Решение № 1272 от 14.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Пловдив, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330111650 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран със субективно кумулативно съединени искове, предявени от В.Г. Н. и Д. Т. Н. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ответника и наследодателя на ищците – Д. И. Н., ЕГН: **********, починала на ** г., Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 и чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Предявен е и насрещен иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България срещу В.Г. Н. и Д. А. Н. с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 1523,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6000 лева по Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **г. за периода 04.01.2019 г. – 05.07.2021 г., сключен между ищеца и наследодателя на ответнците – Д. И. Н., ЕГН: **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се излагат съображения, че ищците се явяват наследници на Д. И. Н., починала на ** г. Последната сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **г., по силата на който същата получила сумата в размер на 6000 лева, като следвало да върне същата, заедно с такса ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 1612,80 лева, като посочена обща стойност на плащанията възлизала на 11 469,60 лева. Излагат се съображения, че таксата ангажимент и застрахователната премия са такси, свързани с усвояване на кредита. Посочва се, че за погасяване на задълженията по кредита били заплатени шестнадесет вноски по 238,95 лева, пет вноски по 240 лева, една вноска в размер на 476,85 лева и една вноска в размер на 477,90 лева, или общата сума в размер на 5977,95 лева. От правна страна се навеждат доводи, че сключеният договор за кредит се явява недействителен, доколкото е съставен на шрифт по-малък от 12 pt, липсва посочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент и начинът на формиране на ГПР. Възразява се, че към договора липсва погасителен план, като не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Отделно от изложеното се възразява, че недължими се явяват таксата ангажимент и застрахователната премия, доколкото са услуги, свързани с управлението на кредита.

Последните не били включени в ГПР, което довело до нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК.

Поради разноски. изложеното предявява исковата претенция.

Претендира

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с който се възразява, че предявеният иск се явява недопустим. В тази връзка се излагат съображения, че договорът е сключен с оглед личността на потребителя, поради което възражения за неговата недействителност могат да бъдат навеждани единствено от страната по него. Досежно основателността на предявения иск, се посочва, че действително на ** г. между ответника и наследодателя на ищците е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът е предоставил на наследодателя на ищците сумата в размер на 6000 лева и е финансирал покупката на застраховка „защита на плащанията“ на стойност 2

1612,80 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 48 месечни вноски от по 238,95 лева при ГПР от 34,19 % и фиксиран лихвен процент в размер на 27,53 %. Размерът на дължимите плащания възлизал на 11 469,60 лева. Посочените условия били приети от кредитополучателя. Посочва се, че ако потребителят следва да върне единствено чистата стойност на кредита, същият дължи обезщетение за забава от датата на отпускане на сумата – 04.01.2019 г., до предявяване на исковата молба – 05.07.2021 г., в размер на 1523,33 лева. Излагат се съображения, че договорът е написан на шрифт с размер 12. Навеждат се твърдения, че в договора е отразен ГЛП, който се явява фиксиран и не подлежи на промяна. Също така се посочва, че в чл. 3 от договора са посочени обстоятелствата, въз основа на които е изчислен ГПР и в същия е инкорпориран погасителния план, по който кредитополучателят следвало да заплати дължимите суми. Според ответника посочените такса ангажимент и застраховка не попадат в приложното поле на нормата на чл.

10а, ал.2 ЗПК. Отправя се предложение за съдебно или извънсъдебно споразумение във връзка с процесния договор за кредит.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е предявен насрещен иск срещу В.Г. Н. и Д. А. Н.. В същия се посочва, че на **г. между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът е предоставил на наследодателя на ответниците сумата в размер на 6000 лева и е финансирал покупката на застраховка „защита на плащанията“ на стойност 1612,80 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 48 месечни вноски от по 238,95 лева при ГПР от 34,19 % и фиксиран лихвен процент в размер на 27,53 %. Размерът на дължимите плащания възлизал на 11 469,60 лева. Посочените условия били приети от кредитополучателя и същата започнала да изпълнява договора като извършила 24 плащания на стойност 5999 лева. Излагат се съображения, че нормата на чл. 22 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен, като в такъв случай, потребителят следва да върне единствено чистата стойност на получения ресурс, в настоящия случай – сумата в размер на 6000 лева. В случай, че настоящият договор бъде обявен за недействителен, се посочва, че сумата се дължи от датата на получаване на същата, а именно: ** г. Поради 3 изложеното се претендира, че потребителят е следвало да заплати сумата в размер на 1523,33 лева – обезщетение за забава върху главницата, като доколкото същият е починал посочената сума се явява дължима от неговите наследници - В.Г. Н. и Д. А. Н..

Поради разноски. изложеното предявява исковата претенция.

Претендира

В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещната искова молба от В.Г. Н. и Д. А. Н., с който се взима становище за неоснователност на предявената искова претенция. Излагат се доводи, че сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което се дължи единствено чистата стойност по него, а именно: сумата в размер на 6000 лева. Същата е върната от ответниците по насрещния иск, поради което не са налице други дължими суми.

Поради изложеното моли насрещната искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника и Д. И. Н. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ** г. /л.11 – 23/, по силата на който ответникът предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 6000 лева, при ГПР в размер на 34,19 % и лихвен процент в размер на 27,53 %. Била договорена застрахователна премия в размер на 1612,80 лева и такса ангажимент в размер на 210 лева.

По делото е представено Удостоверение за наследници на Д. И. Н. изх.

№ ** г., издадено от Община ** /л.9/, от което се установява, че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници ищците по делото – В. Г. Н. и Д. А. Н., нейни ***.

В хода на съдебното дирене е приета като неоспорена от страните СТЕ /л.136-142/. Вещото лице, след направено изследване на оригинала на договора за потребителски кредит е достигнало до извода, че в документа е използван шрифт серифен, семейство „Гарамонд“ с размер 11,5 p.

4

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника като заемодател и наследодателя на ищците – Д. И. Н. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Доколкото кредитополучателят по делото е починал, то възникналите в негова тежест задължения са преминали върху неговите наследници – ищците в производството, поради което последните разполагат с правен интерес да претендират недействителност на процесния договор за паричен заем.

Следва да се посочи и че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза.

Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото 5 заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че съдържащите се клаузи в договора за кредит са изпълнени с размер на шрифта „11,5 pt. Предвид изложеното, то явно е, че нито договора, нито който и да било елемент към него, не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на процесния договор за заем и договора за допълнителни услуги към него. Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът за кредит не отговаря на формалното изискване да е съставен в шрифт не по- малък от „12“, то това винаги ще води до извод за неговата недействителност. Нормата на чл. 10, ал.

1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на сключения договор.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесният договор за заем страда от допълнителни пороци, налагащи извод за неговата недействителност.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27,53 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/194d19be-9a1d-4764-a1c0-cc5e8029285e