Решение № 6002 от 04.07.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 418/2026
- Вид
- Решение № 6002
- Подписан
- 04.07.2026
- В сила
- 04.07.2026
- Състав
- Нели Стоянова
Други актове по делото
- Определение № 1706 от 23.02.2026 · Нели Стоянова
- Разпореждане № 1708 от 23.02.2026 · Нели Стоянова
- Определение № 1967 от 04.03.2026 · Нели Стоянова
- Определение № 3951 от 05.05.2026 · Нели Стоянова
- Определение № 5340 от 16.06.2026 · Нели Стоянова
- Разпореждане № 6117 от 08.07.2026 · Нели Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 64 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6002
Бургас, 04.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НЕЛИ СТОЯНОВА
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20267040700418 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. Д. М. [ЕГН], с посочен съдебен адрес – [населено място], [улица], против Заповед № 26-0769-000079/12.02.2026 г. на В. С. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“, с която спрямо жалбоподателя В. Д. М. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и немотивираност на издадената ПАМ. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването и. Жалбоподателя счита, че правото му на защита е нарушено, тъй като не е бил уведомен писмено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, че точките са му намалели с 2/3. Поддържа, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочено с кои наказателни постановления са му отнети контролните точки и дали са влезли в сила. Излага доводи, че никъде в ЗДвП и оспорената заповед не е посочено, че същата подлежи на принудително изпълнение, поради което предварителното и изпълнение се явява незаконосъобразно. Иска отмяна на оспорената ПАМ. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства. Иска отмяна на обжалваната ПАМ.
Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие от преписката по приемането му. В придружителното писмо с което е изпратена преписката изразява становище за неоснователност на жалбата, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно е от самата заповед, че тя е връчена на лицето на 12.02.2026 г., като жалбата е подадена чрез ответната администрация на същата дата, т. е. в изискуемия се от закона 14 дневен преклузивен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, доколкото е неин адресат.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка изземане на свидетелство за управление на МПС, тъй като според ответника с 4 влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки, придобити от жалбоподателя и същият не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Наказателните постановления № № 23-0254-000741/21.11.2023 г. на началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ - Димитровград, НП № 24-0804-007893/03.10.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, НП № 24-0804-009014/14.11.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен и НП № 25-0804-004883/05.06.2025 г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, са представени по делото и видно от съдържанието им са връчени срещу подпис с посочени дати на връчване в разписките за връчване.
По делото е представена и справка картон на водача, според която на жалбоподателя е било валидно издадено СУМПС [номер]/17.03.2023 г.
Като доказателство по делото е приета Заповед № 251з-5684/07.10.2025г., подписана от директор на ОДМВР Сливен, с която по т. І. 1.8. полицейските инспектори в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Бургас са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приобщена заповед № 251з-5684/07.10.2025 г., на директора на ОДМВР Бургас, с която по т. І. 1.8. полицейските инспектори в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Бургас са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Спазена е и предвидената от закона писмена форма.
Административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Според нормата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.
В настоящия случай, органът е приел, че срещу оспорващия има издадени и влезли в сила четири наказателни постановления въз основа на които на същия са отнети 40 контролни точки, т. е. всички точки, за периода 2023 г. – 2025 г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.
Съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна, поради липсва на годно фактическо основание за издаването й. В случая не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки, към датата на издаване на оспорената заповед. Видно от приложените по преписката четири броя НП, две от тях не са влезли в сила, поради тяхното ненадлежно връчване.
С оглед оспорването от страна на жалбоподателя на автентичността на разписките, съдържащи се в три от наказателните постановления, съдът допусна съдебно – графическа експертиза, като изводите на ВЛ следва да се кредитират като професионални и безпристрастни. ВЛ е категорично, че подписите, положени под разписките на НП № 24-0804-007893/03.10.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което са отнети 10 контролни точки и НП № 24-0804-009014/14.11.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което са отнети 10 контролни точки не са положени от наказаното лице, респ. от настоящият жалбоподател.
Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Посочените непосредствено по-горе две наказателни постановления са подлежали на обжалване към момента на издаването на оспорената заповед, като от друга страна срокът за обжалване не е бил изтекъл предвид нередовното им връчване.
Горното налага извод, че посочените две НП, с което са отнети общо 20 контролни точки, не са влязли в законна сила, поради което не е налице соченото в оспорената заповед, от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“, фактическо основание за прилагане на ЗППАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки.
Поради изложеното съдът приема, че подадената жалба от В. Д. М. е основателна, оспорената ЗППАМ е издадена в нарушение на материалния закон, което налага отмяната й.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в общ размер на 592, 11 евро, от които 5, 11 евро заплатена държавна такса, 280 евро – възнаграждение за вещо лице и 307 евро адвокатски хонорар. Оспорващият е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 307 евро, съгласно адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който хонорар противно на доводите на АО, съдът не намира за прекомерно завишен. Разноските в общ размер на 592, 11 евро следва да се възложат в тежест на административния орган.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000079/12.02.2026 г. на В. С. – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „ПП“.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В. Д. М. [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 592, 11 (петстотин деветдесет и две евро и единадесет евроцента) евро.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�