Решение № 1078 от 20.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Пазарджик, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220105230 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Т. Б. А. Б.“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С, ул. “Д. Х.“№52-54, представлявано от изпълнителните директори А. Ч. Д. и Н. Г. С. срещу Е. И. М. с ЕГН ********** от село М.

К., община Б., ул.“Д. и. п.“№41, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 31.10.2022г страните са сключили договор за потребителски кредит №720031255149, по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника сума в размер на 10 000лв.

Договорът е сключен при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент 41.13% / чл.9 от договора/, годишен процент на разходите -48.30%/ съгласно чл.10 от договора. Общо дължимата сума по кредита е 20 779.99лв. като ответникът се задължил да върне кредита на 49 месечни погасителни вноски , от които 48 вноски по 424.08лв.и последна изравнителна вноска в размер на 424.15лв. Падежът на първата погасителна вноска е 15.12.2022г , а на последната – 15.12.2026г.Твърди се, че месечната вноска е формирана от два компонента : главница и договорна лихва. Твърди се, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора, 2/ договорът се остане в сила за целия първоначално уговорен срок като страните изпълняват точно задължението си по него, 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца , всеки от които с 30 дни независимо дали годината е високосна4 / приема се ,че лихвения процент и другите разходи / такси и комисионни , ако има такива/ за неизменни спрямо техния първоначален размер.

Твърди се, че ответникът- длъжник по договора е допуснал просрочие при изплащане на следните дължими вноски с падеж 15.03.2023г , 15.04.2023г, 15.05.2023г , поради което кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост , което е получено лично от 1 длъжника на 24.06.2024г , считано от която дата е настъпила пресрочната изискуемост на целия кредит.

Твърди се, че на 25.07.2024г ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника. Било е образувано ч.гр.д.№3180/2024г по описа на РС-Пазарджик.

Издадена е заповед по чл.417 от ГПК за следните суми: главница в размер на 9 834.53лв., договорна лихва в размер на 4 914.81лв.за периода 15.03.2023г.до 24.06.2024г. и 646.96лв. обезщетение за забава за периода 15.03.2023г до 11.07.2024г. Твърди се, че заповедният съд е дал възможност на ищеца да предяви иск настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 9 834.53лв., договорна лихва в размер на 4914.81лв. за периода 15.03.2023г до 24.06.2024г и обезщетение за забава в размер на 646.96лв. за периода 15.03.2024г до 11.07.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по гр.д.№4180/2024г по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,с който се оспорва предявения иск. Твърди се ,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от същия закон. Поддържа се, че в договора е посочен годишен лихвен процент 41.15%, който размер е твърде висок и противоречи на добритенрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва . Твърди се, че е налице и нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, тъй като годишния процент на разходите е посочен като абсолютна стойност като липсва ясно разписана методика кои точно компонентни са включени в него и как е формиран. На следващо място се противопоставя възражение, че процеснитя договор за кредит е изготвен на шрифт по-малък от 12, поради което е недействителен и на основание чл.10 от ЗПК. Моли се съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му, е подадено писмено становище ,с което се поддържа направеното с отговора оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№3180/2024г по описа на Районен съд Пазарджик в 2 полза на ищцовата банка „Т. Б. А. Б. “ЕАД против ответника Е. И. М. е издадена Заповед за изпълнение №1850/29.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : главница в размер на 9834.53лв., ведно със законната лихва за периода от 25.07.2024г до изплащане на вземането, сумата от 4 914.81лв. договорна лихва за периода от 15.03.2023г. до 24.06.2024г., сумата от 646.96лв. обезщетение за забава от 15.03.2023г до 11.07.2024г. В заповедта за изпълнение, а и в заявлението изрично е вписано, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №720031255149/31.10.2022г.В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба, инициирала производството по делото пред районния съд.

Оттук следва извода, че процесуалните предпоставки за допустимост на установителните искове по чл.422 от ГПК са обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящата искова защита.

Длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, респективно заявителят в срок е предявил иск за установяване на вземането си.

От представените по делото писмени доказателства/ договор за потребителски кредит №720031255149, Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“ЕАД, заявление –декларация за установяване на договорни отношения , се установява, че на 31.10.2022г. между „Т. Б. А. Б.“ЕАД / в качеството на кредитор/ и ответника Е. И. М. е сключен договор за потребителски кредит№720031255149, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 10 000 Заемът е следвало да бъде погасен на 49 месечни погасителни вноски, от които 48 в размер на 424.08лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 424.15лв., включващи главница и договорна лихва.

Падежът на първата погасителна вноска е на 15.12.2022г , а на последната на 15.12.2026, съгласно приложен погасителен план неразделна част от договора/. Общо дължимата сума, която кредитополучателят е следвало да върне по този договор е 20 779.99лв. Договорът е сключен при следните параметри – годишен лихвен процент 41.13% и годишен процент на разходите -48.30%. Съгласно чл.15.1 от договора при допуснато от потребителя просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочие- от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

Съгласно чл.16.2 от договора при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и 3 контакти, посочени съответно в чл.3 и чл.4 от договора.При промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след промяна на адреса. Съгласно чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Тук е мястото да се посочи, че между страните не е било спорно, а и от констатациите, извършени от вещото лице, е видно, че сумата по кредита от 10 000лв. е преведена по банковата сметка на ответника на 31.10.2022г. като в банковото извлечение като основание е отразено усвояване на кредит в размер 10 000лв. Вещото лице е установило,че по процесния договор ответникът е извършил плащания в общ размер на 968.56лв. и с тях е погасена главница в размер на 165.47лв./ с падежни дати 15.12.2022г и 15.01.2023г и договорна лихва в размер на 803.09лв.Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК към 25.07.2024г. по компоненти главница, договорна лихва и обезщетение за забава при настъпила предсрочна изискуемост , считано от 24.06.2024г. са в общ размер на 15 029.70лв. в т.ч. 9834.53лв. главница, 4 933.14лв. договорна лихва за периода от 15.03.2023г до 24.06.2024г. и 262.03лв. обезщетение за забава за периода 15.03.2024г до 25.07.2024г. Експертизата заключава, че в ГПР от 48.30% са включени главницата и договорната лихва.

Поради изпадане на длъжника в забава чрез просрочие на три погасителни вноски с падежи съответно на 15.03.2023г. 15.04.2023г и 15.05.2023г. договорът за кредит е обявен от ищеца за предсрочно изискуем. Видно от съдържащото се в заповедното производство/ лист 21/ уведомление за предсрочна изискуемост банката е изпратила до ответника уведомление за предсрочна изискуемост на вземането на посочения в договора адрес за кореспонденция и съгласно отразеното в приложената обратна разписка/ лист 20 от заповедното производство/, уведомлението е получено лично от ответника на 24.06.2024г като този релевантен факт не бе спорен между страните.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.

Вещото лице е констатирало, че текстът на стр.1 и 2 от процесния договор е изписан на шрифт 12 pt. На стр.3 от документа – за частта „погасителен план“ е използван шрифт от семейство „Калибри /Calibri“ и размер 10 pt. На лист 4 са налични същия шрифт и размер.

Текстът на страници от 5 до 20 е изписан на шрифтове от семейство Arial Narrowи размер 12 pt.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК положителен установителен 4 иск с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК

Безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно визираната правна норма договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.По силата на чл.9, ал.3 от ЗПК ответникът Е. М. има качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ЗЗП. Доколкото в случая се касае за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителския кредит предвижда редица императивни разпоредби, за спазването на които съдът е задължен да следи служебно/ според задължителните указания ,дадени в т.1 на ТР№1/2013г от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС/.