Решение № 86 от 06.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. Т. С. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600056 по описа за 2026 година С присъда № 24/10.12.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 66/2025 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, че на 17.06.2024 год., около 02:20 часа, в местността „Р“ в землището на с. Б, транспортирал с конска каруца незаконно добити от другиго дървени материали, а именно – 13 бр. секции от бял бор с обща кубатура 0.88 плътни куб. м. на стойност 107.53 лв., от които 0.09 куб. м. едра строителна дървесина - II- ри клас на сортиментност, 0.64 куб. м. средна строителна дървесина - IIIти клас на сортиментност, 0.12 куб. м. средна строителна дървесина - IV- ти клас на сортиментност и 0.03 куб. м. средна строителна дървесина - V- ти клас на сортиментност, представляващо престъпление по чл. 235, ал.2, пр. III от НК, поради което и във вр. с чл. 54 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда М. е оправдан да е извършил горепосоченото престъпление в съучастие с лицето Т А.а М.а.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК признатият за виновен подсъдим Г.

1

М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Благоевград направените разноски в хода на досъдебно производство в размер на 951, 66 лв., а на Районен съд – Разлог сторените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 43, 28 лв.

В законният срок срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия М., с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост. Адвокатът излага съображения за неправилна преценка на събрания доказателствен материал и най-вече за недооценката на показанията на свидетелите Т М.а и И П, който изцяло оневиняват М. по повдигнатото му обвинение. Освен това въобще не е установено, че именно той е транспортирал незаконно добит дървен материал, което също е основание за отмяна на присъдата и оправдаването му от въззивната инстанция. При условията на алтернативност се поддържа схващането, че ниската стойност на предмета на престъплението изисква приложението на чл.9, ал.2 от НК, което като последица също има оправдаването на М. за извършено престъпление по чл.235, ал.2 от НК.

В пледоарията си пред настоящата съдебна инстанция защитникът поддържа изтъкнатите в жалбата аргументи като добавя и още едно алтернативно искане, свързано с възможността за намаляване на размера на наказанието поради незначителните вредни последици от него.

Жалбоподателят М. се явява лично и поддържа аргументацията на адвоката си, заявявайки, че иска да бъде напълно оправдан по поддържаното срещу него обвинение, което потвърждава и в предоставената му последна дума.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва изцяло жалбата като счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. От множеството разпитани по делото свидетели се установява възприетата от РРС фактическа обстановка, уличаваща именно М. като лицето, транспортирало незаконно добития дървен материал.

Възприетата правна квалификация на деянието и наложеното наказание са съобразени с данните за личността на М., а представеното от него медицинско заключение не следва да бъде кредитирано, защото е издадено през 2024 година.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт 2 съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Позовавайки се на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и надлежно приобщените писмени доказателства, Районният съд е изложил фактическа обстановка, която според проверяващата инстанция не следва да търпи корекции. Правилно са кредитирани показанията на служителите на ТП „ДГС – Разлог“, които са изпълнявали служебните си задължения и освен това добре са познавали подсъдимия като системен нарушител. Липсата на убедителни доказателства за съпричастността на Т М.а към вмененото на обвиненото лице престъпно деяние обосновано е довело до оправдаването му за това, че е действал при условията на съучастие с нея. С оглед задължението си да изложи фактическа обстановка, базирана на собствен прочит на доказателствената съвкупност по делото, Окръжният съд намира за безспорно установено, че на инкриминираните дата и място – на 17.06.2024 год., около 02:20 часа, по път в местността „Р“, намираща се в землището на с. Б, подсъдимият управлявал каруца с конски впряг, натоварена с дървен материал. По същото време и място там се намирали служителите на ТП „ДГС – Разлог“ ....................., които след приближаването на каруцата я осветили и възприели, че най-отпред, върху материала седи М., който добре познавали. Веднага след това подсъдимият побягнал, а горските служители констатирали, че в каруцата се вози и малолетно дете в лицето на ............ Детето им казало, че избягалият е Д, с който прякор е известен Г. М.. След това каруцата, ведно с дървения материал в нея, включително и моторен трион, били задържани и след извършената проверка се установило, че материалът е без задължителната горска марка, което означавало, че е незаконно добит. След измерването му по съответния ред се установило, че се касело за 13 бр. секции от бял бор с обща кубатура 0.88 плътни куб. м. на стойност 107.53 лв., от които 0.09 куб. м. едра строителна дървесина - II- ри клас на сортиментност, 0.64 куб. м. средна строителна дървесина – III - ти клас на сортиментност, 0.12 куб. м. средна строителна дървесина – IV -ти клас на сортиментност и 0.03 куб. м. средна строителна дървесина – V - ти клас на сортиментност. Дървеният материал не бил маркиран и за него подсъдимият не притежавал превозен билет, установяващ основанието за транспортирането му. За посоченото 3 правонарушение след няколко дни в РУ – Разлог на М. се съставил акт за установено административно нарушение, който той подписал без никакви възражения.

В хода на образуваното досъдебно производство се назначила и изпълнила от вещото лице Павлинка Иванова съдебна лесоинженерна и оценителна експертиза, определила вида на дървесината, нейната кубатура, липсата на знаци и печати по нея, определящи я като незаконно добита, давността на отсичането й, определена приблизително около датата на разкриване на престъплението, размера на вредите за горския фонд, които са значителни, както и пазарната стойност на незаконно добития дървен материал.

В подкрепа на възприетите фактически данни са показанията на разпитаните свидетели и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, както и цитираното експертно заключение. Следва да се отбележи, че свидетелските показания, с изключение на тези на св. Т М.а, са еднопосочни и разкриващи възприетите по-горе фактически данни.

Безспорно следва да се даде вяра на възприятията на горските служители .................., които лично са присъствали при спирането на управляваната от М. каруца с дървен материал и съответно са възприели неговото бягство.

Свидетелите са категорични, че именно познатият им като системен нарушител М. е управлявал натоварената каруца, а зад него е седяло дете.

Самото дете е потвърдило, че е помагало на подсъдимия и неговата сестра, включително и че М. му давал да управлява каруцата, което само потвърждава безспорно установения факт, че именно подсъдимият е отговорен за транспортирането на незаконно добития дървен материал. Липсва каквато и да било причина показанията на изброените свидетели да не бъдат кредитирани, защото от съдържанието им е видно, че възпроизвеждат ясно и безпротиворечиво създалата се фактическа обстановка. Липсата на данни за лични взаимоотношения с подсъдимия изключва възможността да бъдат преценявани на плоскостта на някаква заинтересованост, а и близкото до М. дете е потвърдило, че именно той е лицето, което е избягало веднага след спирането им от горските служители. Като се прибави и обстоятелството, че престъплението е извършено по средата на нощта, което очевидно не е нормалното време за добив и транспортиране на дървесина, може да се заключи, че подсъдимият ясно е съзнавал противоправността на своите 4 действия и всячески се е старал да избегне възможността да бъде спрян и съответно проверен от компетентните власти. В подкрепа на посоченото от горските служители са и показанията на извиканите от тях полицейски служители ....................... Те добросъвестно са посочили получената от колегите им информация, практически повтаряйки техния разказ. Със спомагателна роля в установяване на обективната истина в наказателния процес са и показанията на св. Н П, на който от фирмата, в която работел, било възложено по искане на властите да транспортира каруцата на подсъдимия.

Липсата на заинтересованост и взаимното допълване на заявеното от тях с казаното от първата група свидетели има за последица от правна страна и тяхното кредитиране от страна на двете съдебни инстанции.

В противовес на посоченото са само показанията на св. Т М.а, сестра на подсъдимия, която се е опитала да го оневини за стореното. Незамисимо от твърденията и за това, че по нейна инициатива са отишли в гората за дърва, даже и казаното от нея не изключват участието на подсъдимия в тази дейност, още повече, че съобразно опита му може напълно обективно да се заключи, че той е бил напълно неясно, че вършат нещо незаконно. А опитите на свидетелката да прехвърли вината по транспортирането върху наказателно неотговорно малолетно дете са лишени от каквато и да било житейска логика и са правно ирационални. Това се потвърждава и от поведението на подсъдимия, чиято първа реакция след спирането им е била да побегне и да се укрие от проверяващите.

По отношение на направените възражения от страна на защитника на подсъдимия, че не е извършил вмененото му престъпление „транспортиране“ на незаконно добит дървен материал въззивната инстанция отбелязва следното:

Не може да има спор, че в разпоредбата на чл.235 от НК законодателят е забранил извършването на каквато и да било човешка дейност по отношение на горския фонд без надлежно разрешение, изброявайки всички разбираеми и възможни дейности в тази посока. Транспортирането е една от тях и е свързана с преместването на незаконно добития дървен материал от една точка до друга. Именно в хода на тази му дейност М. е бил спрян за проверка, когато компетентните горски служители са установили допуснатото от него за пореден път нарушение на правопорядъка. Опита на защитника да се изключи 5 конкретното деяние в никакъв случай не може да доведе до оневиняване на дееца, най-малкото защото подвеждането му под друго сходно деяние би представлявало приложението на закон за същото престъпление, което е в прерогативите на съда. Затова и отчитайки смисловото съдържание на деянието „транспортиране“ на незаконно добит от другого дървен материал, в конкретният казус може безапелационно да се заключи, че действията на М. в тази посока са съставомерни.

Неоснователно е и възражението, че горските служители не са открили мястото на незаконна сеч в обслужвания от тях район, защото в случая предмет на престъплението е транспортиране на незаконно добит от другиго дървен материал. За последното са от значение наличието на съответните контролни марки върху дървесината и наличието на превозен билет, които в случая липсват.

Окръжният съд не съзира основания за приложението и на чл.9, ал.2 от НК, последица от което е оправдаването на дееца по повдигнатото му обвинение. Цитираната разпоредба води до посочения резултат, когато разследваното престъпно деяние само формално покрива признаците на посочено в НК престъпление, но поради малозначителността си не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.