правилното решаване на настоящия спор – чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

В обжалваното определение се сочи, че наличието на преюдициалност е детерминирано от характера и същността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна в качеството му на конститутивен иск. Същността на конститутивното действие на обуславящия спор е, че съдът не просто ще установява факта на незаконното уволнение, а в случай на уважаване на исковите претенции ще промени правното положение.

С оглед важимостта във времето на конститутивното действие то може да бъде занапред (ex nunc) и с обратна сила (ex tunc). С влизането в сила на решението по контитутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ уволнението се отменя с обратна сила (ex tunc). Съдебното решение заличава уволнението от момента на извършването му. Прекратеното трудово правоотношение се възстановява така, сякаш никога не е било прекъсвано, счита се за непрекъснато, сякаш незаконната заповед никога не е съществувала. Работникът има право да се върне на предишната си работа и времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, се признава за осигурителен и трудов стаж. Този период започва от датата на уволнението и продължава до възстановяването на предишната работа.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване.

Частната жалба, с която е сезиран съда, като законоустановения 1-седмичен срок, е процесуално допустима. подадена в

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК основание за спиране на гражданско дело е налице, ако в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Критерий за преценка на такава зависимост е връзката между двете дела.

3

Основание за спиране е налице само, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването или несъществуването на правоотношението - предмет на обусловеното дело (арг. от определение №376 от 21.06.2010г. на ВКС по ч.гр.дело №286/2010г., IV Г.О., Г.К.). При това следва да се има предвид, че видът на обуславящото дело (гражданско, наказателно или административно) е без значение. Също така без значение е и фактът, кога е заведено това дело.

Няма пречка, това да е станало след завеждане на обусловеното дело.

Достатъчно е, да има висящо съдебно производство, решението по което би формирало сила на пресъдено нещо, която обвързва съда при преценката на правнорелеванти факти за изхода на обусловения правен спор.

В конкретния случай спорът относно уволнението на Е. Г. Г. от длъжността „асистент“ в „Медицински университет“ – София има преюдициално значение, относно спора за уволнението на същата от длъжността „лекар анестезиолог-асистент“ при СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.

Това е така, тъй като същата не може да изпълнява реално трудовия договор за тази длъжност съгласно функционалните задължения по длъжностната характеристика, връчена на 10.11.2025 г., без да е страна по трудово правоотношение с „Медицински университет“ – София и да заема длъжността „асистент“. Нещо повече, липсата на действащо правоотношение на Е. Г. Г. с „Медицински университет“ – София е причина за прекратяване на трудовия договор на същата със СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.

Настоящият състав споделя мотивите на СРС относно правното действие на решението, с което служител или работник се възстановява на предишната работа – в случай че уволнението се признае за незаконно, уволнението се отменя с обратна сила (ex tunc). Съдебното решение заличава уволнението от момента на извършването му. Прекратеното трудово правоотношение се възстановява така, сякаш никога не е било прекъсвано. В случай че уволнението на Е. Г. Г. от „Медицински университет“ – София бъде отменено като незаконно, то за същата не би съществувала обективна невъзможност да заема длъжността „лекар анестезиолог-асистент“ при СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, което има пряка връзка с основния предмет на гр. д. № 580/26 г. по описа на СРС, 164 с-в.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като 4 такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.06.2026 постановено по гр. д. № 580/2026 г. по описа на СРС, 164 с-в г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5