Решение № 341 от 20.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Кюстендил, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. П., ЕГН ********** срещу Постановление от 16.02.2023 г. по изпълнително дело /ИД/ №22/2109 г. по описа на СИС при РС Кюстендил, издадено от Държавен съдебен изпълнител Б.С..

С обжалвания акт на ДСИ С. е отменено Постановление от 18.11.2022 г., с което органа по принудително изпълнение е прекратил производството по ИД № 22/2019 г. поради перемирането му в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателят – длъжник оспорва правилността на обжалваното постановление, изтъквайки противоречието му с процесуалните правила и материалния закон. Обосновава виждането си с липсата на основания за възобновяване на действията по принудително изпълнение приемайки, че производството по делото е прекратено по право при наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Акцентира се на липсата на мотиви в обжалваното постановление, обосноваващи необходимостта от възобновяване на производството. Подкрепя довода си с обективираните в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановки, съгласно които когато взискателят не е поискал извършвенето на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване в свое постановление.

1

По изложените съображения се поддръжа искане за отмяна на обжалваното постановление с последица прогласяване настъпилото по право прекратяване на производството по ИД № 22/2019 г. описа на СИС при РС Кюстендил.

До взискателя П.М.И. е изпратен препис от жалбата, като в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение.

ДСИ Б.С. е депозирал писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК във връзка с обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

Изпълнително дело № 22/2019 г. по описа на СИС при РС Кюстендил е с взискател П.М.И. и длъжници В.Г.П. – В. и И. Г. П., като наследници на О.Д.М.. Делото е образувано с Разпореждане на ДСИ С. на 05.02.2019 г., след като по реда на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК, е изпратено по компетенстност от ДСИ при РС Видин на ДСИ при РС Кюстендил. Предмет на образуваното ИД е извършване на опис и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците В.Г.П. – В. и И. Г. П., находящ се в землището на с. Долна Козница, общ. Невестино, обл. Кюстендил.

На 20.02.2019 г. взискателят П.И. депозира молба пред ДСИ С. с искане да бъде определена нова начална цена на възбранения имот и да бъде насрочена нова публична продан.

Изпратените до длъжниците В.Г.П. – В. и И. Г. П. съобщения за новообразуваното изпълнително производство са върнати в цялост с отбелязване, че при неколкократно посещение на адресите, лицата не са открити. ДСИ С. е разпоредил извършване на справки относно актуално състояние на трудовите договори на длъжниците, от които е установимо, че към момента и двамата длъжници нямат действащи трудови договори. Извършени са справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за постоянен и настоящ адрес на длъжниците, съвпадащи с известните по делото адреси.

С разпореждане от 27.03.2019 г. ДСИ С. е разпоредил длъжниците да се уведомят по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

На 22.07.2020 г. взискателя заявява повторно искане за извършване на актуална 2 оценка на недвижимия имот и изнасянето му на публична продан.

С Разпореждане от 28.07.2020 г. органа по принудително изпълнение e насрочил опис на собствения на длъжниците недвижим имот, находящ се в с. Долна Козница за дата 20.08.2020 г. В деня на описа такъв не е извършен от съдебния изпълнител, тъй като е констатирано нередовно уведомяване на длъжниците в производството за носрочения опис.

С разпореждане от същата дата ДСИ С. е отложил описа за 16.10.2020 г.

За насрочения опис длъжника В.Г.П. – В. е лично уведомена със съоблщение изх.№ 360/24.08.2020 г.

На 16.10.2020 г. съдебният изпълнител констатирайки, че длъжника И. П. не е бил лично уведомен за новообразуваното изпълнително дело и насрочения опис, е разпоредил да се изиска справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника И. П., както и за наличие на сключени от последния трудови договори.

На 24.11.2020 г. ДСИ С. е разпоредил да се изпрати съобщение до взискателя, че длъжника И. П. не може да бъде намерен на постоянния адрес, както и че липсват данни за неговата месторабота. Констатирайки наличието на хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК, е изискал становище от взискателя.

На 17.11.2022 г. визскателя П.М.И. е поискала, на основание чл.430 от ГПК, органа по принудително изпълнение да назначи особен представител на длъжника И. П..

На 18.11.2022 г. ДСИ С. издава постановление за прекратяване на производството по ИД № 22/19 г. по описа на СИС при КнРС, съобразявайки императивната разпоредба на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Срещу постановлението взискателят П.М.И. подава жалба с твръдението, че последното валидно да прекъсне давността изпълнително действие на ДСИ, е с дата 24.11.2020 г., когато органа по принудително изпълнение е уведомил взискателя за възможността по чл.47, ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на длъжника П..

Изразявайки становище, че производството не е перемирано, взискателят И. моли съдебния изпълнител да отмени постановлението за прекратяване и да продължи действията по принудително удовлетворяване на вземането й срещу длъжниците.

С обжалваното в настоящото производство постановление от дата 16.02.2019 г. ДСИ С. е отменил постановлението за прекратяване на производството по ИД №22/19 г. по описа на СИС при КнРС, възобновил е производството и е насрочил опис и оценка на недвижимия имот, находящ се в землището на с. Долна Козница. Мотивирал е своя акт с новоизвестния в производството адрес и месторабота на длъжника И. П.. Последният е лично уведомен за насорчения опис на 25.02.2023 г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на 3

ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

С оглед ограничения обхват на проверката, която съдът дължи при обжалване действията на съдебния изпълнител, в настоящата хипотеза съдът намира, че е сезиран с жалба от длъжника И. П. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по принудително изпълнение – чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Очертаните с въззивната жалба предели на проверка в производството се разпростират върху наличието, респективно липсата на предпоставки за прекратяване на действията по принудително изпълнение по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и законосъобразността на последващите действия по възобновяване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В Решение № 37 от 24.02.2021 г. на IV ГО по гр.д. 1747 по описа за 2020 г. на ВКС, върховните съдии отчитайки, че в т.10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемцията, са дали отговор именно на този въпрос. Посочено е, че в чл.116, б.“в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, както и че същинско действие за принудително изпълнение може да бъде предприето само от съдебния изпълнител и то безспорно прекъсва давността. Отчетено е обаче, че давността се свързва единствено с поведението на кредитора и не се влияе от това на други лица. Затова ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган 4 преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора с горепосоченото решение е прието, че давността се счита прекъсната с искането. Пояснено е, че прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

В производството е установено, че длъжниците са уведомени за новообразуваното изпълнително производство по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Въпросът за процесуалното представителство на длъжник по изпълнително дело, който не може да бъде намерен на заявения от него постоянен или настоящ адрес, съответно да бъде прИ.н по правилата на чл. 47 от ГПК, в изпълнителния процес е уреден в чл. 430 от ГПК. Съгласно цитираната норма, в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдебният изпълнител назначава на длъжника особен представител по делото. Особеният представител в производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 430 ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ се назначава с акт на съдебния изпълнител в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК когато ответникът не е намерен на адреса, посочен в делото и по чл. 48, ал. 2 от ГПК – липса на известен адрес. Въз основа на акта на съдебния изпълнител, особеният представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Така той осигурява движение на производството по делото.