Решение № 5265 от 28.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5265 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330106093 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба на Р. А. Ч. с ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва: „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати сумата от 10 лева – недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ** г. и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 да заплати на ищеца сумата от 116.59 лева – недължимо платена по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция ** г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното им изплащане. (сумата по Договора за предоставяне на гаранция е претендираната от ищеца след изрично заявено увеличение на иска, допуснато с Протоколно определение на съда от 23.11.2023 год.).

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за потребителски кредит **г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 800 лв, при възнаградителна лихва от 35% без да е посочен размерът й в лева и ГПР – 41.68%. Твърди, че допълнително било договорено и поръчителство, като в деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен договор за гаранция от 04.11.2021 г. между Р. А. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ 1

ЕООД поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Сочи, че с договора за поръчителство е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство от 476.68 лв. Сочи, че към двата договора бил узготвен погасителин план и че ищецът е заплатил всички суми по погасителния план. Навеждат се доводи за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент, както и не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. В договора за кредит била предвидена и възнаградителна лихва, която противоречала на добрите нрави, предвид обстоятелството, че същата надвишавала трикратно законната лихва.

Излага, че след като договорът за потребителски кредит е недействителен, то и договорът за предоставяне на гаранция се явява такъв, тъй като по съществото си представлява договор за поръчителство, а поръчителството може да същество единствено за действително задължение /арг. чл. 138, ал.2 ЗЗД/. Самата клауза за заплащане на възнаграждение също била недействителна, доколкото била уговорена с цел заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК /чл. 21, ал.1 ЗПК/ и противоречала на добрите нрави. Изи Асет Мениджмънт АД било едноличен собственик на капитала на Файненшъл България ООД и практически възнаграждението за поръчителя ползвало Изи Асен Мениджмънт АД, доколкото развиването на търговска дейност от Файненшъл България ООД било с цел реализиране на търговска печалба в полза на собственика му. От тук и клаузата, опредеяща възнаграждение за поръчителя целяла единствено оскъпуване на кредита извън нормативно установения му размер в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което била недействителна. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че в договора за потребителски кредит не е установено ограничение за размера на годишния лихвен процент, а единствено по отношение на размера на годишния процент на разходите.

Твърди, че в клаузата на чл. 21 ЗПК са установени основания за недействителност на клаузите от договора, а не за недействителност на договора за кредит. Поддържа, че не е допуснато соченото от ищеца нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в посочената разпоредба законодателят се е позовал на допускания, а не на разходи. Сочи, че законът не изисква в договора за кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в годишния процент на разходите . Твръди, че от предвидените в чл.4 от Договора обезпечения не възникват разноски по кредита, които следва да бъдат включени в ГПР, поради което и не се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че при сключване на договора кредиторът е действал добросъвестно, доколкото на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр, в който са посочени параметрите на договора за 2 кредит и вида на обезпечението, което следва да се предостави. Бил му предоставен избор между три вида обезпечения. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че в исковата молба са изложени твърдения по отношение на договора за потребителски кредит, поради което следва да се приеме, че искът е предявен срещу ненадлежна страна. В тази връзка поддържа, че ответното дружество не предоставя потребителски кредити, като основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събрания по делото доказателствен материал – договор за паричен заем № **от **год и Договор за предоставяне на гаранция № **от ** безспорно се установи че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № № **от **год, по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 35 % и ГПР в размер на 41.68 %, който е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция № **от **г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

От събрания доказателствен материал се установява, че съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем, заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител.

Видно от Договора за предоставяне на гаранция „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило срещу възнаграждение от 476.68 лв. да стане поръчител по Договора за паричен заем. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Видно от представенито по делото справки от ответните дружества, по договора за паричен заем е заплатена лихва в размер на 89.98 лева, а по договора за поръчителство е платена сумата от 336.48 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Между ищцеца Р. А. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № № **от **год., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № **от **г. И при двата договора ищецът, в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При съпоставяне на двата договора е видно, че в посочения в Договор за паричен заем годишен процент на разходите, не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.

Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 900.32 лева, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 476.68 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на поръчителство, тъй като същият се явява лишен от 4 основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство.

Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.