Решение № 3725 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3725 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330100304 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул.

„*********“ № ***, чрез адв. И. срещу „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С. А. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит от 05.08.2022 г. предвиждащ а заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 552,60 лв. платени по нищожната клауза, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 05.08.2022 г . за сума 100 лева. ЛП е 40,02 %, а ГПР-40,26 %.

Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество-две физически лица отговарящи на определение условия. При неизпълнение в срок от 3 дни на това условие се дължи неустойка в размер от 746,20 евро. Същата е 1 неравноправна. Противоречи на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника. В молба за първото по делото съдебно заседание ответника оспорва исковете, признава сключването на договора с заявените клаузи. Отрича нищожността на тази за неустойка. Признава плащане на сума от 552,60 лв. по нея.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем № ******* от 05.08.2022 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 511,29 евро, дължима на 20 седмични вноски, от по 29,90 евро, при 40,06% лихва; 40,26% ГПР. Договорено е в чл. 12 от договора предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и ал. 4 на същия-неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 381,57 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на 2 примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 12, ал. 1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 746,20 евро.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би 3 претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 12 от договора. Предвид това платената сума от 552,60 лв. за неустойка се явява дадена без основание и подлежи на връщане от ответника на ищеца.

Поради изложеното съдът намира, че предявенит е искове основателни и следва да се уважат. са

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 800 лв. общо за двата иска.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 12, ал. 4 от договор за паричен заем № ******* от 05.08.2022 г. г. , сключен между Н. Г.

Л., ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул. „*********“ № *** и „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С. А. като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С. А. да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.

*********, ул. „*********“ № ***, сумата от 552,60 лв. (петстотин петдесет и 4 два лева и 60 ст.) недължимо платени по нищожната клауза за неустойка по договор за паричен заем ******* от 05.08.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 09.01.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 100 (сто) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Царица Йоанна № 29, представлявно от С. А. да заплати на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *******, ул. „*********“ № ***, сумата от 800 (осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5