Определение № 3632 от 18.03.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3632 гр. Варна, 18.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110106693 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 19342/04.03.2025 г. от ответника „П.К.Бя" ЕООД, чрез юрк. И.Т., с искане постановеното по делото Решение № 488 от 13.02.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде редуцирано.

Сочи се в молбата, че присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания от ответната страна размер от 208,61 лв. с ДДС за заповедното производство и 1 292,56 лв. с ДДС за исковото, е неоснователно и ощетяващо ищеца. Поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обуславяща присъждането на хонорар в размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Още повече, че съдът не е обвързан от посочените в Наредбата размери, съгласно дело С-438/22 на СЕС, поради което и страната счита, че възнаграждението в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде редуцирано до 50 лв. за заповедното производството и 200 лв. за исковото. Намира, че за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА ДДС не се дължи, поради което моли такова да не се присъжда в полза на адвоката към възнаграждението му.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът В. Д. С., чрез адв. А. Д., е депозирал отговор на молбата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение отговаря в пълна степен на характера на производството и броят на предявените срещу страната искове, за които е осъществена отделна линия на защита. Сочи, че макар и съдът да не е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери на възнагражденията за адвокатите, същите служат за ориентир при извършването на преценка за справедливия хонорар за съответното дело.

Цитира практика на ВКС, съгласно която данък добавена стойност се дължи в полза на адвоката при оказана безплатна правна помощ, в случай че последният е регистриран по ДДС.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменение на разноски, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните 1 указания, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е уважил частично заявите по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК специални положителни установителни искове за сумата от 1 228,74 лв., а в останалата част претенциите са отхвърлени. Отхвърлени поради тяхната неоснователност са и специалните осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за суми по Договор за потребителски кредит № 40005212393 от 02.08.2021 г.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ответника – адв. А. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 208,61 лв. с ДДС за проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3810/2024 г. на РС-Варна и 1 292,56 лв. с ДДС за исковото производство по реда на чл. 422 ГПК.

Действително, в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е посочено, че Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид това, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

При така изложеното, съдът не счита, че са налице нови или различни факти и обстоятелства, обуславящи изменение на съдебното решение в частта за разноските. При извършване преценка досежно справедливия размер на следващото се в полза на оказалия безплатна правна помощ процесуален представител на ответника в производството адвокатско възнаграждение, съдът е отчел особеностите по делото, поради което мотивите на състава, изложени в решението няма причина да бъдат повтаряни отново.

Отделно от това, независимо, че е налице противоречива практика по въпроса за дължимостта на ДДС върху присъдения адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, настоящият съдебен състав споделя тезата, съгласно която, ако предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС, то с оглед нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл. 2, т. 1 ЗДД, без значение дали адвокатското възнаграждението се дължи от представляваната страна или от насрещната такава. Отделно от това следва да бъде посочено и предвиденото в разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата, според която за регистрираните по ЗДДС адвокати върху възнагражденията се начислява ДДС, съставляващо неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, тъй като въпросната разпоредба не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС. /в този смисъл Определение № 2408/14.06.2024 г. на ОС - Варна по в.ч.гр.д. № 1001/2024 г./

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно 2 основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19342/04.03.2025 г. от ответника „П.К.Б-я" ЕООД, чрез юрк. И.Т., с искане за изменение на Решение № 488 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6693/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3