Решение № 529 от 29.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1365/2021
- Вид
- Решение № 529
- Подписан
- 29.04.2021
- В сила
- 27.05.2021
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 529 гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330201365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. А. Б., действащ чрез пълномощника си адв.
Л.М. против Наказателно постановление № 20 – 1030 – 015141 от 11.01.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище с което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2020 г., около 14,20 часа в община Родопи на път Втори клас № II – 86, кръстовище с път I – 8, жалбоподателят К. А. Б. управлявал лек автомобил Ауди Ку 7 с рег. № ***, който бил свален и поставен в багажника, а на негово място бил поставен транзитен № 009В980, като извършва следното нарушение: Не е поставил регистрационните номера на определеното за това място.
При проверката лицето е представило СУМПС № BARZE905100KA9KV24 – образец Англия. Посочено е, че данните от СУМПС образец България са генерирани в „АИС АНД“ и излизат автоматично.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на свидетелските показания на актосъставителя К. и свид. Демирян, както и от приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
Въпреки горното обаче, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното НП.
В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е описано, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като рег. № *** бил свален и поставен в багажника, а на негово място бил поставен транзитен номер № 009В920.
Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се намира в противоречие с изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение:
1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение 2 и
2) каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от НАРЕДБА № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на лице - търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година.
Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.
Според ал. 2 на цитираната разпоредба Временният регистрационен номер за автомобили и ремаркета се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "В" в средата.
Временният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата "В". В крайната дясна част е обозначена годината на валидност на червен фон.
Според чл. 27, ал. 1 от горецитираната Наредба Транзитни табели с регистрационен номер се издават:
1. в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната;
2. при износ на превозни средства от страната - след прекратяване на постоянната или временната им регистрация или на закупени в страната нерегистрирани ПС - след митническо оформяне на вноса и износа им.
3. за придвижване на регистрирани превозни средства в страната или от друга държава до страната при изгубена или открадната постоянна табела с регистрационен номер, след обявяването и за издирване;
4. за придвижване на ПС с чужда регистрация извън страната при изгубена или открадната постоянна табела с регистрационен номер на територията на Република България, след обявяването и за издирване, като 3 според чл. 29, ал. 3 Транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или "М" в средата, и е за еднократна употреба.
Транзитният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата "М", и е за еднократна употреба.
В аспект на гореизложеното и след внимателен прочит на цитираните разпоредби се установява, че в процесните АУАН и НП е налице вътрешно противоречие, неяснота при описанието на фактическите обстоятелства на нарушението, доколкото е посочено, че на автомобила е поставен транзитен номер, като същевременно комбинацията от цифри е симетрично разделена с буквата „В“ в средата. Или иначе казано поставеният номер не е транзитен, а е временен по смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
За това, че поставеният номер е временен способстват и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, включително Разрешение за временно движение на превозни средства серия В № 0670610. Видно от последното същото е с валидност до 05.10.2021г.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към 4
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай. Неяснотата по отношение на въпроса за това с какъв точно номер се е движил процесния лек автомобил – с транзитен или временен води до съществено нарушение правото на защита на санкционираното лице. Отделно от това, в случай, че се приеме, че автомобилът е бил управляван с временен регистрационен номер, то тогава с основание би се поставил и въпросът за това съставомерно ли е като 5 административно нарушение извършеното от жалбоподателя деяние.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.
Разпечатката съдържа 46 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/194ecd38-9e8a-4df1-b401-b5766238582d