Решение № 886 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500040 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №3999/06.10.2023г. по гр.д.№20492/2021г. по описа на РСПловдив,Х гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.410 от КЗ,вр. с чл.86 от ЗЗД,касаещо заплащане на обезщетение по регресен иск от застрахователното дружество по повод настъпило ПТП на 21.08.2016г. в размер над 7404,28лв. главница,от които изплатено обезщетение в размер на 7394,28лв. и 10лв. ликвидационни разноски,сумата от 2256,25лв.,представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 06.07.2018г.-06.07.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Жалбоподателя в настоящото производство и ищец в първоинстанционното производство счита решението за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли решението да се отмени и да се уважи исковата претенция.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна,която счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните и събраните доказателства по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори,че на процесната дата 21.08.2016г. е настъпило ПТП на пътя в гр.С. на кръстовището между бул.“**********“ и бул.“**********“ при което лек автомобил 1

„************,управляван от С. Н. Н. поради недостатъчен контрол от страна на водача при извършване на маневра завой наляво,ударил задната част на спрелия лек автомобил в дясно „********.В резултат на удара са настъпили повреди в задната лява част на ударения автомобил.На водача на на лекия автомобил „********“,който е бил причинител на щетата,е било съставено наказателно постановление и му е било наложено наказание „глоба“,като основание за налагане на административното наказание е нарушения на чл.20,ал.1 от ЗДвПводачът не е контролирал пътното превозно средство и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП-не е носил свидетелство за регистрация на МПС.Причинителят на ПТП е бил тестван с „Дрегер“ за алкохол,като устройството е отчело наличие на алкохол 0,79 промила,но след като е дал кръвна проба водачът на МПС,се оказало,че наличие на алкохол в кръвта е 0,3 промила,което не съставлява нарушение.Автомобилът,на който е била причинена увредата е имал валидно сключена застраховка „Каско“,като след настъпването на инцидента в застрахователното дружество е била заведена щета и дружеството е изплатило сумата от 7394,28лв. по банков път на водача на повредения автомобил.След изплащането на посочената сума застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице и е изпратил регресна покана до въззиваемата страна с посочена претенция за заплащане на изплатената щета,както и 10лв. за ликвидационни разноски.Въззиваемата страна не е платила исканото обезщетение,поради което жалбоподателя се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,но тъй като същата не е била връчена надлежно,му е било указано да заведе иск за установяване на вземането си.

В първоинстанционното производство е била назначена и СТЕ,от заключението на която се установява,че при настъпването на ПТП са настъпили и точно тези щети,които са били правилно оценени.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Няма спор по делото,че има налице настъпило ПТП,за което виновен е водачът на МПС „********“,в случая въззиваемата страна,но става ясно,че автомобила,с който е било извършено ПТП е застрахован в същото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“,която е била валидна към момента на извършването на ПТП.Съгласно нормата на чл.411,изр.3 от КЗ когато вредата е причинена от водач на МПС,който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,застрахователят по имуществена застраховка,който е встъпил в правата на увреденото лице,може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка,както и за вредите,причинени от водача на МПС,за които застрахователят по задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ е отказал да заплати обезщетение.В настоящия случай причинените вреди не надхвърлят размера на застрахователната стойност по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на събитието.Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и правилно е 2 била отхвърлена от районния съд,поради което решението следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция не са направени разноски и такива не се дължат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3999/06.10.2023г. по гр.д.№20492/2021г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3