Решение № 4918 от 18.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4918 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110163150 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 82048 от 04.11.2021 г., с която от името на ЦВ. ВЛ. Д., ЕГН ********** против „ф.с.“ ООД, ЕИК ********* са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 178 от 18.10.2021 г. на работодателя „ф.с.“ ООД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "Стюард инструктор, Заместник-ръководител кабинен състав и административен асистент" при „ф.с.“ ООД, ЕИК *********; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6702,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 18.10.2021 г. – 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.10.2021 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до окончателното й изплащане; 4/ предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1117,00 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

1

С определение № 11199/19.12.2021 г., постановено по гр.д. № 63150/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца ЦВ. ВЛ. Д., ЕГН **********, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да уточни претенцията си за законна лихва върху сумата от 6702,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 18.10.2021 г. – 18.04.2022 г., като посочи, дали претендира лихва за забава върху горепосочената сума /доколкото се претендира законна лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, в който случай посочи конкретен размер на претенцията си за лихва за забава, посочи период, за който същата се претендира /с конкретно посочване на начална и крайна дата/, както и да уточни изрично как се формира същата.

С молба вх. № 107451/13.12.2021 г., подадена от името на ищеца, чрез адвокат Елмира Исмаил, е направено изявление, че на 08.12.2021 г. ответното дружество е заплатило на ищеца дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като се моли за прекратяване на производството в частта по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1117,00 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. В тази връзка с определение № 11199/19.12.2021 г., постановено по гр.д. № 63150/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е указал на ищеца ЦВ. ВЛ. Д., ЕГН **********, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание изрично да заяви, дали оттегля или прави отказ от предявения за разглеждане в настоящото производство иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1117,00 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

С молба вх. № 10603/20.01.2022 г., подадена от името на ищеца, чрез адвокат Елмира Исмаил, са изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 11199/19.12.2021 г., постановено по гр.д. № 63150/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като: 1/ е уточнена претенцията за лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, като е посочено, че се претендира лихва за забава върху 2 горепосочената главница за периода 18.10.2021 г. – 04.11.2021 г. в размер на 33,51 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /04.11.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ е направено изрично изявление за отказ от предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1117,00 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

С оглед направения от името на ищеца изричен отказ от предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1117,00 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 04.11.2021 г.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, съдът с определение от 07.03.2022 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, е прекратил производството по гр.д.

63150/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, за сумата от 1117,00 лв., представляваща обезщетение при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни за периода 18.10.2021 г. – 18.11.2021 г. Определението е влязло в законна сила на 15.03.2022 г.

С молба вх. № 10603/20.01.2022 г., подадена от името на ищеца, чрез адвокат Елмира Исмаил, е направено искане с правно основание чл. 214, ал. 1, изр.

3 ГПК за увеличаване размера на предявените: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като същият се счита предявен за сумата от 7063,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 18.10.2021 г. – 18.04.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.10.2021 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 35,32 лева и за периода 18.10.2021 г. – 04.11.2021 г. С определение от 07.03.2022 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, е допуснал исканото изменение в размера на предявените искове с с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С молба вх. № 77116/15.04.2022 г., подадена от името на ищеца, чрез 3 адвокат Елмира Исмаил, е направено искане с правно основание чл. 214, ал. 1, изр.

3 ГПК за намаляване размера на предявените: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като същият се счита предявен за сумата от 6314,68 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 18.10.2021 г. – 29.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.10.2021 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 31,58 лева и за периода 18.10.2021 г. – 04.11.2021 г. Със същата молба е направено изрично изявление от името на ищеца, чрез адвокат Исмаил, за отказ:

1/ от предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, в частта за разликата над сумата от 6314,68 лева до пълния предявен размер от 7063,92 лева и за периода 30.03.2022 г. – 18.04.2022 г.; 2/ от предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за разликата над сумата от 31,58 лева до пълния предявен размер от 35,32 лева.

С оглед направения от името на ищеца изричен частичен отказ от предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът с определение от 18.04.2022 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, е прекратил производството по гр.д. 63150/2021 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 ал. 1 КТ за разликата над сумата от 6314,68 лв. до пълния предявен размер от 7063,92 лв. и за периода от 30.03.2022 г. до 18.04.2022 г., както и производството по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за разликата над 31,58 лв. до пълния предявен размер от 35,32 лв. Определението е влязло в законна сила на 27.04.2022 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника за периода от 24.11.2016 г. до 18.10.2021 г. по силата на сключен трудов договор, заемайки длъжността "стюард инструктор, Заместник-ръководител кабинен състав и административен асистент" при „ф.с.“ ООД, ЕИК *********. Посочва, че на 15.09.2021 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, както и че на 18.10.2021 г. му е връчена заповед № 178 от 18.10.2021 г. на работодателя „ф.с.“ ООД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 18.10.2021 г.

Поддържа, че с уведомление № 79/24.08.2021 г., ответникът го известил, че е налице временно суспендиране на свидетелството му за авиационен оператор, 4 поради което обявил спиране на работата на работата на служителите , пряко обвързани с полетните операции /пилоти, стюард/еси/, коиуто не изпълняват допълнителни функции в компанията и не участват в административни задачи.

Твърди, че работодателят не е спирал работа, чрез извършване на авиационна дейност за повече от 15 работни дни през периода 27.09.2021 г. – 18.10.2021 г., като в тази връзка сочи, че през горепосочения период ответникът е извършвал полети на подробно посочени в исковата молба дати и дестинации. Поддържа, че обхватът на длъжността, която е заемал при ответното дружество /"стюард инструктор, Заместник-ръководител кабинен състав и административен асистент"/, включва и изпълнение на допълнителна функция и административни задачи в предприятието на ответника, поради което уведомление № 79/24.08.2021 г., издадено от дружеството-работодател, и с което се обявява спиране на работата на служителите, пряко обвързани с полетните операции на дружеството, не е относимо към ищеца. В тази връзка твърди, че административната дейност, с която е бил ангажиран, в качеството си на заместник-ръководител кабинен състав и административен асистент, не е била преустановявана за повече от 15 работни дни през процесния период. Поддържа, че през периода 24.08.2021 г. – 15.09.2021 г. не му е бил разпореждан престой, както и че такъв не му е разпореждан от работодателя и впоследствие, през периода 27.09.2021 г. – 18.10.2021 г. Посочва, че за периодите 01.09.2021 г. – 10.09.2021 г. и 20.09.2021 г. – 30.09.2021 г. му е разпоредено ползването на платен годишен отпуск, което счита, че изключва спирането на работата като причина за неизвършване на дейността. Посочва също, че за периода 16.09.2021 г. – 29.09.2021 г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност, което обстоятелство счита, че изключва престоя. Посочва още, че за периода 30.09.2021 г. – 15.10.2021 г. е ползвал платен годишен отпуск, което счита, че изключва спирането на работата като причина за неизвършване на дейността. Излагат се съображения, че в случай, че при работодателя е било налице намаляване обема на работа, то за целите на прекратяването на трудовото правоотношение между страните в производството, същият е бил длъжен да извърши подбор и да съобрази закрилата по чл. 333 КТ, което не е сторено от работодателя. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, е извършено поради личен мотив срещу ищеца, свързан с подаден от него сигнал за извършени груби нарушения от ръководител кабинен състав при ответното дружество. Поддържа, че в резултат на уволнението е останал без работа, във връзка с което се претендира осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6702,00 лв., представляваща обезщетение за оставане 5 без работа поради незаконното уволнение за периода 18.10.2021 г. – 18.04.2022 г.