Решение № 19798 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19798 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110116067 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П. Т. Б., чрез адв. А. А., с която срещу Е. З. З. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на договор за покупко-продажба и акт за собственост от 30.04.1974 г. на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. София, с адрес: *******, представляващ жилище, апартамент, с площ 78,42 кв.м., заедно със зимнично помещение и 0,448 % ид.ч. от общите части на сградата.

Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от процесния имот въз основа договор за покупко-продажба и нотариален акт 30.04.1974 г., съставен от нотариус при Софийски народен съд. Апартаментът придобил в съсобственост с братята си Г. Т. Б. и Х. Т. Б.. На 15.01.2024 г. узнал, че брат му Г. Т. Б. е починал. Посетил имота в същия ден, където служители на реда запечатали апартамента във връзка с разследване на обстоятелствата около смъртта на брат му, а ответникът, който също бил там, му заявил, че е новият собственик на процесното жилище. При извършване на проверка в Службата по вписванията установил, че на 03.02.2022 г. брат му Г. Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като със саморъчно завещание от 09.02.2022 г. завещал същия на ответника. Завещанието е било обявено на 23.01.2024 г. Оспорва Г. Б. да е приодбил по давност собствената му 1/3 ид.ч. от имота, тъй като последният никога не е демонстрирал по отношение на ищеца намерение за своенето й. До 2019 г. ищецът ползвал една от стаите в имота, 1 в която живеел и съхранявал свои вещи. Разполагал с ключ за имота през цялото време. Поставил контролен електромер за стаята, за да заплаща консумираната от него в жилището ел.енергия. Освен това винаги е заплащал данъчните тежести за имота. След лятото на 2019 г. вече не му се налагало да посещава често имота, но отрича и след този период брат му да е владял за себе си и неговата част от имота.

Моли за уважаване на иска, за отмяна на констативния нотариален акт и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. М. Ц., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е придобил 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота през 1974 г., но твърди същата да е била завладяна от неговия брат Г. Б. и да е била придобита по давност. Поддържа, че ищецът никога не е имал ключ, не е обитавал, нито ползвал имота. Не е предявявал никакви претенции по отношение на същия. От 1974 г. насетне имотът е ползван само от Г.

Б., който живеел там, извършвал ремонти в жилището, заплащал таксите към етажната собственост и разходите за ремонт покрива, на стълбището и асансьора.

С тези си действия последният недвусмислено манифестирал намерението си, че е единствен собственик на имота. Счита, че с процесното завещание валидно се е разпоредил със същия, с оглед което и претенцията на ищеца се явява неоснователна. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не са спорни и като такива с доклада по делото са обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

- ищецът, заедно с Г. Б. и Х. Б. са придобили през 1974 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот;

- по искане на Г. Б. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по давност№ *******, том I, рег. № *******, дело № *******/*******г. на нотариус К.К.

- в полза на ответника е оставено саморъчно завещание от Г. Б., с което му е завещан процесният апартамент;

- Г. Б. е починал на 15.01.2024 г.;

- по искане на ответника саморъчното завещание е било обявено от нотариус К.К. на 19.01.2024 г.

Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени средства се установява следното:

М. К. М. от раждането си е живяла в блока, в който се намира процесният апартамент, на първи жилищен етаж. Познавала е Г. Б. и са имали добри междусъседски отношения. Известно й е, че е живеел сам в апартамента, не знае друг да е живял там или някой да го е посещавал, да му е помагал или да се е грижил за него. Бабата на свидетелката М. е била касиер на етажната собственост, когато М. е била дете (около 13 – 14-годишна). Спомня си, че само Г. Б. е заплащал разноските към етажната собственост, вкл. и за извършвани ремонти, а в книгата на етажните собственици, която била при баба й, е било вписано само неговото 2 име. Свидетелката не е влизала в апартамента, рядко се е качвала на етажа, не е имало повод за това, но не е виждала непознати хора да се качват нагоре.

Свидетелят Д. В. Б. е заявила пред съда, че живее в процесния блок от 2010 г. на шести жилищен етаж. Тогава се е запознала с Г. Б., който живеел сам в апартамент, срещуположен на нейния, но на седми етаж. На Б. не й е известно друг да е живял в апартамента с него. Не познава ищеца и не го е виждала преди смъртта на Г. Б.. Не е влизала в жилището, в което живеел Г., но и е известно, че се състои от кухня, три стаи, баня и тоалетна, тъй като апартаментите били идентични. На свидетелката не й е известно друг да е имал ключ от апартамента. Б. е била управител на етажната собственост в период след 2010 г. и при обсъждане на въпроси, свързани със средства за ремонти, свидетелката е дочула, че Г. Б. има двама братя, но не ги е виждала и не й е известно къде живеят. Г. Б. е заплащал разходите за апартамента вкл. и за ремонтите. Не е била в близки отношения с него и не й е известно в какви отношения се е намирал с братята си.

Свидетелят И. В. П. също живее в процесната етажна собственост на шестия етаж от 1983 г. насетне. Тогава в апартамента на седмия етаж над нейния вече живеели Г. и П. Б.и. Ползвали различни стаи. След 1990 г. П. отишъл да живее на друго място. Двамата братя се карали, а Г. си позволявал да бие П., докато живеели заедно. В последните 10-15 години там е живял Г. Б., но ищецът посещавал имота често, имал ключ, въпреки че с брат му не се разбирали добре. Свидетелката си спомня, че около 2000 г. – 2002 г. при силна градушка се счупил прозорецът на стаята на П. и тогава той дошъл да го ремонтира, спал в стаята си. Бил със зет си, защото се страхувал от физически конфликт с Г.. Апартаментът на П. бил наводняван от Г., но тя се обърнала към П., той се отзовал и поправил банята, за да не тече в нейното жилище. За смяната на щранговете около 2000 г. Г. заплатил 1/3 от припадащата се на апартамента част, а останалите 2/3 части били заплатени от П., който заплатил и частта на третия брат. Свидетелката си спомня за случай около 2010 г. – 2011 г., когато П. й споделил, че Г. е сменил бравата. След този случай обаче П. имал ключ, посещавал отново имота и се обаждал на П., когато идвал, последно преди 4 – 5 години.

Свидетелят А. И. А.ов е имал работни отношения с П. Б., който имал магазин за ВиК части. След затварянето на магазина останалите му части били пренесени в апартамент в кв. М.. Свидетелят е ходил с П. Б. в апартамента да вземат части няколко пъти, последно през 2019 г. В имота П. ползвал една стая, в която държал частите, имал и легло в нея. Имал ключ от имота и чип от входната врата на блока.

Жилището се състояло от три стаи, кухня, баня и тоалетна. Виждал е Г. Б. в апартамента, като според свидетеля братята са били в нормални отношения.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предвид ангажираните в производството фактически твърдения от страните, съставляващи основание на предявения иск и възраженията на ответника, следва да се приеме, че съдът е сезиран с иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и възражение на ответника по чл. 79, ал. 1 ЗС за изтекла в полза на праводателя му придобивна давност.

По същите доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните за спора факти се разпределя между страните, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже придобиването на правото на собственост 3 върху процесния недвижим имоти на посоченото в исковата молба основание, който факт е безспорно установен по делото и не се оспорва от ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че праводателят му е владял имота на правно основание, противопоставимо на ищеца, тъй като е завладял идеалните части на останалите съсобственици и е придобил същите на основание изтекъл придобивен давностен срок, т.е., че явно, спокойно и непрекъснато в 10-годишен период отпреди 2022 г. е владял имота за себе си.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ, като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.

Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва 4 отричане владението на останалите съсобственици, т.е. владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за изцяло свой.