Определение № 3096 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3096 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502845 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от адвокат М. П. Г. личен номер **********, вписана в Националния регистър за правна помощ под № **** против ОПРЕДЕЛЕНИЕ рег.

№ 15155/14.07.2026г. по ГД №7848/2025г., по описа на СГС, ГО, 3 състав,с което е отменено определение № 21187/29.10.2025г, в частта, в която е посочено, че на процесуалния представител се следва възнаграждение в размер 1500евро, платимо от бюджета на съда и определение № 22540/13.11.2025г., с посочено назначаване, с основание чл.47,ал.6 ГПК. И е отхвърлено искането на адвокат Г., направено в открито съдебно заседание на 6.7.2026г. за изплащане на сумата 1500лева възнаграждение, платимо от бюджета на съда.В частната жалба са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде изменено като бъда намален размера на присъдените разноски.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното: Гр.д.

№7848/25г. на СГС е образувано по искова молба от К. Д. И. против СРС,с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2б. от ЗОДОВ.С определение № 21187/29.10.2025г., съдът е допуснал представяне на правна помощ на ищеца. Със същото определение, е посочено, че на процесуалния представител се следва възнаграждение в размер 1500евро, платимо от бюджета на съда. В посоченото разпореждане съдът е разпоредил да се изпрати писмо до председателя на НБПП за определяне на адвокат на ищеца,който е вписан в националния регистър за правна помощ за назначаване като особен представител в процеса.С писмо от 29.10.25г. СГС е поискал от Адвокатския съвет при САК да определи 1 адвокат,който да бъде назначен за процесуален представител на ищеца И..С писмо от 07.11.25г. САК е уведомила съда ,че за особен представител на ищеца по делото определят настоящата жалбоподателка адв.Г..С определение от 13.11.25г. съдът е назначил адв.Г. за процесуален представител на ищеца като е приел,че назначаването е по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.Разглеждането на делото е приключило в проведеното на 08.07.26г. открито съдебно заседание.В това заседание адв.Г. е направила искане да й бъде издаден РКО за определеното и възнаграждение в размер на 1500лв.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че ЗПП урежда правната помощ, която съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона се осъществява от адвокат и се финансира от Държавата. С разпоредбата на чл.21,ал.1,т.2 ЗПП е уведен видът правна помощ под формата на процесуално представителство, конкретизирана в разпоредбата на чл.23 ЗПП. Правната помощ на ищеца е допусната при хипотезата на чл.23,ал.2 ЗПП – на лице, което, съобразно представените доказателства и декларирани обстоятелства, няма средства да заплати адвокатско възнаграждение. Съдът е констатирал,че при постановяването на определението от 29.10.25г. е допуснал грешка като е направил разграничението между особения представител,който се назначава по реда на чл.23,ал.2 от ЗПП с този,който се назначава на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.Поради допуснатата грешка съдът е отменил определението от 29.10.25г. и е отхвърлил искането за изплащане на възнаграждението от бюджета на съда.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Настоящия спор по делото се дължи на допуснатата от СГС грешка при постановяване на определението от 29.10.25г. С исковата молба,по която е образувано делото ищецът е поискал освобождаване от внасяне на държавна такса ,поради липса на средства за заплащането й и назначаване на процесуален представител по реда на ЗПр.П.Съдът е уважил и двете искания като в определението от 29.10.25г. ,с което е допуснато предоставянето на правна помощ необяснимо защо е посочил,че възнаграждението за процесуалното представителство ще бъде в размер на 1500лв. и ще се дължи от бюджета на съда.Съдът не е съобразил при постановяването на това определение,че в ЗПр.П е предвиден ред за заплащане на осъществената правна помощ /чл.37 и сл./ и тези плащания нямат общо с бюджета на съответния съд.Смесването на двете предпоставки за допускане на правна помощ /поради липса на средства и при условията на чл.47,ал.6 от ГПК е продължило и в постановеното впоследствие определение от 13.11.25г.Констатирайки допуснатата от съда грешка,същия е постановил обжалваното определение,което е правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното по-горе безспорно е ,че грешката е допусната от съда при постановяване на определението от 29.10.25г.,така както се подържа и в частната жалба.Въпреки допусната от съда грешка,същият с обжалваното определение е разпоредил препис от същата да се изплати на НБПП.Последното ще бъде основанието на НБПП да изплати дължимото възнаграждение на настоящата жалбоподателка.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

2

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава ОПРЕДЕЛЕНИЕ рег.№ 15155/14.07.2026г. по ГД №7848/2025г., по описа на СГС, ГО, 3 състав.

Определението,в тази му част, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3